Краят на пред разсъдъците

МОЖЕМ ли да открием в себе си склонност да сме предубедени? Например дали без дори да познаваме някой човек, си създаваме мнение за неговия характер въз основа на цвета на кожата му, националната, етническата или племенната му принадлежност? Или оценяваме всеки според личните му качества?

В дните на Исус хората, които живеели в Юдея и Галилея, като цяло ‘нямали отношения със самаряните’ (Ве). (Йоан 4:9) Следните думи, записани в Талмуда, несъмнено разкриват какво изпитвали много юдеи: „Дано никога не спра погледа си на някой самарянин.“

Възможно е дори Исусовите апостоли да са имали известни предразсъдъци спрямо самаряните. След като веднъж не били приети радушно в едно самарянско село, Яков и Йоан попитали дали да заповядат да падне огън върху неотзивчивите хора. Като ги смъмрил, Исус им показал, че нагласата им не била правилна. (Лука 9:52–56)

По–късно Исус разказал притча за един мъж, който на път от Йерусалим към Йерихон бил нападнат от разбойници. Двама религиозни юдеи, които минали оттам, не пожелали да му помогнат. Един самарянин обаче спрял и превързал раните му. След това уредил да се грижат за мъжа, така че да оздравее напълно. Този самарянин се оказал истински ближен. (Лука 10:29–37) Исусовата притча навярно помогнала на слушателите му да разберат, че заради предразсъдъците си не виждат добрите качества на другите. Няколко години по–късно Йоан се върнал в Самария и проповядвал в много тамошни села, навярно дори в селото, което преди искал да бъде унищожено. (Деяния 8:14–17, 25)

Апостол Петър също трябвало да действа без предразсъдъци, когато един ангел му казал да говори за Исус на римския стотник Корнилий. Петър не бил свикнал да общува с неюдеи, а и повечето юдеи не обичали римските войници. (Деяния 10:28) Но когато разбрал, че Бог ръководи това, Петър казал: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35)

Защо да се борим с предразсъдъците?

Предразсъдъците нарушават един основен принцип, на който Исус учел: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Матей 7:12) Кой би искал да го презират само заради родното му място, цвета на кожата или произхода му? Предразсъдъците нарушават и Божия стандарт за непредубеденост. Библията учи, че Йехова  „направил ... от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята“. (Деяния 17:26) Следователно всички хора са братя.

Освен това Бог съди хората поотделно. Не ги порицава за делата на техните родители или предци. (Езекиил 18:20; Римляни 2:6) Дори потисничеството на друг народ не е основателна причина да мразим хората от този народ, които навярно не носят лична вина за това несправедливо отношение. Исус учел последователите си да ‘обичат неприятелите си и да се молят за тия, които ги гонят’. (Матей 5:44, 45)

Благодарение на тези учения християните през I век успели да победят предразсъдъците си и да се превърнат в единствено по рода си международно братство. Те се наричали братя и сестри и наистина се считали за такива, макар че били от най–различни страни. (Колосяни 3:9–11; Яков 2:5; 4:11) Принципите, които ги подбудили към тази промяна, могат да направят същото и днес.

Борба с предразсъдъците днес

Всъщност всеки от нас си съставя някакво предварително мнение, което обаче не винаги води до развиване на предразсъдъци. В книгата „Същността на предразсъдъците“ се казва: „Предварителното мнение се превръща в предразсъдък само ако не бъде променено при наличието на нова информация.“ Често предразсъдъците биват победени, когато хората се опознаят. Но в същата книга се казва, че „хората могат да променят мнението си само когато правят нещо заедно“.

