„Йехова, ти ме намери!“

Разказано от Нели Ленс

„Вие Свидетели на Йехова ли сте?“ — попитах двамата мъже, които посетиха дома ни. „Да“ — отговориха те. „Аз също!“ — възкликнах аз. Тогава бях само на тринайсет години и не посещавах събранията в Залата на Царството. Родителите ми не бяха Свидетели на Йехова. Тогава защо се представих като такава?

АКО не бяха Свидетелите на Йехова, сигурно изобщо нямаше да се родя. Майка ми забременяла с мене, когато живеела в Монреал (Квебек, Канада). Тогава тя била само на седемнайсет години. Нейното семейство ѝ оказвало голям натиск да направи аборт и тя се съгласила.

За да направи аборта, майка ми помолила да бъде освободена от работа за един ден. Нейната работодателка била Свидетелка на Йехова и явно разбрала причината, поради която майка ми искала да отсъства от работа. Тя ѝ обяснила накратко колко ценен дар е животът. (Псалм 139:13–16) По пътя към клиниката майка ми размишлявала върху думите на работодателката си. Решила да не прави аборт. След като съм се родила през 1964 г., майка ми ме оставила в дом за сираци.

Чувам за първи път истината от Библията

Когато съм била на около две години, майка ми дошла със съпруга си, за когото се била омъжила наскоро, за да ме вземе от дома за сираци. Докато живеехме в град Сент Маргьорит дю Лак Масон, те започнаха да изучават Библията със Свидетелите на Йехова и да посещават събранията им. Но скоро след това се преместихме в Боабриан и родителите ми спряха да изучават.

Няколко години по–късно възобновиха изучаването си. Аз също слушах обсъжданията им със Свидетелите и научих каква надежда дава Библията за живот в рай на земята. (Лука 23:43) Постепенно обикнах силно Йехова.

Един ден обаче мама ми каза, че са спрели да изучават със Свидетелите и че повече няма да ходим в Залата на Царството. Отначало много се зарадвах. Бях едва осемгодишна и затова събранията понякога ми се виждаха прекалено дълги. Но онази вечер исках да говоря с Йехова в молитва и се притеснявах, че той може би няма да иска да ме чуе.

Следващата неделя следобед видях съседите ни, които бяха Свидетели на Йехова, да отиват на събрание в Залата на Царството. Заплаках и попитах Бога: „Защо техните деца могат да ходят на събрание, а аз не?“ Но в крайна сметка думите от Псалм 33:18 щяха да се окажат верни: „Ето, окото на Господа [Йехова — НС] е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост.“

Отново в Залата на Царството

След три седмици отидох при съседите и казах на майката, Лилиан, че искам да посещавам събранията. Тя ми обясни, че това е невъзможно, тъй като майка ми не иска да има нищо общо със Свидетелите на Йехова. Но аз настоявах. Затова Лилиан дойде с мене у нас и попита майка ми дали мога да ходя с тях. За мое учудване майка ми се  съгласи. Тя каза, че на събранията ще се науча на важни добродетели. Така започнах да ходя на събрания всяка неделя.

В продължение на около три години посещавах събранията на сбора. Но когато станах на единайсет години, родителите ми се разведоха и с майка ми се преместихме да живеем другаде. Отново изгубих всякаква връзка със Свидетелите на Йехова.

Неочаквана среща

Един ден седях на стъпалата пред къщата ни, когато двама Свидетели — Еди Бесон и Дон Фишър — се приближиха и попитаха дали родителите ми са си вкъщи. Когато им казах, че ги няма, те се обърнаха и си тръгнаха. Но аз изтичах след тях и тогава се състоя разговорът, споменат в началото.

Разбираемо е, че двамата мъже се учудиха, когато се представих като Свидетелка на Йехова. Обясних им какъв е моят случай и ги умолявах да дойдат отново същата вечер. Когато казах на майка ми, че Свидетелите ще дойдат, тя се ядоса и отвърна, че няма да ги пусне у дома. Дори искаше да излезе от къщи, преди те да дойдат. Със сълзи на очи я умолявах да остане. Тя точно се приготвяше да излезе, когато Еди Бесон звънна на вратата. Можете да си представите колко се зарадвах, когато майка ми прие библейско изучаване!

Най–после можех отново да посещавам събранията на сбора! След по–малко от година обаче майка ми пак спря да изучава. Този път тя ми забрани всякакви срещи със Свидетелите и изхвърли всичката им литература, която намери. Аз обаче успях да скрия една Библия, една песнопойка, два подвързани тома на „Стражева кула“, два „Годишника на Свидетелите на Йехова“ и една книга, озаглавена „Истината, която води към вечен живот“ a. При последното си изучаване попитах Еди Бесон какво да правя, тъй като много обичах Йехова. Той ме насърчи да изучавам сама и да се моля често. Увери ме, че Йехова ще се грижи за мене. Тогава бях едва на около четиринайсет години.

