Добри приятели и лоши приятели

ЕДНА млада жена, която ще наречем Сара, изляла пред своя слушател мъката в сърцето си. Един мъж, когото тя смятала за приятел, се оказал убиец. Тя задала следния въпрос: „Ако някой, на когото имах доверие, можа да направи такова нещо, как да се доверявам вече на когото и да било?“ Мъжът, който изслушал разказа на Сара, я попитал дали преди това знаела какви са принципите на този мъж. Тя отвърнала: „Какво имате предвид?“ Сара дори не знаела какво означава думата „принцип“. А ти? Знаеш ли какви са принципите на твоите приятели?

Това може наистина да е въпрос на живот и смърт, както показва случилото се със Сара. Ето защо в една библейска притча се казва: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Много хора обаче, като Сара, избират приятелите си единствено въз основа на това дали се разбират с тях и им е приятно да са заедно. Съвсем естествено е да ни харесва да бъдем с хора, с които се чувстваме добре. Ако това обаче е единственият ни критерий, по който избираме приятелите си, и не обръщаме почти никакво внимание на истинските им скрити качества, тогава ни чака голямо разочарование.  Как да разбереш дали даден човек се ръководи от високи морални принципи?

Необходими са високи морални принципи

Първо ние самите трябва да имаме високи принципи. Трябва да различаваме правилното от погрешното, доброто от лошото, и винаги да се придържаме към тези високи морални принципи. Една друга библейска мъдрост гласи: „Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си.“ (Притчи 27:17) Когато двама приятели се ръководят от високи морални ценности, те взаимно си помагат да станат по–добри личности и така приятелската връзка между тях укрепва.

Паком от Франция казва: „За мене истински приятел е този, който ме изслушва и ми говори любезно, но освен това може да ме поправи, когато извърша някаква глупост.“ Наистина, най–добрите приятели — било то млади, или по–възрастни — са хората, които ни помагат да постъпваме правилно и ни поправят, когато сме на път да извършим нещо неразумно. В Библията се казва: „Удари от приятел са искрени.“ (Притчи 27:6) За да укрепваме себе си морално и духовно, трябва да общуваме с хора, които обичат Бога и неговите принципи. Селин, която живее във Франция, разказва: „Когато в училище нямаше никой друг, който да споделя християнските ми принципи и вярвания, разбрах колко е важно да имам истински приятели в християнския сбор. Те много ми помогнаха да запазя равновесие.“

Да избираме внимателно приятелите си

Ако искаш някой, с когото си се запознал, да стане твой приятел, може би трябва да се запиташ: „Какви са неговите или нейните приятели?“ Можем да разберем много за даден човек, ако знаем какви хора са близките му приятели. Освен това какво е мнението на зрелите и уважавани личности за този човек? Ще бъде разумно също да вземем предвид не само как той се отнася към нас, но и как се отнася към другите, особено ако не може да получи нищо от тях. Ако човек не проявява хубави качества — като честност, лоялност, търпение и загриженост — по всяко време и към всички, как тогава можеш да бъдеш сигурен, че той винаги ще се отнася добре към тебе?

За да опознаеш каква личност е другият в действителност, се изискват търпение и умения, както и време, за да го наблюдаваш как се държи в ежедневието. В Библията се казва: „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.“ (Притчи 20:5) Необходимо е да разговаряме с онези, които искаме да бъдат наши приятели, на сериозни теми. Така ще можем да разберем какви личности са в действителност те, какви са техните подбуди и принципи. Какви хора са те? Дали са мили, или студени? Дали са весели и оптимистично настроени, или са скептични и с отрицателна нагласа? Дали са  готови на жертви, или мислят само за себе си? Дали на тях може да се разчита, или са нелоялни? Ако някой критикува другите пред тебе, какво би го възпряло да говори отрицателно зад гърба ти? Исус казал: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ (Матей 12:34) Затова нека обръщаме внимание на онова, за което говорят другите.

Най–важното нещо, което да ни обединява

Някои смятат, че приятелите им трябва да имат абсолютно същия вкус като тях. Едно момченце казало, че никога няма да стане приятел на някого, който не обича любимия му десерт. Вярно е, че приятелите трябва да имат достатъчно общи неща помежду си, за да се разбират, но най–вече е важно да споделят същите основни морални и духовни ценности. Не е задължително обаче те да са с еднакъв характер и от един и същ произход. Даже когато сме различни, това може да обогати приятелството ни и да ни донесе полза.

