Европейският съд защитава правата на една майка

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ във Франция

НА 16 декември 2003 г. Европейският съд по човешките права със седалище Страсбург (Франция) осъди френските съдилища за религиозна дискриминация срещу Серафин Палау–Мартинес, която е Свидетелка на Йехова.

През 1996 г. Серафин успяла да получи развод от съпруга си, който от две години я бил изоставил. Тя спечелила попечителството над двете им деца. Но през 1997 г., когато децата вече почти три години и половина живеели с майка си, бащата отказал да ги върне след едно от посещенията им при него. Серафин разказва: „Когато отидох да взема децата от училище, директорът извика полиция. Позволяваха ми да ги виждам само в присъствието на полицаи, така че да не мога да им говоря за вярата си. Сякаш бях някаква престъпница. Казаха ми, че ще ми дадат децата само ако подпиша декларация, че няма да им говоря за Бога или за Библията, нито ще ги водя на християнски събрания.“

Серафин се обърнала към съдилищата. Но през 1998 г. Апелативният съд в Ним дал попечителство на бащата. Съдът оправдал решението си с безжалостни критики от общ характер за възпитанието, което, по мнението на съда, Свидетелите на Йехова дават на децата си. Серафин си спомня: „Стана ми толкова мъчно, защото ме обвиняваха, че вредя на децата си, а аз само се опитвах да им дам онова, което смятам, че е най–доброто за тях: християнско възпитание.“

Когато Касационният съд, най–висшата съдебна инстанция във Франция, подкрепил решението на апелативния съд, Серафин решила да се обърне към Европейския съд по човешките права. С почти пълно единодушие той постановил, че „за съда няма никакво съмнение, че [френският] апелативен съд е показал различно отношение към двамата родители въз основа на религията на ищцата. ... Подобно различие в отношението е равносилно на дискриминация“. Съдът определил, че френските съдилища не са взели решение въз основа на това доколко Серафин е способна да се грижи за децата си — нещо, което никога не е било оспорвано, — нито на неоспорими факти, а на „наблюдения от общ характер за Свидетелите на Йехова“. С оглед на тази религиозна дискриминация и нарушението на правата на Серафин, съдът наредил на Франция да плати обезщетение на ищцата и съдебните разноски.

Това решение е в съгласие с постановлението на Европейския съд по човешките права от юни 1993 г. при подобно дело a, в което беше отсъдено, че Ингрид Хофман, също Свидетелка на Йехова, е била подложена на религиозна дискриминация от страна на Австрия. Във френското правно списание „Юридическа седмица“ се отбелязва: „Подобно на решението по делото „Хофман“, това постановление на съда потвърждава, че въпросът за родителските права в никакъв случай не бива да се решава главно въз основа на религията.“ Адвокатът на Серафин заяви: „Това решение е много важно, тъй като постановлението на съда неизменно показва, че родителите, които са Свидетели на Йехова, имат право на безпристрастен съдебен процес.“

Когато я попитаха как се чувства след решението на съда, Серафин, която днес живее в Испания, каза: „Много съм щастлива и чувствам облекчение. Беше наистина ужасно да ми отнемат децата заради моята религия и да не ги виждам цели пет години, но Йехова винаги ме подкрепяше. Надявам се това постановление да помогне и на други в същото положение.“

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 30]

Серафин