Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Райско кътче

Райско кътче

Райско кътче

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Кот д’Ивоар

ИСКАТЕ ли да се върнем назад във времето и да видим как са изглеждали праисторическите гори на земята със своята гъста растителност и множество диви животни? Има ли още такива места на нашата планета? Едно на пръв поглед недокоснато райско кътче е националният парк „Таи“, разположен в югозападната част на Кот д’Ивоар близо до границата с Либерия.

Националният парк „Таи“ е най–голямата запазена част от тропическите гори, които някога са се простирали на територията на днешна Гана, Либерия, Кот д’Ивоар и Сиера Леоне. Паркът обхваща повече от половината тропически гори в Западна Африка. Благодарение на защитните мерки и на някои нововъведения от 1926 г. насам, беше възможно да се запази това природно съкровище. Елате с нас да разгледаме отблизо разнообразната флора и фауна в този парк.

Разнообразната тропическа гора

Докато вървим през гората, съпровождани от птичи песни и маймунски крясъци, гледаме с възхищение как огромните стволове на древните дървета се извисяват шейсет метра над главите ни. Според водача ни повече от половината от всички 1300 вида растения в парка, който е с площ от 3500 квадратни километра, се срещат само в този западноафрикански район.

Растителността тук е богата и разнообразна. В гъстата джунгла растат много дървета, чиято дървесина се използва, като например махагон, абанос, дабема и макоре. Трябва да правим огромни крачки между корените на дърветата, тъй като някои от тях стърчат цял метър над земята и се разпростират на петнайсет метра от ствола на дървото. Понякога животните се приютяват сред корените, за да се защитят от хищници или от бури.

Най–високите клони оформят зелен покрив над гората, като така пречат на светлината да достига земята и по–малките растения не могат да растат. Тук обаче се срещат висящи лиани (лозите на джунглата) и епифити. Някои лиани се катерят по дърветата, обвиват се около тях и понякога дори ги задушават. Нашият водач ни показва смокиня–удушвач, която се е увила здраво около огромния ствол на едно дърво. След време дървото ще бъде победено от смокинята и ще умре.

В парка „Таи“ има много растения, които са източник на храна и лекарства. Нашият водач ни казва, че тук расте дърво, чиято кора племето кру използва против малария. Плодовете на друго дърво съдържат белтъчина, която е хиляди пъти по–сладка от захарта.

Множеството диви животни

Внезапно чуваме шумолене в листата над нас. Шумът идва от голяма група палави гвенони диана и гвенони мона. Те надават пронизителни крясъци и скачат от клон на клон. Докато гледаме един гвенон мона с неговото смешно лице с бяла окраска, той също ни наблюдава внимателно! Многобройните видове маймуни и птици живеят благодарение на плодовете и ядките по върховете на дърветата. Често може да се види как маймуни и птици се хранят шумно на едно и също дърво.

В парка „Таи“ има петдесет вида бозайници, много от които се срещат само в този район. Тук живеят бизони и горски слонове, както и антилопи бонго, антилопи дукер, големи горски свине, леопарди, четкоухи свине и хипопотами джуджета. Сред най–малките горски обитатели са циветата, златната африканска котка, горската генета, мангустата, люспеникът и галагото джудже.

Водачът ни може да разпознае много животински следи, например от малката антилопа дукер. В джунглата има седем вида дукер, сред които и редките Джентинков, зебров и Олигбиев дукер. Виждаме следи от големи горски свине, които са ровили за корени, и разглеждаме дома на големия люспеник, който се храни с мравки и термити. Една двойка люспеници си е изкопала в земята голяма дупка с две помещения. Тези подземни помещения достигат четирийсет метра дължина и пет метра дълбочина. Люспениците се хранят нощем, като изминават големи разстояния и се връщат вкъщи чак на зазоряване. С помощта на острите си и дълги нокти те разрушават термитниците и улавят насекомите с лепкавия си език.