В Библията са записани два примера на приятелство, които са от полза и за нас днес — дружбата на Йонатан и Давид, както и на Рут и Ноемин. a И в двата случая в основата на приятелството били предаността към Бога и следването на неговите принципи. Интересно е да се отбележи, че тези хора били приятели въпреки голямата разлика във възрастта си и различния си произход. Така научаваме още нещо за приятелството: младите и по–възрастните могат да се подкрепят взаимно и да бъдат добри приятели.

Ползата от разликата в годините

Приятелството с хора, които са по–възрастни или по–млади от нас, може да бъде взаимно укрепващо. Нека разгледаме някои изказвания на младежи, които говорят от личен опит.

Мануела (Италия): „Преди известно време се сприятелих с една по–възрастна двойка. Свободно разкривам пред тях мислите и чувствата си и много се радвам, че те също споделят различни неща с мене. Не ме подценяват само защото съм млада. Това ме подтикна да се сближа с тях. Приятелството с тях е много полезно за мене, когато се сблъсквам с  различни проблеми. Осъзнах, че когато обсъждам проблемите си с хора на моята възраст, понякога моите приятелки ми дават съвет, който не е много разумен. Но приятелите ми, които са по–възрастни, имат опит, проницателност и известна уравновесеност, които ние младите още не сме придобили. С тяхна помощ мога да вземам по–добри решения.“

Дзулейка (Италия): „Когато си организираме събирания, каним не само млади хора, но и по–възрастни. Лично аз съм забелязала, че когато се събират млади и по–възрастни, в края на вечерта всички са наистина насърчени. Приятно ни е, защото всеки има различна гледна точка.“

Вие, по–възрастни, също можете да проявявате интерес към по–младите. Както се вижда от горните изказвания, много млади хора оценяват богатия ви опит и им е приятно да бъдат с вас. Амелия, която е вдовица и е на повече от осемдесет години, казва: „Поемам инициативата и общувам с по–младите. Тяхната енергия и жизненост ме насърчават!“ Добрите резултати от това взаимно насърчение се виждат във всяко отношение. Много щастливи хора отдават успеха в живота си на своите приятели през юношеството, които са били поне няколко години по–големи от тях и са им давали добър пример и мъдри съвети.

Как да подобриш приятелствата си

За да се радваш на хубаво приятелство, не е необходимо непременно да си търсиш нови приятели. Ако вече имаш добри приятели, защо не помислиш какво можеш да направиш, за да укрепиш приятелството си с тях? Онези, които са ни приятели от дълго време, са скъпоценно съкровище и трябва да им показваме, че наистина ги ценим. Никога не приемай тяхната лоялност за даденост.

Най–вече помни, че истинското щастие — и истинското приятелство — се постига, като даваш от себе си, от своите време и средства. Това е наистина възнаграждаващо и определено си струва усилията и жертвите. Ако обаче мислиш само за себе си, когато избираш приятелите си, няма да имаш успех. Затова не търси приятели само сред онези, на които се възхищаваш или от които можеш да получиш нещо. Проявявай интерес и към хора, на които другите може би не обръщат много внимание или на които им е трудно да се сприятеляват с околните. Гаел от Франция казва: „Когато се събираме, каним и младежи, за които знаем, че са самотни. Казваме им: „Няма нужда да си стоите сами вкъщи. Можете да дойдете с нас. Нека да научим повече един за друг.“ (Лука 14:12–14)

От друга страна, ако някои мили хора искат да станат твои приятели, не бързай да ги отхвърляш. Елиза от Италия казва: „Може би се чувстваш малко обиден, защото в миналото са те пренебрегвали. Може да започнеш да си мислиш: „В края на краищата приятелството не е толкова важно за мене.“ Така се затваряш в себе си, изолираш се от другите и мислиш само за себе си. Вместо да си търсиш приятели, ти създаваш пречка за приятелството.“ Не позволявай на неоснователни опасения или на егоистични интереси да ти попречат да се сприятеляваш с нови хора, а напротив, споделяй чувствата си с другите. Нима не трябва да сме истински признателни, когато хората се интересуват от нас и искат да ни станат приятели?

