Корените на предразсъдъците

РЕДИЦА причини водят до появата на предразсъдъци. Все пак две от тях са неоспорими: 1) желанието да се намери виновник и 2) неприязънта, породена от минала несправедливост.

Както беше отбелязано в предишната статия, когато връхлети бедствие, хората често искат да намерят виновник за случилото се. Когато видни личности постоянно отправят обвинения към някое малцинство, хората приемат твърденията им за верни и така се създават предразсъдъци. Често срещан пример за това са икономическите кризи в западните страни, по време на които вината за безработицата нерядко се стоварва върху имигрантите, макар че те обикновено приемат работа, която повечето местни хора отказват да вършат.

Не всички предразсъдъци обаче възникват, когато се търси виновник за проблема. Те може да се коренят и в миналото. В сведението „ЮНЕСКО срещу расизма“ се казва: „Не е пресилено да се каже, че търговията с роби изгради интелектуалната структура на расизма и презрението към чернокожите.“ Търговците на роби се опитали да оправдаят позорното си отношение към африканците с твърдението, че те са по–нисша раса. Тези неоснователни предразсъдъци, които по–късно бяха насочени и спрямо други колонизирани народи, все още съществуват.

По целия свят подобни случаи на потисничество и несправедливост в миналото поддържат предразсъдъците живи. Враждата между католици и протестанти в Ирландия възникнала още през XVI век, когато английските владетели преследвали и заточавали католиците. Зверствата, извършени от т.нар. християни по време на кръстоносните походи, все още пораждат горчиви чувства в мюсюлманите от Средния изток. Омразата между сърби и хървати на Балканите се засили след избиването на цивилни граждани през Втората световна война. Както става ясно от тези примери, отдавна съществуващата омраза между две групи може да затвърди предразсъдъците.

Насърчаване на невежеството

Невръстните деца нямат предразсъдъци. Точно обратното. Както отбелязват изследователите, често те са готови да си играят с деца от друга раса. На десет–единайсет години обаче е възможно да отхвърлят хората от друго племе, раса или религия. През ранните години от развитието си децата възприемат възгледи, които може да останат за цял живот.

Как става това? Децата възприемат отрицателни възгледи, изразени чрез думи или дела, първо от родителите си и след това от своите приятели или учители. По–късно съседите, вестниците, радиото или телевизията могат също да им окажат влияние. Като възрастни, те вече ще са стигнали до заключението, че хората, които не харесват, са по–нисши и неблагонадеждни, макар често да не знаят почти нищо за тях. Дори може да започнат да ги мразят.

В много страни благодарение на честите пътувания и развитата търговия все повече хора с различен произход общуват помежду си. Въпреки  това хората с дълбоко вкоренени предразсъдъци обикновено се придържат към предварително изграденото си мнение. Те може упорито да поставят под общ знаменател хиляди или дори милиони хора, твърдейки, че всички те притежават едни и същи лоши черти. Всяко лошо преживяване, в което е замесен дори само един представител на тази група, затвърждава предразсъдъците им. Положителните случаи, от друга страна, обикновено биват пренебрегвани като изключение от правилото.

Изкореняване на предразсъдъците

Макар че повечето хора по принцип осъждат предразсъдъците, малцина успяват да се отърсят от влиянието им. Всъщност мнозина имат големи предразсъдъци, но го отричат. Други казват, че няма значение дали човек е предубеден, или не, особено ако не дава израз на това. Но предразсъдъците са от значение, тъй като нараняват и разделят хората. Ако невежеството породи предразсъдъци, то те от своя страна често пораждат омраза. Писателят Чарлс Кейлеб Колтън (1780?–1832) отбелязва: „Мразим някои хора, защото не ги познаваме, а няма да ги опознаем, защото ги мразим.“ Въпреки това, щом като могат да се вкоренят, предразсъдъците могат и да се изкоренят. Как?

[Блок на страница 7]

Дали религията подтиква към търпимост, или към предубеденост?

В книгата си „Същността на предразсъдъците“ Гордън У. Алпорт казва, че „като цяло членовете на църквата са по–предубедени от другите“. Това не е учудващо, тъй като често религията е причина за появата на предразсъдъци, а не средство за изкореняването им. От векове, например, духовниците подстрекават към антисемитизъм. Според „История на християнството“ Хитлер веднъж отбелязал: „Що се отнася до евреите, аз просто следвам политиката, от която католическата църква се ръководи вече 1500 години.“

По време на зверствата на Балканите източноправославните и католическите учения не успяха да изградят търпимост и уважение към ближните, изповядващи друга религия.

В Руанда дори членове на църквата избиваха събратята си по вяра. В изданието „Национален католически репортер“ се посочва, че боевете там включвали „истински геноцид, за който за жалост са отговорни дори католиците“.

Самите ръководители на католическата църква осъзнават, че допринасят за нетърпимостта между хората. През 2000 г. по време на публична меса в Рим папа Йоан Павел II поиска прошка за „прегрешенията в миналото“. По време на церемонията спомена конкретно „религиозната нетърпимост и несправедливостите спрямо евреите, жените, туземците, имигрантите, бедните и неродените“.

[Снимка на страница 6]

Горе: Бежански лагер в Босна и Херцеговина, 20 октомври 1995 г.

Двама бежанци, босненски сърби, очакват края на гражданската война

[Източник]

Photo by Scott Peterson/Liaison

[Снимка на страница 7]

Учени да мразят

Децата възприемат отрицателни възгледи от родителите си, телевизията и от другаде