Александрийската Библиотека отваря врати отново

БИБЛИОТЕКАТА в град Александрия в Египет била една от най–известните библиотеки за своето време. Заради нея този град се превърнал в меката на най–големите умове в древния свят. Въпреки че никой не знае със сигурност как точно станало това, когато библиотеката изчезнала, били изгубени безценни творби, чиято липса оказала силно влияние върху академичното развитие. Сега тази велика библиотека отново е върната към живот.

Резултатът от възстановяването на известната Александрийска библиотека е една постройка с необичайна форма. Основната сграда на Библиотека „Александрина“, както е официалното име на новата библиотека, наподобява барабан, наклонен на една страна. Покривът (1), който е направен от алуминий и стъкло, с размери почти колкото две футболни игрища, е разположен така, че прозорците са със северно изложение и осветяват основната читалня (2). В този широк, пресечен цилиндър, част от който продължава и под морското равнище, се намират обществените места за посетителите. Гладката, бляскава повърхност на покрива нежно се снижава от височина на 7–етажна сграда, образувайки дълбока вдлъбнатина. Когато слънчевата светлина се отразява в металната повърхност, отдалече сградата наподобява изгряващо слънце.

Широката и стръмна, изградена от сив гранит, външна стена на основния барабан е гравирана с редове от букви от древни и съвременни азбуки (3). Специално подредените буквени знаци съвсем подходящо представят градивните елементи на познанието.

По–голяма част от вътрешността на цилиндъра се заема от една просторна читалня, която е разделена на много редове (4). В подземните  помещения на сградата има място за съхранение на 8 милиона тома. Други забележителни черти на библиотеката са изложбените помещения, конферентните зали, специализираните места за хора с увредено зрение (5) и планетариумът — отделна сграда със сферична форма, наподобяваща изведен в орбита сателит (6). Като добавим сложната компютърна и противопожарна система, този високотехнологичен академичен комплекс добива завършен вид.

Създава се една легенда

В древността Александрия била прочута с несъществуващите вече известни обекти, като Фарос — крайбрежният фар, за който се твърди, че бил висок повече от 110 метра и който бил смятан за едно от Седемте чудеса на древния свят, и гробницата на Александър Велики. Гръцката династия на Птолемеите наследила Египет от Александър и управлявала страната до 30 г. пр.н.е., когато Октавиан победил Антоний и Клеопатра. При Птолемеите Александрия била изцяло променена. Наистина, както се казва в „Атлас на гръцкия свят“, Александрия „известно време била търговският и културен център на света“. В разцвета ѝ населението наброявало около 600 000 души.

Кралската библиотека била най–интересното място в града. Основана в началото на III век пр.н.е. и щедро подкрепяна от семейството на Птолемеите, библиотеката заедно с Мусейона (храмът на музите) се превърнала в център на знанието и напредъка в целия елински свят.

Предполага се, че Александрийската библиотека е съдържала около 700 000 папирусови свитъка. За сравнение, през XIV век в Сорбонската библиотека, която с гордост се смятала за най–богатата на книги за времето си, имало само 1700 тома. Египетските владетели били силно решени да обогатяват своята колекция, затова нареждали на войници да претърсват всеки пристигащ плавателен съд за свитъци. Ако намирали такива, те вземали оригинала и връщали обратно препис от свитъка. Според някои източници, когато от Атина предоставили на Птолемей III безценните оригинални ръкописи на гръцките класически драми, той обещал да плати известен депозит, докато си  направи копие от оригиналите. Вместо това, задържа̀л оригиналите, отказал се от депозита и върнал обратно преписи.

Изброяването на имената на всички велики мислители, които са работили в библиотеката и в музея в Александрия, звучи като списък с гениалните умове на древния свят. За учените от Александрия се смята, че са автори на значими произведения в областта на геометрията, тригонометрията, астрономията, а също и в лингвистиката, литературата и медицината. Според традицията именно тук 72–ма юдейски учени превели на гръцки език еврейската част от Библията и така съставили известния превод „Септуагинта“.

Библиотеката изчезва

По ирония, историците не мислели, че е нужно да опишат подробно обществено значимите сгради в Александрия. Показателно в това отношение е изказването на Атеней, историк, живял в III век: „Що се отнася до броя на книгите, уредбата на библиотеките и колекцията в Залата на музите, защо изобщо е необходимо да разказвам за тях, след като всичко това е известно на хората?“ Подобни изказвания разочароват повечето съвременни учени, които копнеят да научат повече за тази завладяваща библиотека от древността.

До 640 г., когато арабите завладели Египет, Александрийската библиотека вече била изчезнала. Учените все още обсъждат как точно и кога е станало това. Някои твърдят, че голяма част от съдържанието ѝ вероятно е било изгубено през 47 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар опожарил част от града. Каквато и да е причината, заличаването на библиотеката означава загуба на богат запас от познание. Безвъзвратно загубени остават стотици творби на гръцките драматурзи, наред с първите 500 години гръцка историография, с изключение на някои произведения на Херодот, Тукидит и Ксенофон.

Между III и VI век в Александрия често избухвали безредици. Езичници, евреи и т.нар. християни многократно влизали в конфликти и воювали заради тайнствени доктрини. В много случаи самата църква подтиквала метежници да плячкосват езическите храмове. Безброй древни ръкописи били унищожени по този начин.

Възвръщане на миналата слава

Новопостроената библиотека отвори врати през октомври 2002 г. и в нея се съдържат 400 000 книги. Сложна компютърна система позволява достъп до други библиотеки. Основната колекция се съсредоточава върху Средиземноморските цивилизации. С място за 8 милиона книги Александрийската библиотека се стреми да подчертае величието на древния град.

[Блок на страница 14]

ВИДНИ ЛИЧНОСТИ В ДРЕВНА АЛЕКСАНДРИЯ

АРХИМЕД: Математик и изобретател, III век пр.н.е. Приписват му се множество открития, както и първоначални научни опити за изчисляване стойността на числото π (пи).

АРИСТАРХ САМОСКИ: Астроном, III век пр.н.е. Първият, който изказал твърдението, че планетите се движат около Слънцето. Използвал тригонометрия в опит да изчисли разстоянието до Слънцето и Луната, а също и техните размери.

КАЛИМАХ: Поет и главен библиотекар, III век пр.н.е. Съставил първия индекс на Александрийската библиотека, който станал основа за канона на класическата гръцка литература.

КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ: Астроном, II век. Неговите ръкописи по география и астрономия били приети като еталон.

ЕРАТОСТЕН: Човек с всестранни познания, един от първите библиотекари в Александрия, III век пр.н.е. Изчислил обиколката на Земята с приемлива точност.

ЕВКЛИД: Математик, IV век пр.н.е. Бащата на геометрията и един от първите в изучаването на оптиката. До XIX век произведението му „Елементи“ се е приемало като стандарт в геометрията.

ГАЛЕН: Лекар, II век. Неговите 15 научни книги по медицина са били основните текстове в тази област в продължение на повече от 12 века.

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Всички снимки, на двете страници: Courtesy of the Bibliotheca Alexandrina: Mohamed Nafea, Photographer