Дали всички пътища водели към Рим?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРИЯ

ПЪТИЩАТА в Римската империя свързвали отдалечените провинции със столицата. Те съединявали гъстите гори на Галия с гръцките градове, река Ефрат с Английския канал. Преди всичко по тях легионите, чрез които Рим упражнявал властта си, можели да достигнат до всяка част на империята. От тези главни павирани артерии излизали много второстепенни пътища, стигащи до многобройните провинции. Така се появила поговорката „Всички пътища водят към Рим“.

Общата дължина на пътната мрежа в Римската империя била над 80 000 километра. Как днес можем да научим повече за тези пътища и да разберем какво е било значението им в древността? Като изследваме една карта от XIII век, наречена Певтингеровата карта.

Според историците Певтингеровата карта е копие на карта, съществуваща още от времето, когато римските армии марширували по известните пътища. През 1508 г. Конрад Певтингер (произнасяно на немски Пойтингер), градски секретар в Аугсбург (Германия), се сдобил с това копие и така то било кръстено на него. Днес картата се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена под латинското название Tabula Peutingeriana.

Римският свят в един свитък

В днешните класни стаи картите, които висят по стените, са с почти квадратна форма. Певтингеровата карта обаче е свитък с ширина 34 сантиметра и дължина над 6,75 метра в разгърнато състояние. В началото тя се състояла от дванайсет листа пергамент, свързани помежду си. Днес от тях са останали единайсет листа. Картата показва Римската империя в нейния апогей, когато се простирала от Британия до Индия. Въпреки познанията ти за тези територии в наши дни, първоначално може да се  объркаш, когато погледнеш Певтингеровата карта. Защо?

Картата била направена не за съвременните географи, а за пътешествениците в древността. Карта във формата на свитък можела да се носи и използва по–лесно на път. Но за да включи всички необходими подробности, нейният създател свил северните и южните части на империята, а разтегнал значително източните и западните. В резултат се получила деформирана карта, която лесно можеш да разгърнеш, да откриеш нужното място, после да я навиеш отново и да я носиш. a Пътникът бързо можел да види най–краткия път от едно място до друго. Това било по–важно за пътуващите, отколкото формата на Италия, размерите на Черно море или точната посока, в която отивали.

В Певтингеровата карта са използвани различни цветове. Пътищата са червени линии, планините са кафяви, а реките — зелени. На картата са посочени стотици градове, които са обозначени с къщи, оградени дворове или кули. Тези знаци явно показват какви сгради имало на всяко място. Дадени са също и разстоянията между градовете, спирките по пътя и странноприемниците.

На картата са отбелязани също няколко библейски места и събития. До Синайската планина има две описания на латински. Едното гласи: „Пустинята, където израилските чада се скитали 40 години, предвождани от Моисей.“ (Исус Навиев 5:6) Във второто описание четем: „На това място на Синайската планина получили Закона.“ (Левит 27:34)

Към името на Йерусалим е прибавено още едно название: Елия Капитолина, в чест на Публий Елий Адриан, известен повече като император Адриан. През II век той кръстил града на свое име. На картата е посочено също латинското име на Елеонския хълм. (Лука 21:37)

Дали всички пътища водели към Рим?

Някои пътища водели до град Аквилея, разположен в североизточна Италия. На картата градът има дебели стени и стражеви кули. Тъй като се намирал на важен кръстопът и имал голямо пристанище, Аквилея бил сред най–големите градове в Римската империя.

Пътят, наречен Виа Егната, пресичал Балканския полуостров от Адриатическото крайбрежие до Константинопол (днес Истанбул). На Певтингеровата карта този град е обозначен с богиня, седнала на трон и готова за война. Няколко пътя водят до Антиохия (сирийска), днес турският град Антакия. Антиохия бил третият по големина град в Римската империя след Рим и Александрия. На картата е обозначен със седнала богиня с ореол.

На Певтингеровата карта са показани дванайсет пътя, които водят към Рим. Един от тях е Виа Апия, или Апийският път. В библейската книга Деяния се посочва, че апостол Павел използвал този път при първото си пътуване до Рим. По време на пътуването няколко християни тръгнали от Рим по Виа Апия, за да посрещнат Павел при Трите кръчми, които също са показани на картата. (Деяния 28:15)

С какъв знак е обозначен Рим? Изобразена е могъща императрица в червена тога, седнала  на трон. Сферата и скиптърът в ръцете ѝ символизират световното господство на империята, съсредоточено в нейната столица.

Правилно ли е да кажем, че всички пътища водели към Рим? Да, като се има предвид разгърнатата пътна мрежа от по–малки пътища, които се разклонявали от главните артерии на империята. Певтингеровата карта показва как големите пътища давали възможност на Рим да разшири границите си на влияние и така да господства над провинциите си почти пет века. Днес ти също можеш да обходиш Римската империя по тези древни пътища с помощта, разбира се, на своето въображение и като използваш Певтингеровата карта за пътеводител.

[Бележки под линия]

[Карта на страници 13—15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Певтингеровата карта — необикновена пътна карта

ИСПАНИЯ

МАРОКО

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ФРАНЦИЯ

ГЕРМАНИЯ

АВСТРИЯ

Аквилея

Рим

Увеличение на участъка на 15 страница

ИТАЛИЯ

АФРИКА

ГЪРЦИЯ

Истанбул

ЕГИПЕТ

ТУРЦИЯ

Синайска пл.

Йерусалим

СИРИЯ

Антакия

Каспийско море

ИРАН

ИНДИЯ

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Фрагмент от Певтингеровата карта, изобразяващ Рим и околностите му

Рим

Аквилея

Истанбул

Йерусалим

Антакия