Водя си „събрания“ сама

Оттогава нататък всяка неделя си отивах в стаята и си представях, че съм на събрание. Пеех песента „Към наградата гледай все!“ за начало и за край, защото това беше единствената песен на Царството, която си спомнях. Дори и днес се просълзявам, когато пея тази песен. Изучавах също статия от томовете на „Стражева кула“, които имах. Завършвах „събранието“ си с молитва. Така, макар че нямах връзка със Свидетелите, чувствах, че Йехова е близо до мене.

Когато навърших седемнайсет години, с майка ми се преместихме в Монреал. Това бяха тежки години, защото в дома ни изобщо не цареше мир и разбирателство.

Йехова ме намира!

Един ден майка ми прие от Свидетелите на Йехова книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. Като се прибрах, видях книгата на масата и започнах да я разглеждам. Когато видях, че съдържа името на Бога, Йехова, започнах да плача и тихичко се помолих: „Йехова, ти ме намери!“

Трябваше да се свържа с християнските си братя и сестри. Но как да стане това? Майка ми ми каза, че един от съседите може би е Свидетел на Йехова. Затова като отивах на работа, се отбих до дома на този съсед и звъннах на вратата. Показа се един сънен мъж. Само колко се учуди, като му казах, че съм Свидетелка на Йехова и че искам да се покръстя! Той уреди една сестра, Йоси Мирон, да изучава Библията с мене. Но майка ми отново се противопостави на това. Тя ми каза, че трябва да изчакам да навърша осемнайсет години, ако искам да стана Свидетелка.

Семейство, но на каква цена?

Работодателят ми забеляза, че положението у дома се влошава. Той често ме канеше да бъда с него и съпругата му през почивните дни. Обичам конете и често ходехме заедно на езда. Чувствах тази двойка като свои родители.

Един ден моят работодател ми каза, че той и съпругата му много ме обичат и че искат да се преместя да живея с тях. Той ми предлагаше нещо,  за което винаги съм си мечтала — да имам любещо семейство. Но имаше едно условие — да престана да общувам със Свидетелите на Йехова. Дадоха ми една седмица да обмисля предложението, но на мене не ми трябваше дори един ден. Веднага им казах решението си: Йехова никога не ме е изоставял, затова и аз не мога да го изоставя.

Моята служба за Бога

Поради проблемите у дома се преместих да живея при втория си баща. Той ме насърчи да продължавам да изучавам и на 17 декември 1983 г., когато бях на деветнайсет години, се покръстих. Бях много щастлива да видя Еди Бесон на този ден. Сега вече за него нямаше никакво съмнение, че съм Свидетелка на Йехова!

Но след покръстването ми отношението на втория ми баща се промени. Когато ме виждаше да се моля, той започваше да говори много силно и дори да хвърля неща по мене! Настояваше също да продължа образованието си, което обаче щеше да ми попречи да изпълня целта си да пионерствам, или да бъда целодневен проповедник. Накрая той ме помоли да напусна дома. Даде ми чек за сто долара и ми каза, че когато го осребря, ще разбера, че Йехова не се грижи за мене.

Станах пионерка на 1 септември 1986 г. и до днес все още имам този чек, без да съм го осребрила! Понякога ми беше трудно да пионерствам в отдалечен район, без да имам кола. Но братята и сестрите в местния сбор ми оказваха голяма подкрепа и помощ.

След време срещнах един мил християнин на име Рубен Ленс. Оженихме се през 1989 г. Понастоящем Рубен е старейшина в Милтън (Онтарио, Канада), където живеем от 2002 г. Бракът ни е една от най–големите благословии, които Йехова ми е давал. Продължих целодневната си служба, докато през 1993 г. се роди първото ни дете, Ерика. След малко повече от три години ни се роди и момче, което кръстихме Мика. След дългите години на самота Йехова Бог ме благослови богато със семейство, което го обича силно, както го обичам и аз.

Макар че през годините, докато растях, от време на време бях разделена от народа на Йехова, никога не съм преставала да разчитам на Бога и да се държа здраво за надеждата за вечен живот в рай на земята. (Йоан 3:36) Само колко съм признателна на Йехова, че ме „намери“!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 15]

На един от конете на работодателя ми

[Снимка на страница 15]

Нели Ленс със съпруга си Рубен и децата им Ерика и Мика