Найроби — „място със студена вода“

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КЕНИЯ

„Пуста, блатиста и безлюдна земя, брулена непрекъснато от вятъра, из която бродят хиляди диви животни от всевъзможни видове. Единственият признак за човешко присъствие бяха старите следи от каравана, които минаваха покрай мочурливата равнина.“ („ПРОИЗХОДЪТ НА КЕНИЙСКАТА КОЛОНИЯ“)

ТАКА изглеждал Найроби преди малко повече от век, когато лъвове, носорози, леопарди, жирафи, отровни змии и още десетки хиляди животински видове се скитали в района. Смелите масаи обичали да идват, за да поят добитъка си в прохладните води на течащата тук река. Масаите нарекли реката Уасо Найроби, което означава „студена вода“, а самата местност Енкаре Найроби, или „място със студена вода“. Така областта, която по–късно щяла да промени напълно историята на Кения, получила името си.

 Важно събитие за развитието на Найроби било изграждането на кенийската железопътна линия, известна като „Лудият експрес“ a. До средата на 1899 г. вече били поставени 530 километра релси от морския град Момбаса до Найроби. Изграждането на линията срещнало много трудности — два лъва, известни като „човекоядците от Цаво“, избили голяма част от работниците, а теренът в Източноафриканската разломна област не бил никак благоприятен. Тъй като железопътната линия трябвало да отива по–навътре в страната, вече не било практично главният склад да се намира в Момбаса. Затова, независимо от неприветливия район, било решено, че Найроби е най–подходящото място, където да се съхраняват строителните материали и да живеят работниците. Впоследствие това допринесло за превръщането на Найроби в столица на Кения.

В началото на XX век Найроби бил определен за административен център на новосформирания британски Източноафрикански протекторат, както се наричала тогава Кения. Разбира се, най–добре би било изграждането на града да се движи според някакъв план. Но вместо това около гарата просто изникнали хаотично груби и неугледни постройки, направени от дърво, гофрирана ламарина и всевъзможни подръчни материали. Така Найроби заприличал повече на бедняшко градче, отколкото на бъдещ международен център. Малкото постройки в града в началото на миналия век не били издигнати с оглед на подобна перспектива. Освен това дивите животни, които бродели из околностите, представлявали постоянна опасност за хората.

Болести скоро започнали да мъчат жителите на новото селище. Избухването на чумна епидемия било първото голямо изпитание за управниците. Как можело проблемът да се реши бързо? Засегнатите градски райони били изгорени, за да се спре разпространението на болестта! През следващия половин век Найроби постепенно загърбил грозното си минало и се превърнал в търговски и културен център на Източна Африка.

Как градът получил съвременния си облик

Тъй като Найроби е разположен на близо 1680 метра надморска височина, около него се открива прекрасна гледка. В ясен ден лесно могат да се видят две големи африкански забележителности. На север е разположена планината Кения, която със своите 5199 метра е най–високото възвишение в страната и второто по височина в Африка. На юг от границата с Танзания е планината Килиманджаро, която достига 5895 метра над морското равнище и е най–високата точка в Африка. Вечно покритата със сняг и лед Килиманджаро, която се намира близо до екватора, е удивлявала европейските географи и изследователи още преди 150 години.

 През последните над петдесет години Найроби се е преобразил напълно. Разрастването на града се вижда в неговия постоянно променящ се силует. Направени от стъкло и стомана високи и внушителни сгради, които отразяват светлината на залязващото тропическо слънце, са незабравима гледка. Когато види административния център на Найроби, на човек му е трудно да повярва, че само преди сто години земята под краката му е била обиталище на диви зверове, представляващи опасност за хората.

С времето нещата се променили. Били посадени екзотични растения, като бугенвилея, цъфтяща джакаранда, бързорастящ евкалипт и акация. Така някога прашните пътища се превърнали в булеварди с дървета от двете страни, които даряват пешеходците със сянка през горещите дни. В една ботаническа градина близо до центъра могат да се видят най–малко 270 вида дървета. Не е чудно защо един писател казал, че Найроби „сякаш е построен насред гората“. Богатата растителност допринася до голяма степен за приятния климат на Найроби — топли дни и прохладни нощи.

