Ново лице за Мейлин

РАЗКАЗАНО ОТ МАЙКАТА НА МЕЙЛИН

Защо Мейлин, прекрасната ми 12–годишна дъщеря, се нуждае от ново лице? Нека обясня.

Мейлин е по–малката ми дъщеря. Тя се роди на 5 август 1992 г. в град Олгин (Куба). С баща ѝ и сестра ѝ бяхме много щастливи, когато тя се появи на бял свят. Но скоро щастието ни беше помрачено. Няколко дена след раждането се разболях от варицела, а месец по–късно Мейлин също се зарази.

Първоначално състоянието ѝ не изглеждаше много сериозно, но впоследствие се влоши и трябваше да я приемат в болница. Там се грижеха добре за нея, но имунната ѝ система беше толкова отслабнала, че тя получи инфекция. Забелязах странно зачервяване от едната страна на малкото ѝ носле. Лекарите казаха, че причината е един рядък и много агресивен вид бактерия.

Въпреки антибиотиците, които веднага ѝ изписаха, само за няколко дена бактерията започна да унищожава нейното лице. Докато лекарите успеят да спрат инфекцията, Мейлин почти напълно изгуби носа, устните, част от венците и брадичката си. Имаше и перфорации от страната на едното око.

Когато със съпруга ми я видяхме, избухнахме в плач. Как можа нещо такова да се случи на малкото ни момиченце? Мейлин лежа няколко дена в реанимацията и лекарите мислеха, че няма да оживее. Съпругът ми непрекъснато ми повтаряше: „Подготви се за най–лошото.“ Когато обаче хванах ръчичката на Мейлин в кувьоза, тя ме стисна толкова силно, че бях сигурна, че ще остане жива. Казах на съпруга си: „Дъщеря ни няма да умре. Но какъв живот ще води Мейлин в това състояние?“ Всяка сутрин се събуждахме с надеждата, че всичко това е просто кошмар.

Докато бяхме в болницата, родителите ми се грижеха за по–голямата ни дъщеря Майделис, която тогава беше на шест годинки. Тя с нетърпение очакваше сестричката ѝ да се върне у дома. За последно беше видяла Мейлин като красива „кукла“ с големи сини очи. Но когато Майделис отново видя малката си сестричка, тя изглеждаше ужасно.

„Защо бебето ми трябва да страда толкова много?“

След месец и половина изписаха Мейлин от болницата. Не се върнахме в своя дом в града, защото не искахме никой да я вижда. Изолирахме се в малка къща на село до фермата на родителите ми.

В началото можех да давам на Мейлин малки количества кърма през отвора на лицето ѝ, където преди беше устичката ѝ. Тя не можеше да суче. Когато обаче засегнатите места започнаха да оздравяват, този отвор почти се затвори. Можех да ѝ давам само течни храни с шише. Когато Мейлин навърши годинка, се върнахме в Олгин, където лекарите извършиха четири операции, за да разширят отвора.

Питах се: „Защо бебето ми трябва да страда толкова много?“ Търсех отговора в  спиритически центрове и се молех на религиозните си изображения. Но никъде не намирах утеха. Нараняващите изказвания на някои роднини и приятели ме объркваха още повече. Някои казваха, че Бог си знае защо позволява тези неща. Други твърдяха, че това със сигурност е наказание от Бога. Много се безпокоях и за това какво да кажа на Мейлин, когато порасне. Веднъж, макар че беше още съвсем малка, Мейлин попита баща си: „Защо нямам нос като всички останали?“ Баща ѝ не можа да отговори и излезе навън да плаче. Опитах се да ѝ обясня какво се беше случило. Тя все още помни как ѝ казвах, че една малка буболечка е изяла носа и устата ѝ.

Основание за надежда

Точно когато бях най–огорчена, се сетих, че съседката ми е Свидетелка на Йехова. Помолих я да ми покаже от Библията защо Бог позволява малкото ми момиченце да страда толкова много. Освен това я попитах: „Ако това заболяване наистина е наказание от Бога за нещо, което съм направила, защо трябва Мейлин да го понесе?“

Съседката ми започна да изучава Библията с мене с помощта на книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a. Постепенно разбрах, че Бог не е виновен за случилото се с Мейлин и че наистина е загрижен за нас. (Яков 1:13; 1 Петър 5:7) Започнах да ценя чудесната надежда, че под управлението на неговото небесно Царство в ръцете на Исус Христос страданията ще бъдат премахнати. (Матей 6:9, 10; Откровение 21:3, 4) Това познание ме укрепи и ме подтикна да посещавам християнските събрания на Свидетелите на Йехова. В началото съпругът ми не одобри новите ми духовни интереси. Въпреки това не ми попречи да изучавам Библията, тъй като така можех да се справям с трагедията ни.