Именно така Джон, един нигериец от народа ибо, преодолял предразсъдъците си към хората от народа хауса. „В университета — казва той — срещнах студенти  хауса, които ми станаха приятели, и така открих, че те притежават хубави качества. Когато работех върху съвместен проект с един студент хауса, се разбирахме много добре, докато предишният ми партньор, който беше ибо, не вършеше своята част от работата.“

Средство за борба с предразсъдъците

Според сведението „ЮНЕСКО срещу расизма“ „образованието може да се окаже превъзходно средство в борбата срещу новите форми на расизъм, дискриминация и отхвърляне“. Свидетелите на Йехова вярват, че библейското образование наистина е най–добрата помощ в това отношение. (Исаия 48:17, 18) Когато ученията на Библията биват прилагани, уважението измества подозренията, а любовта потушава омразата.

Свидетелите на Йехова са се уверили, че Библията им помага да победят предразсъдъците си. Наистина, тя не само ги подбужда да си сътрудничат с хора от различен произход, но също им дава възможност да правят това. Кристина, цитирана в първата статия от тази поредица, е Свидетелка на Йехова. „Събранията ни в Залата на Царството ми помагат да съм уверена в себе си — казва тя. — Там се чувствам в безопасност, защото не усещам някой да е предубеден спрямо мене.“

Жасмин, която също е Свидетелка, си спомня, че на деветгодишна възраст за първи път станала обект на расова дискриминация. Тя казва: „За мене четвъртък винаги е бил най–лекият ден от седмицата, защото тогава вечер ходя в Залата на Царството. Там хората се отнасят към мене с любов. Карат ме да се чувствам специална, а не презряна.“

Доброволните дейности, организирани от Свидетелите на Йехова, също събират хора с различен произход. Симон е роден във Великобритания, макар че семейството му е от Карибските острови. Докато работи като зидар за светски строителни фирми, той се сблъсква с много предразсъдъци. Но съвсем не било така през годините, когато служел доброволно със събратята си по вяра. „Работех със събратя Свидетели от най–различни страни — разказва Симон, — но се научихме да се разбираме добре помежду си. Едни от най–добрите ми приятели бяха от други страни и с различен произход.“

Разбира се, Свидетелите на Йехова са несъвършени хора. Затова може да е нужно да продължат да се борят с предразсъдъците. Но това, че Бог е непредубеден, ги подтиква да му подражават. (Ефесяни 5:1, 2)

Ако се борим с предразсъдъците, ще извлечем голяма полза. Общуването с хора от различен произход обогатява живота ни. Освен това чрез своето Царство Бог скоро ще установи човешко общество, в което ще цари праведност. (2 Петър 3:13) Тогава предразсъдъците ще бъдат победени завинаги.

[Блок на страница 11]

Предубеден ли съм?

За да установиш дали несъзнателно не си развил предразсъдъци, си задай следните въпроси:

1. Смятам ли, че хората от дадена етническа група, религия или народност притежават нежелани качества, като например глупост, мързел или скъперничество? (Много шеги подхранват подобни предразсъдъци.)

2. Склонен ли съм да виня имигрантите или хората от друга етническа група за своите икономически или социални проблеми?

3. Позволявам ли на съществуващата в моята страна враждебност към друга държава да ме накара да мразя жителите ѝ?

4. Гледам ли на всеки срещнат като на личност, без значение от цвета на кожата му или етническия му произход?

5. Възползвам ли се от възможността да опознавам хора от друга народност? Полагам ли усилия да правя това?

[Снимка на страница 8]

В притчата си за добрия самарянин Исус ни учи как да победим предразсъдъците си

[Снимка на страница 8]

В дома на Корнилий Петър казал: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице“

[Снимка на страница 9]

Библейските учения обединяват хора с различен произход

[Снимка на страница 9]

Свидетелите на Йехова прилагат наученото

[Снимка на страница 10]

Кристина — „Събранията ни в Залата на Царството ми помагат да съм уверена в себе си“

[Снимка на страница 10]

Жасмин — „Хората се отнасят към мене с любов. Карат ме да се чувствам специална, а не презряна“

[Снимка на страница 10]

Симон, доброволен строителен работник — ‘Научихме се да се разбираме добре помежду си’