Пустинята става отново рай

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Литва

В КРАЯ на XVIII век жителите на едно малко рибарско селце разбрали, че родният им край е обречен. От години една огромна дюна се придвижвала бавно към селцето. Те напразно се опитали да я отклонят, като построили триъгълна дървена бариера. През 1797 г. дюната вече била затрупала напълно селището.

Това е само един епизод от осемдесетгодишна драма, при която дюните погълнали повече от десет села и превърнали в пустиня Курската коса, стокилометрова  ивица земя от балтийското крайбрежие на Русия и Литва. Сигурно ще ти бъде интересно да разбереш какви са причините за опустошението и повторното съживяване на природата в този регион, който днес привлича хиляди туристи.

Жертва на човешка намеса и завоевания

Векове наред пясъците на Курската коса били покрити с богата растителност. Гората осигурявала на местните жители изобилие от дивеч. В началото на XVIII век тази област била от голямо значение, тъй като през нея минавала пощата от Западна Европа за Руската империя. Когато в мирни времена населението се увеличило, стадата изпасли крехката растителност, а хората изсекли голяма част от гората. По онова време местните жители не осъзнавали колко лесно може да загубят тънката растителна покривка, от която зависел животът им.

Фаталният удар за гората бил през 1757 г., когато руската армия нахлула и изсякла дърветата, за да построи стотици лодки с плитко газене за обсадата на Кьонигсберг (Калининград), важен град в Прусия. През следващите десетилетия под действието на вятъра се образували пясъчни дюни и така се стигнало до описаното в началото бедствие.

Можело ли толкова опустошен район да бъде съживен отново? Сред хората, които смятали, че е възможно, били решителният пощенски служител Георг Давид Куверт и баща му Готлиб. През 1825 г. те започнали да залесяват пясъчната коса. Това била дълга и изтощителна битка. Повече от век по проекта работили стотици хора. Първо те трябвало да направят почвата устойчива с помощта на различни видове трева с дълбоки корени, която вирее в пясък. След това засадили хиляди хектари с борове и брези. Най–накрая битката била спечелена. Днес са залесени около 70% от сушата. Как изглежда Курската коса в наши дни?

 Рай за туристите

Днес 8000 туристи дневно посещават Курската коса и това съвсем не бива да ни изненадва, като се има предвид колко много неща могат да се видят тук. Независимо дали ходиш пеш, караш колело или се придвижваш с автомобил, пейзажът около тебе постоянно се мени. Горите са дом на лосове, сърни, лисици и диви свине. Тук гнездят около сто вида птици, а всяка година минават общо един милион прелетни птици. Срещат се 900 вида растения, а все още и много дюни, макар че днес те заемат едва 12% от сушата.

Някои от дюните се издигат на 50 метра височина. Когато навсякъде, докъдето стига погледът ти, се виждат само пясъци и небе, гледката е наистина незабравима! Докато се изкачваш по дюните, можеш да забележиш, че ветровете са изваяли някои от тях в характерната им заоблена форма. Когато стигнеш до гребена на дюната, виждаш как вятърът отвява пясъка ѝ по склона и така бавно я придвижва със стъпка напред по нейното пътуване. Гледката наоколо спира дъха ти: съзираш как тясната ивица земя, на която стоиш, се простира надалече, обсипана с красиви селца, гори, поляни и морски фарове. От едната ти страна са пенливите вълни на Балтийско море, а от другата — тихите води на Курския залив.

Свежият морски въздух действа ободрително на посетителите. Мнозина обичат да карат уиндсърф или да се возят с яхта, а други предпочитат бавно да се разхождат из някое от старинните селца. Къщите в ярки цветове със сламен или керемиден покрив пазят спокойната атмосфера на отдавна отминали времена. Острата миризма на сушена риба и съхнещите на слънцето мрежи напомнят на туристите, че риболовът открай време е основният поминък на местното население. Често се срещат ветропоказатели, тъй като за рибарите посоката на вятъра е от голямо значение. Те са истински произведения на изкуството и интересен обект на изследване. По ветропоказателите, украсяващи мачтите, може да се разбере от кое село е плавателният съд. Красиви са също и късчетата кехлибар, които се намират понякога на брега на морето. Особено когато времето е мрачно, туристите посещават музеите, където са изложени бижута от кехлибар. В някои късчета могат да се видят вкаменени растения и насекоми.

Не е никак изненадващо, че литовската представителка за ЮНЕСКО нарече Курската коса „рай“. Тази земя, която била опустошена от човешката намеса и войната, днес отново е превърната в рай. Разбира се, много места по света продължават да бъдат погубвани. Но Библията ни уверява, че под управлението на Божието Царство цялата ни планета скоро ще бъде превърната в красив рай, в който праведните хора да живеят вечно. (Исаия 65:17, 21–25; 2 Петър 3:13, 14)

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

БАЛТИЙСКО МОРЕ

ЛИТВА

КУРСКА КОСА

Курски залив

РУСИЯ

Калининград

[Снимки на страници 16, 17]

В Курската коса има много птици, растения и дюни

[Източници]

Трите снимки долу: Gedimino Graz̆ulevic̆iaus nuotrauka

Птица и трева: Gedimino Graz̆ulevic̆iaus nuotrauka; фон: UAB „Laiko spalvos“

СНИМКА: A. VARANKA

[Снимки на страница 18]

Диви свине

Неми лебеди

Кехлибар

[Източник]

Трите снимки горе: Gedimino Graz̆ulevic̆iaus nuotrauka

[Снимка на страница 18]

Курската коса привлича хиляди туристи дневно