Различните лица на предразсъдъците

„Изгони предразсъдъците през вратата и те ще се върнат през прозореца.“ — Фридрих Велики, пруски цар.

РАДЖЕШ живее в село Палияд (Индия). Подобно на други хора от най–нисшата каста, той трябва да ходи петнайсет минути пеша, за да донесе вода в дома си. Раджеш обяснява: „Не ни е позволено да използваме селските чешми, където ходят хората от по–висшата каста.“ В училище той и приятелите му дори нямали право да докосват топката, с която другите деца играели футбол. Раджеш казва: „Вместо това играехме с камъни.“

Кристина, една млада азиатка, която живее в Европа, споделя: „Чувствам, че хората ме мразят, но не разбирам защо. Много е неприятно — допълва тя. — Тогава обикновено се отдръпвам настрана, но и това не помага.“

„За пръв път се сблъсках с предразсъдъци, когато бях на шестнайсет — казва Станли от западна Африка. — Напълно непознати искаха да напусна града. Домовете на някои хора от племето ми бяха опожарени. Банковата сметка на баща ми беше замразена. В резултат на това започнах да мразя племето, което се отнасяше така с нас.“

Раджеш, Кристина и Станли са жертва на предразсъдъци, както много други хора по света. „Днес стотици милиони хора продължават да страдат поради расизъм, дискриминация, ксенофобия и отхвърляне — обяснява Коичиро Мацуура, генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). — Това нехуманно отношение, подхранвано от невежество и предразсъдъци, подклажда вътрешни конфликти в много страни и води до неизмеримо човешко страдание.“

Ако никога не си се сблъсквал с предразсъдъци, може да ти е трудно да разбереш колко потискащо е това. В книгата „Лице в лице с предразсъдъците“ се казва: „Някои хора страдат мълчаливо. Други отвръщат на предразсъдъците също с предразсъдъци.“ По какви начини предразсъдъците вредят на хората?

Ако си част от някое малцинство, може да си забелязал, че хората те отбягват, гледат  те враждебно или се изказват презрително за другите като тебе. Може да ти е трудно да си намериш работа, освен ако не приемеш да вършиш черен труд, с който никой друг не би се захванал. Навярно ти е трудно да се сдобиеш с удобно жилище. Децата ти може да се чувстват изолирани и отхвърлени от съучениците си.

Което е още по–лошо, предразсъдъците може да подтикнат хората към насилие или дори към убийство. Наистина, страниците на историята са пълни с покъртителни примери на насилие, породено от предразсъдъци — включително кланета, геноцид и т.нар. етнически прочиствания.

Предразсъдъците през вековете

В миналото християните били главен обект на предразсъдъци. Скоро след Исусовата смърт, например, срещу тях се надигнала вълна от жестоко преследване. (Деяния 8:3; 9:1, 2; 26:10, 11) Два века по–късно хора, които твърдели, че са християни, били подложени на жестоко отношение. „Ако върлува епидемия — пише през III век Тертулиан, — веднага се чува викът: „Хвърлете християните на лъвовете.“

От времето на кръстоносните походи през XI век насам евреите се превърнали в отхвърлено малцинство в Европа. Когато бубонната чума връхлетяла Стария континент и само за няколко години отнела живота на около една четвърт от европейците, било лесно вината да се стовари върху евреите, които вече били мразени от мнозина. В книгата си „Невидими врагове“ Джанет Фарел пише: „Чумата оправда тази омраза, а омразата насочи страха на хората от чумата към конкретен обект.“

По–късно, след като бил подложен на мъчения, един евреин в южна Франция „признал“, че евреите причинили епидемията, като отровили кладенците. Разбира се, това не било вярно, но въпреки всичко било разгласено като истина. Скоро в Испания, Франция и Германия били избити цели еврейски общности. Изглежда никой не обърнал внимание на истинските виновници: плъховете. Малцина  забелязали, че евреите умирали от чумата както всички останали!

Запали ли се веднъж, огънят на предразсъдъците може да тлее с векове. В средата на XX век Хитлер разпали пламъците на антисемитизма, като обвини евреите за поражението на Германия в Първата световна война. В края на Втората световна война Рудолф Хьос, нацисткият комендант на концентрационния лагер Освиенцим, призна: „Военното и идеологическото ни обучение приемаше за даденост, че трябва да предпазим Германия от евреите.“ За да ‘предпази Германия’, Хьос надзиравал избиването на около два милиона души, повечето от които евреи.

За съжаление през следващите десетилетия зверствата не престанаха. През 1994 г., например, между източноафриканските племена тутси и хуту избухна омраза, която отне живота на най–малко половин милион души. „Хората нямаха къде да се скрият — се съобщава в списание „Тайм“. — Кръв се стичаше дори между редовете в църквите, където мнозина търсеха убежище. ... Боевете бяха ръкопашни, толкова лични, толкова неописуеми и кръвожадни, че оцелелите останаха потресени и без думи.“ Ужасяващото насилие не беше спестено дори на децата. „Макар че страната ни е малка — казва един жител на Руанда, — в нея се е събрала всичката омраза в света.“

В конфликтите около разпадането на бивша Югославия загинаха над 200 000 души. Съседи, които години наред живееха заедно в мир, се убиваха един друг. Хиляди жени бяха изнасилени, а милиони хора бяха насилствено пропъдени от домовете си заради жестоката политика на етническо прочистване.

Макар че повечето предразсъдъци не водят до убийство, те неизменно разделят хората и подхранват чувство на неприязън. В неотдавнашно сведение на ЮНЕСКО се отбелязва, че въпреки глобализацията, расизмът „изглежда пуска корени в повечето части на света“.

Могат ли предразсъдъците да бъдат изкоренени по някакъв начин? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем как те пускат корени в ума и сърцето.

[Блок на страница 5]

Прояви на предразсъдъците

В книгата си „Същността на предразсъдъците“ Гордън У. Алпорт изрежда пет начина на поведение, в основата на които стоят предразсъдъци. За предубедения човек е характерно поне едно от следните неща:

1. Отрицателни изказвания. Човек говори презрително за групата, която не харесва.

2. Отбягване. Избягва всеки, който принадлежи към тази група.

3. Дискриминация. Не допуска хора от групата, която презира, до някои работни места, жилища или социални привилегии.

4. Физически атаки. Упражнява насилие, за да сплаши хората, към които е развил омраза.

5. Избиване. Участва в саморазправи, кланета или програми за изтребление.

[Снимка на страница 4]

Бежански лагер в Бенако (Танзания), 11 май 1994 г.

Жена си почива до тубите си за вода. Повече от 300 000 бежанци, главно руандийци от племето хуту, преминаха в Танзания

[Източник]

Photo by Paula Bronstein/Liaison