Преодоляване на травмата след терористична атака

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

НА 11 март 2004 г. Мадрид беше разтърсен от експлозията на десет бомби, които избухнаха на три железопътни гари. Едновременно беше извършена атака над четири пътнически влака, вследствие на което загинаха около 190 души, а 1800 бяха ранени.

 Тъй като бомбите избухнаха в сутрешните пикови часове, влаковете бяха пълни и последствията от атентата бяха ужасяващи. Ароа, която била сред очевидците, казва: „Експлозията беше толкова силна, че видях как цял вагон полита на един метър във въздуха. Когато излязох от вагона, в който бях, наоколо всичко приличаше на бойно поле. Беше ужасно да се видят такива кървави сцени на живо.“ Точно толкова страшна беше ситуацията в десет вагона на общо четири влака. Терористите бяха оставили във влаковете пълни раници с експлозиви, които после задействали с мобилен телефон.

Някои от пътниците, за тяхно щастие, не могат да си спомнят ужасните мигове, които са преживели. Но стотици хора, сред които е и Ароа, трябва да се борят с физическите и емоционалните последствия от това събитие. Ароа казва: „Взривът увреди значително слуха ми, но много по–силно въздействие ми оказват ужасяващите картини, които ме преследват.“

„За щастие, тъй като съм Свидетелка на Йехова, получих голяма подкрепа в емоционално отношение — добавя Ароа. — Получавах телефонни обаждания и съобщения от цял свят, които ми припомниха, че наистина сме част от едно международно братство. Освен това Библията ни помага да разберем защо се случват такива ужасни неща. Обясних на някои мои колеги, че в Светото писание е предсказано как в „последните дни“ хората ще бъдат свирепи и без естествена обич. Разбрах също, че целодневната служба е несравнима помощ за облекчаването на болката.“ (2 Тимотей 3:1–3)

Педро е един от многото пътници, които пострадаха сериозно. Той бил едва на четири метра от бомбата във вагона, в който пътувал. Взривът го хвърлил на пода, в резултат на което Педро си наранил главата и получил сериозни увреждания на дихателната система. След пет дни в реанимацията той започнал да се възстановява. В болницата го посетили много Свидетели, които повдигнали духа му, но това също учудило медицинския персонал. Една медицинска сестра възкликнала: „За първи път от 26 години виждам някой да има толкова много посетители и да получава толкова много подаръци!“ От своя страна Педро се изказва много добре за болничния персонал. Той казва: „Всички бяха чудесни! Оказаха ми огромна помощ, за да се възстановя.“

Сред засегнатите от атентата имаше много имигранти, които се бяха преместили неотдавна в Испания. Мануел, който е кубинец, бил ранен при първата експлозия на гара Аточа, а при втория взрив бил повален на земята в безсъзнание. „Лежах на перона, а хората ме тъпчеха в паниката — казва той. — Когато отново дойдох в съзнание, две от ребрата ми бяха счупени, кракът ми беше пострадал, а с едното си ухо изобщо не можех да чувам.“

Мануел добавя: „Хората от спасителните екипи — полицаи, служители на Бърза помощ и пожарникари — дойдоха след броени минути и ни оказаха най–добрата помощ, която можаха. Те знаеха точно какво да правят и като действаха бързо и професионално, спомогнаха за овладяването на паниката. Освен че се погрижиха да получа необходимата медицинска помощ, те се отнасяха с мене любезно и със съчувствие.“

Посттравматичният шок

Подобно на Ароа, Мануел също се бори със сериозни последствия в емоционално отношение. „Когато неотдавна се качих на един влак, изпаднах в паника — споделя той — и трябваше да сляза веднага. Все още съм много подозрителен, когато видя някой в обществения транспорт да носи раница или нещо подобно. Но получих много повече помощ, отколкото други пострадали, въпреки че никой от семейството ми не живее в Испания. Стотици Свидетели ми се обадиха, а едно семейство Свидетели ме покани в дома си за няколко дни, така че да не се чувствам самотен. Тази безценна помощ от международното ни братство ми помогна да се успокоя.“

Серхио успял да остане невредим, но всеки ден си спомня страшните картини, които видял около себе си. Една бомба избухнала във вагона пред него, а друга — във вагона зад него. Подобно на Мануел, Серхио също е благодарен за любещата подкрепа, която му оказали членовете на семейството му и други  Свидетели. Той казва: „Те не само ме накараха да се чувствам обичан, но и ми припомниха, че съм част от едно обединено братство, което се грижи за всеки един от своите членове. Получавах такава подкрепа всеки ден. Много братя ми се обаждаха по телефона и така можех да изразя чувствата си, което никога не ми е било лесно.“

Някои от пътниците в онези влакове изпитали друг вид безпокойство. Диего седял точно до една от четирите бомби, които не избухнали. Той успял да излезе навън невредим, но признава: „Сега обаче се чувствам виновен, че не помогнах на ранените. Бях обзет от паника и повлечен от стотици хора, които тичаха колкото се може по–бързо, за да излязат от гарата.“

Рамон, един млад мъж от Бразилия, изпаднал в шок и едва можел да се движи поради взрива във вагона, в който пътувал. Въпреки това два дни след терористичната атака той решил да участва в проповядването на посланието за Царството. Тогава срещнал един португалец, който споделил с него, че търси истинската религия. Рамон започнал изучаване с него и той веднага изявил желание да посещава събранията. „Когато можеш да помагаш на другите в духовно отношение, самият ти се чувстваш по–добре“ — казва Рамон.

Несъмнено на всички, които са преживели тази терористична атака, ще им трябва време, за да се възстановят след физическите и емоционалните рани. За съжаление живеем в такова време, че навсякъде можем да се сблъскаме с жестоки прояви на насилие. И макар че духовните ценности могат да помогнат на пострадалите да се справят с травмата от такива събития, само Божието Царство ще прекрати тези трагедии окончателно. (Откровение 21:3, 4)

[Блок/Снимки на страница 15]

УКРЕПЕНИ ДУХОВНО, ЗА ДА СЕ СПРАВЯТ С ТРАВМАТА

Мануел Суарес

„Докато все още бях в състояние на шок и чаках да ме откарат в болницата, си припомнях думите от Притчи 18:10: „Името Господно [на Йехова — НС] е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен нависоко [бива защитен — НС].“ Тези думи ми вдъхнаха сили.“

Ароа Сан Хуан

„Когато преживееш нещо подобно, осъзнаваш по–добре от когато и да било, че живеем в последните дни и че трябва да се съсредоточаваме върху духовните ценности. Постепенно се възстановявам от травмата, благодарение на това, че участвам в целодневната служба.“

Фермин Хесус Мозас

„Въпреки сериозните наранявания на главата ми, успях да помогна на някои други пътници и да им вдъхна увереност. Мисля, че можах да остана спокоен, защото знаех за надеждата за възкресението, която Йехова ни дава и благодарение на която имаме сили в такива моменти.“

Педро Караския

„Докато лежах в реанимацията и изпитвах много остри болки в гърдите, често се сещах за думите от 1 Тимотей 6:19. Те ни насърчават да трупаме съкровище, което ще бъде добра основа за бъдещето ни, така че да се хванем здраво за истинския живот. Този стих ми напомняше за надеждата ни за рая, който Бог е обещал на онези, които го обичат. Именно към това се стремим днес.“

[Снимка на страница 13]

Горе: Спасителите се грижат за пострадалите и умиращите край железопътната линия близо до гара Аточа

[Източник]

Горе: CORDON PRESS

[Снимка на страница 13]

Вдясно: В памет на загиналите