Гледната точка на Библията

Как трябва да се отнасяме към възрастните?

ПРЕЗ лятото на 2003 г. хиляди души в цяла Европа умряха вследствие на едни от най–жестоките горещини от шейсет години насам. Повечето от жертвите бяха възрастни хора. Някои от тях останали сами, защото роднините им били на почивка. Според сведенията обаче други били пренебрегнати от натоварения персонал на болниците и на старческите домове, в които се намирали. Във френския вестник „Паризиен“ се съобщава, че в Париж умрели 450 души, чиито тела не били потърсени от роднините им. Относно положението, в което се намирали тези хора, преди да умрат самотни, във вестника беше зададен въпросът: „В какви условия живеем, че да забравяме своите бащи, майки, баби и дядовци?“

В този свят, в който броят на хората на възраст над 65 години расте както никога досега със 795 000 души на месец, грижата за възрастните се превръща в един от най–належащите проблеми в наши дни. Нанси Гордън, която е един от директорите на демографските програми към Отдела по преброяване на населението в САЩ, казва: „Броят на хората в напреднала възраст по целия свят расте както никога досега и ще трябва да обръщаме сериозно внимание на това как различните държави откликват на предизвикателствата и на възможностите, идващи с напредналата възраст.“

Нашият Създател също се интересува от хората в напреднала възраст. В своето Слово, Библията, той ни дава напътствия за това как трябва да се отнасяме към тях.

Уважение към възрастните хора

Законът на Бога, даден на Моисей, насърчавал всички да уважават възрастните. В него се казвало: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ.“ (Левит 19:32) От послушните поклонници на Бога се очаквало да ‘стават’ пред възрастните, (1) като проява на уважение към по–възрастния от тях човек и (2) като доказателство за почтителния страх, който изпитват към Бога. Така че възрастните били на почит и на тях се гледало като на ценна част от обществото. (Притчи 16:31; 23:22)

Макар че днес християните не са под Моисеевия Закон, принципите в него разкриват как мисли Йехова и кое е важно за Него, като няма никакво съмнение, че той високо цени възрастните. Християните през първи век разбирали ясно тези принципи. Доказателства за това можем да намерим в библейската книга Деяния. По онова време сред християните в Йерусалим имало няколко бедни вдовици. Несъмнено някои от тях били възрастни. Апостолите назначили седем „одобрени мъже“, които да се грижат за това тези жени да получават храна всеки ден, като всичко става с ред. На тази специална грижа се гледало като на „необходима работа“ на сбора. (Деяния 6:1–7, НС)

Апостол Павел приложил принципа „пред белокосия да ставаш“ към християнския сбор. Той казал на по–младия надзорник Тимотей: „Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, ... старите жени като майки.“ (1 Тимотей 5:1, 2) Макар че Тимотей имал известна власт над по–възрастните християни, той получил напътствието да не се отнася с пренебрежение към възрастните мъже. Вместо това трябвало да ги увещава с уважение като свои бащи. Тимотей трябвало да оказва такава почит и на по–възрастните  жени в сбора. Павел всъщност насърчавал Тимотей — а по този начин и всички членове на християнския сбор — да ‘стават пред белокосия’.

Разбира се, Божиите служители нямат нужда от писмен закон, за да се отнасят към по–възрастните с достойнство и уважение. Да разгледаме примера на Йосиф, който е записан в Библията. Той не скъпял средства и усилия да доведе възрастния си баща в Египет, като така спасил 130–годишния Яков от ширещия се по онова време глад. Когато видял баща си за първи път след повече от двайсет години, Йосиф ‘паднал на врата му и плакал дълго на врата му’. (Битие 46:29) Много преди израилтяните да получат закона да се отнасят към по–възрастните със съчувствие и с дълбоко уважение, Йосиф постъпвал по начин, който отразявал възгледа на Йехова.

По време на своята служба самият Исус проявявал загриженост към по–възрастните. Той строго порицал религиозните водачи, които смятали, че имат оправдание, когато пренебрегват възрастните си родители, за да изпълняват религиозните си традиции. (Матей 15:3–9) Исус също се грижел любещо за своята майка. Докато бил на стълба и страдал от неописуеми болки, той се погрижил любимият му ученик, апостол Йоан, да поеме грижата за възрастната му майка. (Йоан 19:26, 27)

Бог няма да изостави лоялните си служители

Псалмистът се молел: „Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми.“ (Псалм 71:9) Бог не ‘отхвърля’ верните си служители дори когато те остареят и се чувстват безполезни. Псалмистът не се чувствал така, сякаш Йехова го е изоставил, а осъзнавал, че с напредването на възрастта имал все по–голяма нужда да се уповава на Създателя си. Йехова възнаграждава всеки, който проявява такава лоялност, като го подкрепя през целия му живот. (Псалм 18:25) Такава подкрепа често идва от събратята ни християни.

Като имаме предвид всичко това, виждаме ясно, че всеки, който иска да почита Бога, трябва да почита и по–възрастните. Възрастните хора са наистина ценни в очите на нашия Създател. Тъй като сме направени по неговия образ, нека с действията си винаги да отразяваме възгледа на Бога за ‘белите коси’. (Псалм 71:18)

[Снимка на страница 23]

Християните се отнасят към по–възрастните с почит и уважение