Водачът ни намира група от шимпанзета, които живеят на площ от двайсет квадратни километра в парка. Тук има повече от 2000 шимпанзета. Чували сме, че си носят камъни и клони, за да трошат с тях орехи. С вълнение забелязваме едно шимпанзе да седи на земята на около пет метра от нас и да удря един орех с клон, за да го строши.

Рай за любителите на птици

На следващия ден пътуваме с кану по река Хана. Докато гребат бавно, водачите ни разпознават различните видове птици, които срещаме. Чуваме черната птица носорог, забележителна с пронизителния си крясък и с шума, който издават крилата ѝ при полет. Седем от многобройните видове птици носорог се срещат в парка „Таи“. Тук има общо над двеста вида птици. Сред тях са шест вида земеродни рибарчета, както и соколи, бананояди, папагали, гълъби, фазани, нектарници и мухоловки. В парка може да се види и рядката птица трогон нарина с нейното ярко и разноцветно оперение. Мъжкият екземпляр се перчи с красивите си крила в преливащи нюанси на зеленото, с червените си гърди и бялата си опашка. Виждаме много птици в ярки цветове, като голямото синьо турако, зеления плодояден гълъб, сивия папагал жако, синьогърдото рибарче и африканския ибис хадада със своята металическа зелена премяна. Паркът „Таи“ е наистина рай за любителите на птици.

Край бреговете на реката има още животински следи, като например от хипопотама джудже — който е умален вариант на обикновения хипопотам. Това животно е с размерите на голямо прасе. Хипопотамът джудже прекарва по–малко време във водата от големия си братовчед и не се движи на стада. Той се среща само в Западна Африка. Виждаме и нилския варан, който прилича на крокодил, но е много по–малък. Тук се срещат три вида крокодили, 34 вида змии, много гущери и насекоми, за които джунглата е идеално място за живот. Много от насекомите дори още не са класифицирани.

За съжаление тропическите гори на планетата ни изчезват с тревожна бързина. Най–големите заплахи са разширението на обработваемите площи и изсичането на горите за дървен материал. Утешително е обаче да знаем, че бъдещето на земята е в сигурните ръце на самия Създател. (Псалм 96:12, 13)

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Сиера Леоне

Либерия

Кот д’Ивоар

Национален парк „Таи“

Гана

[Снимка на страница 15]

Стърчащи корени

Махагон

[Снимка на страница 15]

Слонче

[Снимка на страница 15]

Африканска златна котка

[Снимка на страница 15]

Черногърба антилопа дукер

[Снимка на страница 15]

Зебров дукер

[Снимка на страница 15]

Африкански бивол

[Снимка на страница 16]

Трогон нарина

[Снимка на страница 16]

Западноафрикански речен орел

[Снимка на страница 16]

Големи сини турако

[Снимка на страница 16]

Ибис хадада

[Снимка на страница 16]

Синьогърдо рибарче

[Снимка на страница 16]

Дългоопашат люспеник

[Снимка на страница 16]

Хипопотам джудже

[Снимка на страница 16]

Дървесна жаба

[Снимка на страница 16]

Нилски варан

[Снимка на страница 16]

Тъмна мангуста

[Снимка на страница 17]

Гвенон мона

[Снимка на страница 17]

Червени колобуси

[Снимка на страница 17]

Шимпанзе

[Снимка на страница 17]

Малка белоноса маймуна

[Снимка на страница 17]

Леопард

[Снимка на страница 17]

Четкоуха свиня

[Снимка на страница 17]

Африканска цивета

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Parc National de Taï

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Златна котка: © Art Wolfe/Photo Researchers, Inc.; всички други снимки без слона: Parc National de Taï

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Ибис: © Joe McDonald/Visuals Unlimited; рибарче: Keith Warmington; хипопотам: © NHPA/Anthony Bannister; трогон нарина: © P&H Harris; всички останали снимки: Parc National de Taï

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Свиня: © Ken Lucas/Visuals Unlimited; всички останали снимки без шимпанзето и леопарда: Parc National de Taï