Среща на различни народности

Найроби привлича като магнит най–различни хора. Днес населението на града надхвърля два милиона души. След завършването на железопътната линия много хора се заселили в района. Индийците, които помогнали за изграждането на линията, останали в Кения и започнали собствен бизнес, който се разраснал и разпространил из цялата страна. Впоследствие пристигнали още предприемачи от Австралия, Канада и някои африкански държави.

В Найроби живеят хора от различни народности. По улиците човек може да се натъкне на индийка в сари, отиваща към магазините, пакистански инженер, отправил се към някой строителен обект, спретната холандска стюардеса, която наема хотелска стая, или японски бизнесмен, бързащ за важна делова среща, най–вероятно в оживената фондова борса на Найроби. А местните жители могат да се видят по автобусните спирки, сергиите, пазарите, магазините, както и в канторите или многобройните предприятия в Найроби.

Интересно е, че малцина от гражданите могат да се нарекат коренни жители на Найроби.  Повечето от тях са дошли от различни части на страната, в търсене на по–добри условия на живот. Като цяло жителите на Найроби са приветливи и гостоприемни. Може би именно тези им качества са превърнали града в седалище на световни и местни организации. Тук се намира например седалището на Програмата на ООН за опазване на околната среда.

Какво привлича посетителите?

Кения е страна с богата дива природа. Многобройните национални паркове и ловни резервати продължават да привличат хиляди посетители всяка година. Найроби е отправна точка за най–различни екскурзии. Но самият град също е туристическа атракция. Малко градове в света могат да се похвалят с това, че в непосредствена близост до тях обикалят диви животни. Националният парк „Найроби“ b, разположен на по–малко от 10 километра от центъра на града, е истински рай за туриста. Тук човек може да види отблизо някогашните обитатели на Найроби. Само една телена ограда дели животните от градското население. Дори през септември 2002 г. във всекидневната стая на един найробийски дом беше хванат леопард, който се беше отдалечил от близката гора!

На няколко минути път пеша от центъра се намира Националният музей. Всеки ден тук идват стотици посетители, за да научат повече за богатата история на Кения. В музея има и терариум с много видове влечуги. Крокодилът никак не се смущава от вперените в него погледи, а една костенурка наблизо продължава да се движи мудно, сякаш изобщо не се вълнува от забързания около нея свят. Разбира се, най–многобройните обитатели тук са пълзящи: кобри, питони и усойници. С подобни животинки наоколо, трябва сериозно да се вслушате в предупреждението: „Внимание! Отровни змии!“

Друга „вода“

Макар реката, на която е кръстен Найроби, да продължава да тече, водите ѝ са замърсени с промишлени и битови отпадъци, както често става в индустриалните градове. Но вече дълги години жителите на града получават „вода“ от съвсем друг източник. Става въпрос за библейското послание, което Свидетелите на Йехова известяват. (Йоан 4:14)

През 1931 г., много преди Найроби да стане град от световна величина, двама братя от ЮАР — Грей и Франк Смит — посетили Кения с намерението да известяват библейските истини на хората. Те тръгнали от Момбаса и следвали железопътната линия, като по пътя трябвало да се справят с много опасности, понякога дори да спят съвсем близо до диви животни. В Найроби те успели да разпространят 600 брошури, както и други издания, основани на Библията. Днес в града има 61 сбора с около 5000 Свидетели. Благодарение на християнските събрания, както и на окръжните, областните и международните конгреси, гражданите на Найроби са запознати с дейността на Свидетелите на Йехова. Мнозина с радост са приели тяхното основано на Библията послание, което носи надежда.

По–добро бъдеще

В „Британска енциклопедия“ се казва: „В промишлените градове често няма достатъчно подходящи жилища ... Заводите замърсяват въздуха и водоизточниците.“ Найроби не е изключение в това отношение. Тъй като постоянно прииждат хора от селскостопанските райони, тези проблеми може да станат още по–сериозни. В постоянната борба с подобни трудности красотата на Найроби може лесно да помръкне.

За щастие наближава времето, когато под управлението на Божието Царство всички хора ще се радват напълно на живота, без проблемите на съвременния град. (2 Петър 3:13)

[Бележки под линия]

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Найроби

[Снимка на страница 18]

Планина Килиманджаро

[Снимка на страница 18]

Планина Кения

[Източник]

Duncan Willetts, Camerapix

[Снимка на страница 18]

Пазар

[Снимка на страница 19]

Франк и Грей Смит през 1931 г.

[Информация за източника на снимката на страница 17]

© Crispin Hughes/Panos Pictures