Помощ от чужбина

Когато Мейлин беше на две годинки, един изтъкнат пластичен хирург в Мексико научи за нейния случай и предложи да я лекува безплатно. Първите операции бяха през 1994 г. Аз и Мейлин останахме в Мексико почти година. Тъй като в началото не успяхме да се свържем със Свидетелите на Йехова, не можехме да посещаваме християнските събрания. Това отслаби  духовността ми. По–късно една местна Свидетелка на Йехова се свърза с нас и отново започнахме да общуваме със събратя по вяра колкото се може повече. След като се върнахме в Куба, възобнових библейското си изучаване и се възстанових в духовно отношение.

По това време съпругът ми все още не проявяваше интерес към Библията. За да събудя интереса му, започнах да го моля да ми чете някои части от основаните на Библията издания, така че да ги разбера по–добре. След време той реши да приеме библейско изучаване, тъй като се безпокоеше, че многократните дълги пътувания до Мексико могат да навредят на семейните ни взаимоотношения. Той мислеше, че ако сме обединени в духовно отношение, ще понасяме по–леко тези периоди на раздяла. И това наистина помогна. През 1997 г. със съпруга ми и по–голямата ни дъщеря се покръстихме като Свидетели на Йехова.

При първите ни няколко престоя в Мексико Мейлин казваше, че ако малката буболечка не беше изяла лицето ѝ, нямаше да сме разделени от татко ѝ и сестра ѝ. Беше мъчително семейството ни да се разделя за толкова дълги периоди. Спомням си обаче едно специално посещение в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико, наречен Бетел, което силно повдигна духа ни. Мейлин казваше, че не иска отново да я оперират — за пети път през този престой, — тъй като оздравителният процес беше много болезнен. Но някои Свидетели, които служеха в Бетел, ѝ казаха, че ако е смела и позволи на лекарите да направят операцията, ще организират празненство за нея, когато излезе от болницата. Така тя се съгласи да я оперират.

Нека Мейлин сама опише чувствата си: „Вълнувах се при мисълта, че ще имам празненство в Бетел. Затова бях много смела по време на операцията. Празненството с толкова много духовни братя и сестри беше наистина вълнуващо. Дадоха ми куп поздравителни картички, които все още пазя. Насърчението, което получих, ми даде сили да издържа следващите операции.“

Напредък и помощ да издържим

Мейлин, която сега е на дванайсет години, претърпя двайсет операции за възстановяване на лицето. Макар че те ѝ помогнаха много, тя все още не може напълно да отваря устата си. Въпреки това Мейлин винаги проявява смелост и положителна нагласа. Освен това много цени духовните неща. От шестгодишна участва в Теократичното училище за проповедна служба в нашия сбор, а на 27 април 2003 г. се покръсти. Имаше период, когато водеше общо три библейски изучавания. Веднъж, докато бяхме в Мексико, тя заговори един мъж, който прие да изучава Библията с нея. Мейлин го покани на Възпоменанието на Христовата смърт и на другите събрания на сбора, които той посети с голям интерес.

Когато Мейлин проповядва от къща на къща, някои хора се вглеждат в лицето ѝ и я питат дали се е изгорила. Тя използва възможността да сподели своята основана на Библията надежда, че Йехова ще ѝ даде ново лице в предстоящия рай. (Лука 23:43)

Болката, която Мейлин изпитва от операциите и при подигравките на другите деца, е неописуема. Какво ѝ помага да издържа? Мейлин уверено отговаря: „Йехова е наистина реален за мене. Той ми дава сили и смелост да издържам. Не искам повече операции, защото лекарите вече не могат да ми помогнат много. Те никога няма да могат да ме направят такава, каквато съм се родила. Но знам, че в новия свят Йехова ще ми даде ново лице и аз отново ще съм хубава.“

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 30]

„В новия свят Йехова ще ми даде ново лице“

[Текст в блока на страница 31]

Постепенно разбрах, че Бог не е виновен