Марко Поло следва „пътя на коприната“ до Китай

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

Трима мъже слизат от галера на кея във Венеция. Никой не се втурва да ги посрещне. Завръщането им у дома след 24–годишен престой зад граница би останало незабелязано, ако странният им вид не ги отличаваше от останалите. Те носят дрипави дрехи в монголски стил, ушити някога от фина коприна, и имат „някаква особена прилика с татарите в държанието и говора си, като почти са забравили родния си венециански език“, както се казва в един източник. Тези пътешественици са Марко Поло, неговият баща и чичо му. Годината е 1295.

РАЗКАЗИТЕ на тримата мъже за пътешествието им до далечен Катай (днешен Китай) звучали невероятно на съвременниците им. В мемоарите си, които първоначално били озаглавени „Описание на света“, а по–късно — „Пътешествията на Марко Поло“, Марко разказва за непознати цивилизации с несметни богатства и изобилие от стоки, които европейските търговци алчно търсели. Неговата книга оказвала изключително влияние върху въображението на читателите. Тя пожънала небивал за Средновековието успех — 25 години след завръщането на Марко Поло вече била преведена на венециански, латински, тоскански, френски, френско–италиански и навярно немски език. В продължение на два века книгата била преписвана на ръка, а от 1477 г. непрекъснато се отпечатва на много езици. Марко Поло навярно е най–известният европеец, който е следвал „пътя на коприната“ до Китай. Защо той предприел това пътешествие? Може ли да се вярва на всичко, което той твърди, че е видял и направил?

Венецианските търговци

През XIII век много венециански търговци се установили в Константинопол (днешен Истанбул), където се замогнали. Сред тях били Николо и Матео Поло, бащата и чичото на Марко. Някъде през 1260 г. те разпродали имуществото си в този район, вложили парите си в скъпоценности и се отправили към разположения край река Волга град Сарай, който бил столица на западното ханство на Монголската империя. Търговията им потръгнала и те удвоили богатството си. Тъй като военни действия им попречили да се завърнат у дома, те, навярно на коне, поели на изток към големия търговски град Бухара (в днешен Узбекистан).

Поради смутните условия те останали в Бухара три години, докато оттам минали пратеници до Хубилай — Великият монголски хан,  чиито владения се простирали от Корея до Полша. Пратениците поканили Николо и Матео да ги придружат, тъй като, по думите на Марко Поло, Великият хан никога не бил виждал „латини“ (както навярно наричали южноевропейците) и щял да се радва да разговаря с тях. Едногодишното пътуване отвело двамата братя в двореца на Хубилай хан, който бил внук на основателя на Монголската империя Чингис хан.

Великият хан приел радушно братята Поло и им задал множество въпроси за Европа. Като гаранция за тяхната сигурност по обратния път им дал златна плочица и им поверил писмо, в което молел папата да изпрати „стотина мъдреци, обучени в Христовия закон и вещи в седемте изкуства, които да проповядват на народа [на Хубилай]“.

Междувременно се родил Марко Поло. За пръв път той видял баща си през 1269 г., когато бил петнайсетгодишен. При завръщането си в „християнските“ земи Николо и Матео научили, че папа Климент IV е починал. Те очаквали да се възкачи негов заместник, но като прецедент в историята това станало едва след три години. Две години по–късно, през 1271 г., те отново се отправили към Великия хан, като взели със себе си и седемнайсетгодишния Марко.

Пътешествието на Марко Поло

В град Акр (Палестина) прочутият висш църковен служител Теобалдо Висконти дал на венецианските пътешественици писма до Великия хан, в които обяснил защо не са успели да изпълнят молбата му относно стоте мъдреци. Когато стигнали до Мала Азия, те научили, че самият Висконти е станал папа, затова се върнали при него в Акр. Вместо сто мъдреци, новият папа, който получил името Григорий X, изпратил само двама монаси, упълномощени да ръкополагат свещеници и епископи, и им дал подходящи препоръки и подаръци за хана. Мъжете отново се отправили на път, но поради страх от войните, които опустошавали тези области, монасите скоро се върнали обратно. Тримата венецианци продължили пътуването си.

