Как да задоволяваме нуждата си от приятели

„САМОТАТА не е болест — се казва в книгата „В търсене на близост“. — Тя е полезна потребност ..., естествен сигнал за това, че ни липсва другарство.“ Точно както физическите ни потребности ни карат да ядем пълноценна храна, така и самотата трябва да ни подтиква да си търсим добри приятели.

Както обаче отбелязва младата Яел от Франция, „някои хора избягват всякакъв контакт с другите“. Но каквато и да е причината да се изолираме от останалите, това няма да промени нищо, а неминуемо ще ни накара да се чувстваме още по–самотни. Една библейска мъдрост гласи: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ (Притчи 18:1) Така че най–напред трябва да осъзнаем, че се нуждаем от приятели, а после да решим да предприемем нещо във връзка с това.

Практични стъпки към приятелството

Вместо да се самосъжаляваш или да завиждаш на онези, които изглежда, че имат повече или по–добри приятели, защо не се опиташ да гледаш положително на нещата, както направила Мануела от Италия? Тя казва: „Особено през юношеските си години се чувствах пренебрегната от другите. За да превъзмогна това чувство, наблюдавах внимателно хората, които имаха добри приятели. След това се стараех да развивам хубавите качества, които те проявяваха, и да стана по–приятна личност за другите.“

Една практична стъпка може да бъде да обръщаш внимание на себе си във физическо и в умствено отношение. Ако искаш да се чувстваш приятно и да изглеждаш добре, ще бъде полезно да се храниш здравословно, да си почиваш достатъчно и да правиш подходящи за тебе физически упражнения. Когато си спретнат, чист и с приятен външен вид, не само на другите ще им бъде приятно да са с тебе, но и ти ще имаш известно чувство за собствено достойнство. Внимавай обаче да не станеш прекалено загрижен за външния си вид. Гаел от Франция казва: „Това дали си облечен по последна мода, или не, няма никакво значение, когато търсиш истински приятели. Онова, от което се интересуват порядъчните хора, е вътрешната ти личност.“

Нашите най–съкровени мисли и чувства оказват влияние на онова, за което говорим, и дори на начина, по който изглеждаме. Дали гледаш положително на нещата? Това ще ти помогне да имаш щастливо изражение на лицето. Искрената усмивка е най–привлекателното украшение. Както обяснява специалистът по езика на тялото Роджър Акстъл, значението на усмивката „е добре познато на всички“ и тя „рядко може да бъде разбрана погрешно“. a А когато към нея прибавиш и добро чувство за хумор, на останалите съвсем естествено ще им е приятно да бъдат с тебе.

 Помни, че тези хубави качества идват отвътре. Затова не преставай да изпълваш ума и сърцето си с ползотворни, положителни мисли и чувства. Чети материали на интересни и смислени теми, като например относно неотдавнашни събития, различни народности или природни забележителности. Слушай музика, която ти влияе положително. Не се оставяй обаче телевизията, филмите и романите да изпълват ума и емоциите ти с фантазии. Обикновено приятелствата, представяни на екрана, не са от действителния живот, не са истински приятелства, а плод на нечие въображение.

Бъди откровен!

Дзулейка, която живее в Италия, си спомня: „Когато бях по–малка, бях стеснителна и ми беше трудно да си намирам приятели. Но знаех, че ако искаме да имаме приятели, трябва ние да поемем инициативата, като позволим на другите да ни опознаят и ние на свой ред опознаем тях.“ Да, за да имаме истински приятели, трябва да сме открити пред останалите, така че те да могат да разберат какви сме в действителност. Такова общуване, при което споделяме мислите и чувствата си, е от далеч по–голямо значение за истинското приятелство от хубавата външност или от чара ни. Консултантът Алън Лой Макгинъс казва: „Хората, които се радват на близки и трайни приятелства, може да бъдат стеснителни, общителни, млади, възрастни, простовати, интелигентни, не особено привлекателни или красиви. Но онова, което ги обединява, е готовността им да споделят с другите. Можеш да прозреш донякъде какво става в тях, да разбереш какво има в сърцето им.“

Това не означава, че трябва винаги да разкриваш чувствата и съкровените си тайни пред хора, които не чувстваш особено близки, а избирателно и постепенно да споделяш с другите какво мислиш и чувстваш в действителност. Микела от Италия казва: „В началото проблемът ми беше, че прикривах чувствата си. Трябваше да направя някои промени, да се опитам повече да изразявам какво чувствам, така че приятелите ми да ме разбират и да ставаме по–близки.“

