Гледната точка на Библията

Дали проявата на нежност е признак на слабост?

„Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък [нежен — НС] към всичките.“ (2 ТИМОТЕЙ 2:24)

КОЖАТА ни се развива и става чувствителна при допир много преди да се родим. От самото раждане копнеем за нежните ласки на майка си. По време на детството склонността ни да се усмихваме, емоционалното ни развитие и дори желанието ни да се научим да общуваме до голяма степен зависят от това колко обич получаваме от своите родители.

В Библията обаче е предсказано, че в последните дни хората ще бъдат „непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич [безсърдечни — НС]“. Качества като милост и състрадание, които са свързани с нежността, ще липсват, понеже хората ще бъдат „себелюбиви“ и „свирепи, неприятели на доброто“. (2 Тимотей 3:1–3)

Мнозина днес смятат, че е необходимо да бъдат сурови и безсърдечни спрямо останалите. Според тях да проявяваш нежност е признак на слабост. Но дали наистина е така?

 Проявяващи нежност, но същевременно силни

Йехова Бог е описан като „силен Воевател“. (Изход 15:3) Той е върховният Източник на сила. (Псалм 62:11; Римляни 1:20) Въпреки това силата на Йехова не му попречила да бъде Бог, който „изпитва нежна привързаност и е милостив“, когато възнаградил верния Йов. (Яков 5:11, НС) Йехова проявявал изключителна нежност в отношенията си с израилтяните и сравнил чувствата си към тях с онова, което една майка изпитва към „чадото на утробата си“. (Исаия 49:15)

Исус също проявявал не само сила, но и нежност. Той строго изобличил лицемерните религиозни водачи по онова време. (Матей 23:1–33) Той също енергично изгонил алчните среброменители от храма. (Матей 21:12, 13) Дали обаче омразата, която Исус изпитвал към измамата и алчността, го накарала да е безсърдечен и груб? Съвсем не! Исус бил познат с това, че се отнася нежно с другите. Той дори оприличил себе си на кокошка, която ‘прибира пиленцата под крилете си’. (Лука 13:34)

Дали си придаваме вид на силни личности, или развиваме вътрешна сила?

Истинските християни са насърчени да подражават на Христос, като обличат „новата личност, създадена според волята на Бога“ (НС). (Ефесяни 4:20–24) Библията ни казва да ‘съблечем стария човек с делата му’ точно както един рак сваля старата си черупка, за да расте. (Колосяни 3:9) Ние обаче, за разлика от рака, който отново ще образува черупка, трябва да се облечем с „нежна привързаност и състрадание, доброта ... и дълготърпение“ и да продължаваме да проявяваме тези качества. (Колосяни 3:12, НС) Следователно нежността трябва да бъде отличителен белег на личността ни.

Да се облечем в качества, които са свързани с нежността, не е признак на слабост. Напротив, това изисква от нас ‘да се утвърдим здраво чрез духа на Йехова във вътрешния човек’. (Ефесяни 3:16) Например един мъж на име Лий казва: „До неотдавна бях груб, зъл човек. Дори външният ми вид беше страшен, понеже по цялото си тяло имах обици. Бях решен да спечеля много пари и не се стеснявах да използвам мръсен език и да прибягвам до насилие, за да постигна своето. Не изпитвах никакво съчувствие към другите.“ Въпреки това Лий започнал да изучава Библията с един свой колега и опознал и обикнал Йехова Бог. Той вече е съблякъл старата си личност и се е научил да проявява самоконтрол. Днес той показва, че обича хората, като доброволно отделя време, за да им помага да изучават Библията.

Преди да стане апостол, Павел също бил „пакостник“, който често прибягвал до насилие, за да постигне целта си. (1 Тимотей 1:13; Деяния 9:1, 2) Когато обаче разбрал и оценил милостта и любовта, които Йехова Бог и Исус Христос били проявили към него, Павел откликнал на това, като се стараел да проявява същите качества. (1 Коринтяни 11:1) Макар че Павел отстоявал твърдо християнските принципи, той се научил да бъде нежен в отношенията си с другите. Той не се въздържал да проявява нежна привързаност към братята си. (Деяния 20:31, 36–38; Филимон 12)

Как да придобием сила, за да проявяваме нежност

Както разбираме от примера на Лий и на Павел, да се научим да бъдем нежни в отношенията си с другите не означава да сме слабохарактерни. В действителност е точно обратното. Трябва ни истинска сила, за да преобразим мисленето и действията си и да се борим със склонността на плътта да ‘връщаме зло за зло’. (Римляни 12:2, 17)

Ние също можем да се научим да проявяваме нежно съчувствие, като редовно четем Божието Слово и размишляваме за любовта и милостта, които Йехова Бог и неговият Син Исус Христос вече са проявили към нас. Така ще позволяваме на силата от Божието Слово да смекчи сърцето ни. (2 Летописи 34:26, 27; Евреи 4:12) Независимо от семейния ни произход или от трудните моменти, които може би сме имали в живота си, всеки един от нас може да се научи „да бъде кротък [нежен — НС] към всичките“. (2 Тимотей 2:24)

[Снимка на страница 18]

Добрият баща е нежен към децата си