Те минали през земите, където днес се намират Турция и Иран, и се отправили към Персийския залив с намерението да продължат пътешествието си по море. Но тъй като преценили, че корабите са негодни за плаване, „в окаяно състояние ... скрепени единствено с въжета“, те тръгнали по суша. Насочили се на север, после на изток и прекосили  обширни пустинни райони, внушителни планински вериги, зелени плата и плодородни пасища в Афганистан и Памир, откъдето стигнали до град Кашгар, намиращ се в днешната автономна китайска област Синдзян–Уйгур. Следвайки древните кервански маршрути на юг от коритото на река Тарим и пустинята Гоби, те пристигнали в Камбалук (днешен Пекин). Цялото пътуване, през което времето било сурово и Марко се разболял от непозната болест, траело три години и половина.

Марко Поло обръщал внимание на особеностите по пътя — планината в Армения, на която се смята,  че е заседнал Ноевият ковчег, мястото в Персия, където се предполага, че са погребани мъдреците от Изтока, далечните северни страни, където царят сковаващ студ и постоянен мрак. Марко Поло е първият автор в европейската литература, който говори за нефт. Той обяснява, че „саламандра“ съвсем не е вълна, която не се поврежда от огъня, както смятали повечето хора, а е минерал — азбест, — добиван в областта Синдзян–Уйгур. Черните скали, които горят — каменните въглища, — са толкова широко разпространени в Китай, че всеки ден можеш да се къпеш с топла вода. Където и да отидел, Марко Поло обръщал внимание на украсите, храната и напитките (особено на ферментиралото кобилешко мляко в Монголия), на религиозните и спиритическите ритуали, занаятите и стоките за продан. Напълно непознати за него били банкнотите, които се използвали във владенията на Великия хан.

Марко Поло никога не казва какво мисли, а безпристрастно описва какво вижда и чува. Можем само да предполагаме как се е чувствал при нападението на крадци, които пленили някои от спътниците му, а други убили.

Наистина ли е служил при Хубилай хан?

Марко Поло твърди, че с баща си и чичо си са служили седемнайсет години при Хубилай хан, наричан още Великия хан. През това време ханът често го изпращал до отдалечени части на империята със задачата да събира информация. Марко дори управлявал града, известен днес като Янджоу (провинция Дзянсу).

Спорно е дали всичко, което Марко Поло разказва, е истина. Монголците нямали доверие на китайците, които били завладели, и назначавали чужденци да управляват империята им. Звучи неправдоподобно обаче необразован мъж като Марко да е станал управител. Навярно той преувеличил ранга си. Въпреки това учените са склонни да приемат, че той може да е бил „ценен посланик с някакъв ранг“.

Във всеки случай Марко Поло обрисувал смайваща картина на големи градове с несметни богатства и странни езически обичаи. Това бил свят, който европейците напълно пренебрегвали или познавали единствено от легендите и слуховете. Наистина ли съществували такива многолюдни цивилизации, по–богати от европейската? Това звучало невероятно.

По думите на Марко Поло дворецът на Великия хан бил ‘най–големият, съществувал някога’. „Сградата е толкова огромна, толкова пищна и толкова красива, че никой човек на земята не би могъл да построи нещо по–величествено.“ Покритите със злато и сребро стени били украсени с позлатени скулптури на дракони, със зверове и птици, воини и идоли. Високият покрив блестял като кристал в пурпурно, жълто, зелено и синьо. Във великолепните градини обитавали най–различни видове животни.

За разлика от криволичещите тесни улички в средновековна Европа, в Камбалук улиците били толкова прави и широки, че се виждало от единия до другия край на града. Тук били „доставяни стоки, които били по–скъпи, по–редки и в много по–голямо изобилие  ..., отколкото в който и да било друг град в света — казва венецианецът. — Не минава и ден, през който в града да не пристигнат множество коли, хиляда от които са натоварени само с коприна“.

По поречието на Яндзъ, една от най–дългите реки в света, плавал удивителен брой кораби. Според Марко Поло пристанището в Синиджу било пригодено за 15 000 кораба.

Един от монголските обичаи, за които пътешественикът разказва, е женитбата на починали деца. Ако в някое семейство починело момче на четири или повече годинки, а в друго семейство — момиче на същата възраст, бащите можело да решат да оженят починалите деца. Те сключвали брачен договор и провеждали голямо празненство, на което раздавали храна и изгаряли рисунки на роби, пари и покъщнина, като вярвали, че „съпрузите“ ще ги получат на „оня свят“.

Марко Поло бил поразен от военните умения, методите на управление и религиозната търпимост на монголците. Постиженията им в социалната и икономическата сфера включвали подпомагане на бедните и болните, патрули за предотвратяване на пожари и безредици, складове със запаси в случай на наводнение и пощенска система за бърза комуникация.