Дори ако по природа си общителен, за да развиете взаимно доверие с твоите приятели, ще е необходимо време, както и да правите различни неща заедно. Междувременно не се тревожи прекалено за това какво може би си мислят другите за тебе. Елиза, която е от Италия, си спомня: „Моят проблем беше, че всеки път, когато исках да кажа нещо, се притеснявах дали няма да прозвучи зле. Но после си казвах: „Ако те наистина са ми приятели, ще ме разберат.“ Затова, когато казвах нещо погрешно, просто се смеех и останалите се смееха с мене.“

Така че не се притеснявай! Просто се дръж естествено. Ако се представяш за нещо, което не си, няма да постигнеш много. Семейният консултант Ф. Алекзандър Мъгун пише: „Човек е най–привлекателен, когато е искрен и се държи естествено.“ На хората, които са наистина щастливи, не им се налага да се преструват, за да се опитат да направят впечатление на останалите. Можем да се радваме на искрени приятелски взаимоотношения с другите само ако и ние сме искрени. Освен това е важно да позволяваме и на другите да се държат естествено. Щастливите хора приемат останалите такива, каквито са, без да се хващат за всеки техен малък недостатък. Те не смятат, че трябва да променят приятелите си според своите собствени представи. Старай се да бъдеш човек, който е щастлив и не критикува останалите.

За да имаш приятели, бъди приятел

Съществува още един важен фактор за приятелството, който е от първостепенно значение.  Преди почти две хиляди години Исус показал, че ключът към успеха в човешките взаимоотношения е неегоистичната любов. Той казал: „Както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Лука 6:31) Това поучение станало известно като „златното правило“. Да, единственият начин да имаш истински приятели, е ти самият да даваш неегоистично от себе си. С други думи, за да имаш приятели, трябва ти самият да бъдеш приятел. За да бъдат успешни приятелствата ни, главната ни грижа трябва да бъде не какво можем да получим, а какво можем да дадем. Трябва да бъдем готови да поставяме потребностите на приятелите си над своите предпочитания и удобства.

Мануела, цитирана по–горе, казва: „Истинското щастие идва от даването, точно както казал Исус. Човекът, който получава, е щастлив, но онзи, който дава, е още по–щастлив. Някои начини да даваме са просто искрено да се поинтересуваме как са приятелите ни, да се опитаме да разберем проблемите им и да правим за тях всичко, каквото можем, без да чакаме да ни молят за това.“ Така че проявявай интерес към другите, включително и към онези, които вече са твои приятели. Укрепвай взаимоотношенията си с тях. Недей да жертваш приятелството заради стремежи, които не са толкова важни и не ни носят такова удовлетворение. Приятелите ни заслужават нашето време и внимание. Рубен, който е от Италия, казва: „За да си намериш приятели и да ги запазиш, е изключително важно да отделяш време за тях. Преди всичко се изисква време, за да бъдеш добър слушател. Когато слушаме внимателно другите и не ги прекъсваме, показваме, че се интересуваме от онова, което имат да ни кажат. Всеки един от нас може да напредва в тази област.

Проявявай уважение към другите

Друг основен фактор за щастливото и трайно приятелство е взаимното уважение. Това означава да се съобразяваш с чувствата на другия. Сигурно искаш приятелите ти да са тактични и внимателни, когато мнението и вкусовете им се различават от твоите, нали? Тогава не трябва ли и ти да се отнасяш към тях по същия начин? (Римляни 12:10)

Друг начин да проявяваме уважение е да не сме прекалено близки с приятелите си, като така не им оставяме никаква свобода. Истинският приятел не ревнува приятелите си, нито ги иска само за себе си. В 1 Коринтяни 13:4 Библията казва, че „любовта не завижда“, или не ревнува. Затова се пази от тази склонност. Когато приятелите ти споделят нещо с някой друг, недей да се обиждаш или дори да ги избягваш. Научи се, че всеки един от нас има нужда да разширява кръга на приятелите си. Позволи на приятелите си също да развиват приятелства с други хора.

