Море от музика, излизащо изпод пръстите ти

ПУСНИ

Море от музика, излизащо изпод пръстите ти

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

„МУЗИКАЛЕН инструмент, който превъзхожда всички останали“ — така мислят някои хора относно пианото. Притежаващо богат диапазон и изразителност, то се вписва еднакво добре както в света на класическата музика, така и в джаза и в забавната музика. Пианото може да владее сцената по време на концерт с внушително солово изпълнение, но също така може и да съпровожда деликатно пеенето и на най–срамежливия певец. То свири като оркестър от един човек, но и с лекота може да се съчетае с почти всеки друг инструмент. Описвано като „музикалния еквивалент на палитрата на художник“, то е вдъхновило най–прекрасните музикални образци, писани някога. Кой е направил пианото и защо то продължава да е популярно и до днес? a

Предшествениците на пианото

Арфата и лирата били едни от първите струнни инструменти, чиито струни били дърпани с ръка. (Битие 4:21) По–късно се появил дюлсимерът, на който се свирело, като струните били удряни с малки чукчета. В Европа през Средновековието били изобретени инструменти, които имали клавиатура за дърпане или удряне на струните, като най–разпространени били клавикордът и клавесинът, наречен още чембало. Клавикордът имал формата на правоъгълна кутия с капак и струните му били удряни отдолу с малки метални пластини, наричани тангенти. Тонът му бил изразителен, но нежният му глас лесно бил заглушаван от другите инструменти и от певците. Клавесинът бил по–голям и изглеждал почти като съвременните рояли, имал дълги струни, които били дърпани с помощта на остри птичи перца или пластинки, наречени плектрони. Той издавал силен, резониращ звук, който обаче изобщо не променял силата си.

В началото на XVIII век заради драматичната, изразяваща силни чувства музика, композирана по онова време, музикантите започнали да изпитват нужда от клавишен инструмент, който да свири изразително като клавикорда, но да притежава силата на клавесина.

Пианото се появява на сцената

Италианецът Бартоломео Кристофори, майстор на музикални инструменти, съчетал в едно основната конструкция на клавесина и ударното въздействие върху струните, характерно за клавикорда, като използвал малки, обвити с кожа дървени чукчета, които удряли струните. Той нарекъл своето изобретение гравичембало кол пиано е форте (клавесин, на който може да се свири и тихо, и силно), съкратено пианофорте или само пиано. Така се появил клавишен инструмент с по–дълбок, по–богат тон, на който можело да се свири по–тихо или по–силно.

За съжаление Кристофори не доживял да види успеха на новия си инструмент. Тъй като много малко хора проявили интерес към него, Кристофори отново започнал да прави клавесини. Почти трийсет години след първото пиано, произведено от Кристофори, немският майстор на органи Готфрид Зилберман преоткрил конструкцията на пианото и започнал да прави свои пиана. Майсторите в Германия и Австрия продължили да експериментират, като се насочили към създаването на по–малък и по–лек инструмент, който бил наречен правоъгълно пиано.

В Англия работела друга група майстори на пиана. Те били емигрирали от Германия в края на 50–те години на XVIII век. Един от тях, Йоханес Цумпе, разработил разновидност на правоъгълното пиано, която се продавала добре. Французинът Себастиан Ерар и други майстори в Европа и Америка усъвършенствали още инструмента. Проницателният шотландски майстор Джон Бродууд успял да прозре, че пианото ще е идеалният инструмент за младите госпожици от новопоявилата се заможна средна класа. Скоро неговото предприятие било изцяло заето с производството на голям брой правоъгълни пиана и рояли.

Следващото предизвикателство било да се направи компактен инструмент с превъзходния звук на рояла. Така пианата станали отвесни, изправени и вече не се издавали навън, при това станали още по–големи. Отвесните струни на един от моделите на Бродууд се извисявали цели два метра и седемдесет сантиметра над клавиатурата, но понеже горната му част явно била прекалено тежка, този модел бил твърде опасен за изпълнителя! Друг изправен модел на пиано, наречен жирафно пиано, всъщност представлявал роял, чието крило било повдигнато във въздуха. През 1800 г. англичанинът Джон Айзак Хокинс конструирал първия успешен модел на изправено пиано, като поставил долния край на струните близо до пода. Впоследствие това довело до отмирането на правоъгълното пиано.

Композиторите откриват пианото

Междувременно композиторите започнали да проявяват интерес към пианото. През 1777 г. младият Волфганг Амадеус Моцарт посетил баварската работилница на Йохан Щайн, за да опита новия инструмент, и бил направо възхитен. Скоро той започнал да пише музика за него, като само за четири години композирал над 15 концерта за пиано! Но всъщност няколко години по–късно Лудвиг ван Бетовен направил много за това да се изявят възможностите на този нов инструмент. Благодарение на него пианото оживяло, започнало да пее. Да, вече бил налице инструментът, който музикалният свят очаквал, и на сцената избликнала една нова вълна от романтична, изпълнена с нежни чувства музика. Фредерик Шопен, наречен „поет на пианото“, го оценил като съвършеното средство за изразяване на мисли и чувства. Ференц Лист написал вълнуваща и свежа музика, благодарение на която пианото звучало като оркестър. Той също така вълнувал силно публиката със своята виртуозност.