Ти можеш да имаш истински приятели

За да имаш истински приятели, е необходимо нещо повече от това просто да го желаеш, да чакаш или да четеш статии като тези. Да се научиш да се сприятеляваш е подобно на това да се научиш да караш колело. Не е достатъчно само да четем книги по този въпрос. Трябва да се упражняваме, дори това да означава да паднем няколко пъти. От Библията разбираме, че най–здравите приятелства са твърдо основани на приятелството с Бога. Той обаче не може да благослови усилията ни да си намираме приятели, ако ние не полагаме такива усилия. Дали си решен да имаш истински приятели? Не се отказвай! Моли се на Бога за помощ, неегоистично проявявай интерес към другите и бъди приятел.

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимка на страница 11]

Няколко думи към родителите

Както е и с много други неща, урокът относно приятелството започва от дома. В най–добрия случай нуждата на малкото дете от другарство до голяма степен бива задоволявана в семейството. Но дори и при такива благоприятни обстоятелства мисленето, чувствата и поведението на детето до голяма степен биват повлияни от общуването му с останалите. Пример за това е колко бързо малките деца на имигрантите научават новия език само като общуват с други деца.

Като родители, имате специалната възможност да помагате на своите деца да избират мъдро приятелите си. Малките деца и младежите не са достатъчно подготвени да преценяват нещата в тази област без ръководството на родителите си. Но съществува един проблем. Много младежи се чувстват по–близки със свои връстници, отколкото с родителите си или с който и да било по–възрастен от тях човек.

Според някои специалисти един от факторите, поради които младежите се обръщат за съвет към връстниците си, а не към своите родители, е това, че много от родителите не са достатъчно уверени при възпитаването на децата си. Родителите трябва да поемат дадената им от Бога отговорност да се стараят да напътстват децата си и да се интересуват от тях. (Ефесяни 6:1–4) Как обаче да правят това? Консултантът по семейните въпроси Рон Тафъл среща много родители, които не знаят как да се отнасят към подрастващите си деца. Той пише, че много от тях „се увличат по най–новите мнения за възпитаването на децата, поощрявани от средствата за масова информация“, вместо в действителност да бъдат родители на своите деца. Защо се получава така? „Те не познават децата си достатъчно добре и съответно не са близки с тях.“

Този проблем обаче може да бъде преодолян. Родителите трябва да разберат, че ако децата им не получават у дома онова, от което имат нужда, ще се обърнат към приятелите си. А от какво се нуждаят децата? Тафъл казва: „Те имат нужда от онова, от което младежите винаги са се нуждаели: грижи, одобрение, сигурност, ясно изразени правила и очаквания, както и да чувстват, че са част от семейството. Трагедията днес е, че възрастните често не задоволяват тези основни потребности на младежите и те не се чувстват наистина като „у дома си“ дори в собственото си семейство.“

Как можете да помогнете на децата си да си намират добри приятели? Първата стъпка е да обърнете внимание на своя начин на живот и на своите приятели. Дали целите и начинът на живот, които вие и вашите приятели имате, са благородни и неегоистични? Дали са духовни, а не материалистични? Дъглас, който е християнски старейшина и баща, казва: „Делата говорят по–силно от думите и децата ти бързо ще забележат нагласата и действията, които са характерни както за вас, така и за приятелите ви и за техните деца.“

Дори много от животните инстинктивно и често пъти яростно защитават малките си от нападатели. Един специалист относно мечките казва: „Мечките майки са известни с това, че защитават малките си от всичко, което би могло да ги застраши.“ Нима хората не трябва да правят дори повече? Рубен от Италия казва: „Родителите ми разсъждаваха с мене от Библията. Те ми помогнаха да разбера, че е по–добре да не дружа с някои хора. Първата ми реакция беше: „Какво, сега пък изобщо ли не мога да имам приятели!“ Но с течение на времето разбрах, че те са прави и благодарение на тяхното търпение бях защитен от лошото влияние.“

Освен това помагайте на децата си да общуват с хора, които дават добър пример и които ще им помогнат да си поставят хубави цели. Един щастлив млад мъж на име Франсис си спомня: „Майка ми забеляза, че с братята ми бяхме все заедно и рядко общувахме с други хора, затова ни помогна, като канеше у дома приятели, които са целодневни християнски служители. Така успяхме да ги опознаем и да се сприятелим с тях дори без да излизаме от дома.“ С подобни усилия от ваша страна, животът у дома ще даде на децата ви възможност да развият и да поддържат добри приятелства.

[Снимка на страница 9]

Наблюдавай как се държат хората, с които искаш да бъдеш приятел

[Снимка на страница 10]

Искреното приятелство става по–силно, независимо от разликата във възрастта или произхода