Помисли също и за това, че приятелите ти имат нужда от свой личен периметър. Отделните личности, както и семейните двойки, се нуждаят от време за себе си. Не се притеснявай да проявяваш интерес към другите, но същевременно бъди уравновесен и се съобразявай с тях, за да не стане така, че прекарваш прекалено много време с приятелите си и започваш  да им досаждаш. Библията ни предупреждава: „Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш.“ (Притчи 25:17)

Недей да очакваш съвършенство

Разбира се, колкото по–добре се познават двама души, толкова по–лесно забелязват не само силните страни, но и недостатъците на другия. Този факт обаче не бива да ни възпира от това да си търсим приятели. Паком от Франция казва: „Някои хора имат твърде големи очаквания спрямо приятелите си. Те искат от другите да проявяват само хубави качества, но това не е възможно.“ Никой от нас не е съвършен и нямаме право да изискваме от другите да са такива. Ние се надяваме приятелите да ни приемат такива, каквито сме, независимо от нашите недостатъци. Тогава не трябва ли и ние да се стараем да не обръщаме внимание на техните недостатъци, като не си измисляме такива слабости, нито ги преувеличаваме? Писателят Денис Прогър напомня: „Безупречни приятели (тоест онези, които никога не се оплакват, които винаги са любещи, не изпадат в лошо настроение, дават ни цялото си внимание и никога не ни разочароват) могат да бъдат само домашните любимци.“ Ако не искаме единствените ни близки приятели да са домашните любимци, трябва да се вслушаме в съвета на апостол Петър да оставяме любовта да „покрива множество грехове“. (1 Петър 4:8)

 Казват, че приятелството умножава радостите и намалява болката. Но не е реалистично да очакваме приятелите ни да отговарят на всяка наша потребност и да разрешават всеки наш проблем. Такъв възглед за приятелството е егоистичен.

Лоялни приятели и в добро, и в лошо

След като вече сме се сприятелили с някого, не бива никога да приемаме приятелството с този човек за даденост. Когато времето и разстоянията ги разделят, истинските приятели мислят един за друг и се молят един за друг. Дори ако се виждат само от време на време, те бързо успяват да си разкажат какво става в техния живот. Особено важно е да бъдем до приятелите си в труден за тях момент или когато имат нужда от нещо. Когато приятелите ни имат проблеми, в никакъв случай не бива да се отдръпваме от тях, защото може да се окаже, че точно тогава те се нуждаят най–много от нас. „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17) Когато между истински приятели се появи някакво недоразумение, те бързо го разрешават и си прощават. Истинският приятел не те изоставя само защото са се появили някакви трудности.

Като действаш от неегоистични подбуди и си положително настроен към другите, ти можеш да си спечелиш приятели. Важно е обаче също какви хора са твоите приятели. Как можеш да си избереш добри приятели? Този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страници 6, 7]

Могат ли един мъж и една жена да бъдат „просто приятели“?

Могат ли един мъж и една жена, които не са женени един за друг, да бъдат приятели? Това зависи от значението, което влагаме в думата „приятел“. Исус бил близък приятел на Мария и Марта от Витания, а и двете били неомъжени. (Йоан 11:1, 5) Апостол Павел бил приятел на Прискила и съпруга ѝ Акила. (Деяния 18:2, 3) Несъмнено тези хора изпитвали сърдечна привързаност един към друг. Едва ли обаче бихме могли да си представим, че Исус или Павел някога са позволили това приятелство да се превърне в романтични отношения.

В съвременното общество на мъжете и жените се налага да бъдат заедно много повече, отколкото когато и да било преди, затова е необходимо хората и от двата пола да знаят как да развиват и поддържат подходящи приятелски отношения помежду си. Семейните двойки също извличат полза от това да имат пълноценни приятелства с други семейни двойки или с неженени хора.

В списанието „Психологията днес“ се съдържа следното предупреждение: „Може обаче да бъде изключително трудно да се направи разлика между романтичните, сексуалните и приятелските чувства. Винаги съществува скрита опасност в едно приятелство между хора от двата пола сексуалното привличане да се появи внезапно и неочаквано. Една чисто приятелска прегръдка може изведнъж да придобие романтично значение.“

Особено за семейните двойки е важно да разсъждават реалистично и практично в това отношение. В своята книга „Щастието е сериозен въпрос“ писателят Денис Прагър казва: „Всякакви прояви на близост с някого другиго могат да застрашат брака. Сексът не е единственото нещо, което определя това дали отношенията са прекалено близки, и брачният ви партньор има правото да очаква да бъде вашият единствен наистина близък приятел от противоположния пол.“ Исус посочил, че запазването на морална чистота е свързано със сърцето. (Матей 5:28) Затова се дръж приятелски, но пази сърцето си и съзнателно избягвай ситуации, които биха могли да доведат до неправилни мисли, чувства или действия спрямо някой от противоположния пол.

[Снимка на страница 7]

Ще бъдеш по–привлекателен, ако се грижиш за тялото и ума си

[Снимка на страница 8]

Приятелите споделят един с друг