Макар че знаел за опитите на монголците да завладеят Япония, Марко Поло не твърдял, че е бил там. По думите му обаче в Япония златото било в такова изобилие, че покривът и подът на императорския дворец били изцяло позлатени. До XVI век книгата на Марко Поло била единственият писмен документ в Европа, в който се говорело за Япония.

Книгата на Марко Поло векове наред буди както възхищение, така и присмех. Като изключат всички неточности в нея, учените днес я определят като „ненадминато описание“ на разцвета на управлението на Хубилай.

Завръщане във Венеция

Тримата венецианци напуснали Китай през 1292 г. Марко казва, че пътуването им траело 21 месеца. Те тръгнали от днешен Цюанджоу, минали през Виетнам, полуостров Малака, Суматра и Шри Ланка, след което продължили покрай индийския бряг до Персия. Последната част от пътешествието им ги отвела в Константинопол и накрая във Венеция. Тъй като били извън родината си в продължение на 24 години, не е трудно да си представим, че близките им едва ги познали. По това време Марко Поло бил вече на 41 или 42 години.

Трудно е да се изчисли какво разстояние е пропътувал Марко Поло. Един писател, който наскоро се опита да повтори пътешествието му, измина над 10 000 километра само между Иран и Китай. Дори със съвременните превозни средства това е изпълнено с трудности постижение.

Смята се, че през 1298 г. в затвора в Генуа Марко Поло разказал пътешествията си на мъж на име Рустичело, който ги записал. Според преданието Марко бил пленен като командир на венецианска галера при битка по море с генуезци, които воювали с Венеция. Съкилийникът му Рустичело преди бил писал разкази на френски или френско–италиански език и общуването с Марко явно го подтикнало да запише разказите му.

Марко Поло бил освободен навярно през 1299 г., когато Венеция и Генуа сключили мир. След като се върнал във Венеция, се оженил и имал три дъщери. През 1324 г. той починал в родния си град на 69–годишна възраст.

Някои хора все още се съмняват дали Марко Поло наистина е преживял всичко това, или просто е разказал истории, които е чул от други пътешественици. Но каквито и да са източниците на книгата му „Описание на света“, учените признават нейната стойност. „Както в миналото, така и днес — казва един историк — никой друг не е дал на европейците толкова обширни нови географски познания.“ Книгата на Марко Поло все още е доказателство за интереса на човека към пътешествията, непознатите забележителности и далечните земи.

[Карта на страници 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пътуването на Марко Поло до Китай (виж публикацията)

Пътувания в Китай (виж публикацията)

Обратно към родината (виж публикацията)

ИТАЛИЯ

Генуа

Венеция

ТУРЦИЯ

Истанбул (Константинопол)

Трабзон

Акко (Акр)

(Сарай)

ГРУЗИЯ

пл. Арарат

ИРАН (ПЕРСИЯ)

Персийски залив

АФГАНИСТАН

УЗБЕКИСТАН

Бухара

ПАМИР

Кашгар

БАСЕЙН НА Р. ТАРИМ

ПУСТИНЯ ГОБИ

МОНГОЛИЯ

(КОРЕЯ)

КИТАЙ (КАТАЙ)

Пекин (Камбалук)

Янджоу

р. Яндзъ

Цюанджоу

МИАНМАР

ВИЕТНАМ

П–В МАЛАКА

СУМАТРА

ШРИ ЛАНКА

ИНДИЯ

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 24]

Венеция

[Снимка на страници 24, 25]

пл. Арарат

[Източник]

Robert Azzi/Saudi Aramco World/PADIA

[Снимка на страница 24]

Монголка

[Източник]

C. Ursillo/Robertstock.com

[Снимка на страници 24, 25]

Лодкар (Мианмар)

[Снимка на страница 25]

Великата китайска стена

[Снимка на страница 25]

Пекин

[Снимка на страница 25]

Виетнам

[Снимка на страница 25]

Индийски подправки

[Снимка на страница 26]

Китайски ездачи, Хубилай хан, р. Яндзъ

[Източник]

Ездачи: Tor Eigeland/Saudi Aramco World/PADIA; Хубилай хан: Collection of the National Palace Museum, Taiwan; р. Яндзъ: © Chris Stowers/Panos Pictures

[Информация за източника на снимката на страница 23]

© Michael S. Yamashita/CORBIS

[Информация за източника на снимката на страница 27]

© 1996 Visual Language ▸