За съжаление кутията на пианото, направена изцяло от дърво, както и тънките му струни не били подходящи за силната, изпълнена със страст музика на един динамичен концерт. Затова производителите на пиана започнали да добавят железни пръчки, подсилващи конструкцията, докато накрая не изнамерили лятата чугунена рамка. Сега вече било възможно да се използват по–дебели струни и по–тежки чукчета, които да произвеждат по–силен тон. В резултат на това звукът бил доста по–остър, но това било поправено, като чукчетата били обвити с филц. После по–дългите струни били опънати диагонално върху по–късите и това още повече подобрило звученето и спестило място. Така се появило пианото, както го познаваме днес, а заедно с него и множество велики пианисти, които пълнели концертните зали с възторжена публика, нетърпеливо очакваща да чуе техния растящ репертоар от музика за пиано. Междувременно производителите на пиана в Европа и Америка масово правели инструменти, за да могат да посрещнат невероятно голямото търсене, което възникнало.

Във всеки дом пиано

В началото на XX век всеки дом непременно трябвало да притежава новия символ на благополучие, независимо от това дали в семейството имало някой, който умеел да свири на него, или не. Търсели се пианисти, които да забавляват клиентите и пътниците, да осигуряват музикален фон за новите неми филми и да учат растящия брой любители, устремени към виртуозност. В центъра на семейните събирания било пианото. Любителите представяли свои собствени музикални постановки. Редовно излизали нови композиции за пиано. Развили се и различни нови стилове за свирене на пиано — поп стилът, синкопите на рагтайма, носещият се бавно блус, настойчивият ритъм на буги–вуги.

Повратният момент идва след Първата световна война. От максималния брой произведени през 1910 г. пиана — 600 000 за целия свят, продажбите на пиана постепенно спадат. Грамофонът, радиото, магнетофонът и впоследствие телевизорът завладяват света на домашните развлечения. Но това изобщо не означава, че с пианото е свършено. Новите технически постижения след Втората световна война стават причина за възраждане на пианото. До 1980 г. производството на пиана отново достига 800 000 броя годишно. Днешните по–леки пиана се изработват от пластмаси и различни сплави и белите им клавиши са покрити със синтетичен материал, а не слонова кост. Япония става един от водещите производители в света. Китай също насочва вниманието си към инструмента, който там наричат „царицата на инструментите“.

Би ли искал да свириш на пиано?

При някои инструменти, за да произведеш дори и един–единствен тон, са ти необходими много упражнения, но при пианото, ако просто натиснеш няколко клавиша в правилния ред, музиката е вече налице! Малко хора притежават дарбата да свирят по слух. Но мнозина са установили, че с помощта на прости помагала и самоучители бързо могат да се научат да свирят мелодията с дясната си ръка и да осигуряват акомпанимента с лявата. Представи си само какво чувство на задоволство ще изпиташ, когато ще съумееш да изсвириш сам любимата си мелодия с помощта на нотни листове! Какво ще избереш: подбуждащ марш, нежен валс или любима песен? Може би ще изсвириш нещо ритмично от Латинска Америка, или джазово парче. Колко ще е забавно да изсвириш нещо в дует със свой приятел! Помисли също за удоволствието, което можеш да доставиш на другите, ако съпровождаш на пиано група свои приятели, които пеят или свирят на други инструменти край тебе. Не ти ли се иска да опиташ да се потопиш в това море от музика, излизащо изпод пръстите ти?

[Бележки под линия]

a Виж „Пробудете се!“ (англ.) от 8 ноември 2002 г., 19–21 страница.

[Блок/Снимка на страница 13]

Механичното пиано

За хората, които не умеели да боравят с клавишите, спасението било в механичното пиано. То представлявало съчетание на музикална кутия и пиано, като клавишите му мърдали нагоре–надолу самички, задвижвани от дупките по въртяща се хартиена ролка. При ранните модели от 90–те години на XIX век механизъм в предната част на пианото натискал клавишите с дървени пръсти, докато „свирещият“ задвижвал крачните лостове. При по–късните модели цялото това нещо било вградено в пианото. По–развитото „възпроизвеждащо пиано“ пресъздавало истинските изпълнения на великите пианисти и ролките с техните записи били копирани за продажба, също като днешните дискове и касети. До 1925 г. в Съединените щати произвежданите механични пиана били повече от традиционните. Но след навлизането на радиото и грамофона, до 30–те години на века механичното пиано вече било изчезнало.

[Източник]

Culver Pictures

[Блок/Диаграма на страници 14, 15]

Как свири роялът

Над 200 силно опънати, успоредни струни от стоманена жица произвеждат 88 тона. Късите тънки струни, които трептят бързо, произвеждат високите тонове, а дългите дебели струни, които често са с намотки от мед, произвеждат басовите тонове. Всички тонове, с изключение на най–ниските баси, са произвеждани от две или три струни, настроени в унисон.

Когато изпълнителят натисне някой клавиш (1), лостчета принуждават едно облицовано чукче да удари една или повече струни, които произвеждат тона на този клавиш, след което веднага да отскочи встрани. Ако пръстът бъде задържан върху клавиша, струната продължава да вибрира и звукът затихва бавно. Когато свирещият махне пръста си от клавиша (2), един демпфер (заглушител) се притиска към струната, за да спре звученето ѝ. Ако бъде натиснат десният педал в основата на пианото, всички демпфери освобождават струните и това позволява на последователните тонове да се обогатят взаимно.

Струните минават над дървени ивици, наречени мостове (3) и прикрепени към резонаторна дъска (4), която трепти със същата честота и значително усилва силата и резонанса на струните. Ограждащата дървена кутия действа като резонатор и усилва звука.

Струните са закрепени на чугунена рамка със стоманени ключове (5). Рамката на рояла трябва да бъде достатъчно здрава, за да издържи напрежението на общия опън на струните, който може да достигне до 30 тона.

[Диаграма]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Демпфер

Струна

Чукче

Натиснат клавиш

Отпуснат клавиш

[Снимка]

Първият модел на пианото на Кристофори, 1720 г.

[Източник]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!