Записано е, че ще го видя

Разказано от Росалия Филипс

„Ти ще пожънеш голям успех! Имаш талант!“ Това ми каза нашият диригент, който седеше зад пианото, броени секунди преди да се вдигне завесата на сцената. Другите четирима членове на ансамбъла ме приветстваха. Облечена в червена рокля с пайети, аз бях най–новата певица в групата. Много се притеснявах. Започвах кариерата си в шоубизнеса в един от най–известните театри в град Мексико! Това стана през март 1976 г., един месец преди да навърша осемнайсет години.

БАЩА ми почина три години преди това, но аз все още често си мислех за него. Хората също го помнеха. Той беше известен комик, когото всички обичаха и уважаваха, и беше играл в над 120 филма по време на т.нар. златна епоха на мексиканското кино. Името му беше Херман Валдес, известен още като Тин–Тан, и можеше да се прочете на театралните афиши в цяла Централна и Южна Америка, както и в испанско говорещите райони на САЩ и Европа. Дори днес, трийсет години след смъртта му, все още показват филмите с негово участие по телевизията.

Още когато бях малко момиче, къщата ни беше пълна с различни знаменитости. Майка ми и сестрите ѝ образуваха певческото трио „Лас Ерманитас Хулиан“ („Сестрите Хулиан“). Братът на майка ми Хулио Хулиан беше известен тенор в Европа, а жена му Кончита Домингес, която беше испанка, пееше сопран. Освен това братята на баща ми, Мануел „Локо“ („Лудият“) Валдес и Рамон Валдес, познат повече като Дон Рамон, бяха известни телевизионни комици.

С брат ми Карлос добре познавахме филмовото студио, театъра и звукозаписното студио, защото татко често ни вземаше със себе си на работа или на различни турнета. Така семейството ни оставаше сплотено. Само каква разлика се виждаше между повърхностния свят на шоубизнеса и нашия дом, в който царяха хармония и любов! Татко беше мил и сърдечен човек с много енергия и любов към живота. Беше изключително щедър, като понякога стигаше дори до крайности. От него научих, че щастието не зависи от това какво притежаваш, а от това какво даваш.

 Мъчителна промяна

В края на 1971 г. майка ми съобщи на мене и на брат ми разтърсващата новина, че лекарите са открили, че татко има нелечима болест. В продължение на година и половина го виждах как се бори с болестта под влиянието на много силни лекарства.

Още си спомням деня, в който дойде линейка, за да закара баща ми в болницата. Знаех, че той повече няма да се върне. Не мога да опиша болката, която изпитвах. Смятах, че щом той страда, трябва и аз да страдам. Изгасих една цигара в дланта си и плаках неутешимо. Татко почина на 29 юни 1973 г. Тогава започнах да си задавам въпроси като: „Защо трябваше да ни напусне един толкова добър човек, който носеше радост на останалите? Къде е той сега? Може ли да ме чуе, ако му говоря? Какъв е смисълът на живота ми, след като него вече го няма?“

Кариера без цел

След като мина известно време и можах да се възстановя от удара, започнах да уча вътрешен дизайн. Но тъй като имах склонността да се бунтувам, напуснах училище. С майка ми решихме да се срещаме с повече хора. Ходехме на изискани приеми, организирани в света на шоубизнеса. Често домакинът завършваше приема с думите: „Росалия, молим те сега да ни изпееш една от песните си.“ Хората харесваха гласа ми и чувството, с което пеех, и казваха, че съм наследила таланта на родителите си.

На един такъв прием композиторът и диригент на групата „Артуро Кастро и сус Кастро 76“ чу как пея и ми предложи да се включа в неговата група. Отначало идеята не ми хареса. Обичах музиката и от 14–годишна свирех на китара и композирах песни, но не исках да ставам професионална изпълнителка. Майка ми обаче настояваше, а освен това семейството ни имаше нужда от финансова подкрепа, така че приех предложението. Така започнах кариерата си, както е описано по–горе.

От самото начало имах сигурна работа. С групата обикаляхме Мексико и всяка вечер изнасяхме по два концерта. Пътувахме и до Гватемала, Венецуела, Ню Йорк и Лас Вегас. Останах с групата две години. След това ми предложиха да участвам във филми. Получих две второстепенни и една главна роля, с която спечелих две големи награди.

Един ден ми се обадиха от най–голямата телевизия в Мексико. Предложиха ми специален договор като една от звездите в програмите им и главната роля в един сапунен сериал, който да носи моето име. Щях да се изкача до върха на славата и да получавам много добра заплата, дори и да не работя постоянно. Чувствах, че не заслужавам всичко това и се опасявах да не изгубя свободата си, затова отказах да подпиша договора. Приех да играя в сапунения сериал, но само за да продължа да следвам театрално изкуство в университета. Въпреки това не бях щастлива. Не ми харесваше, че някои актьори с години се борят за главна роля, докато аз веднага я получих, най–вече защото бях дъщерята на Тин–Тан.

Дойде време да започнем със записите. Първо трябваше да запишем песните към сериала, като аз написах текста и композирах музиката. По–късно правих записи в едно известно лондонско студио и участвах в още филми и сапунени сериали. Статии за мене се появяваха на първите страници за култура по вестниците, така че може да се каже, че бях на върха на успеха. Все пак нещо липсваше. Виждах високомерието и съревнователния дух сред актьорите, както и широко разпространената неморалност и лицемерието в техните среди. Постепенно изгубих доверието си в хората.

През есента на 1980 г. се видяхме с чичо Хулио на едно семейно събиране. Той беше взел решение да напусне операта и го слушах как разказва за обещания от Бога рай. Чичо Хулио каза, че несправедливостта и тъгата скоро ще изчезнат от земята и тогава навсякъде ще цари любов. Той също каза, че името на истинския Бог е Йехова. Онова, което наистина докосна сърцето ми, беше новината, че в рая умрелите ни близки ще бъдат възкресени. Бях възхитена от това, че ще мога да видя баща си отново. Той продължаваше да ми липсва и не спирах да  копнея за неговата любов и подкрепа. Само колко прекрасно би било отново да сме заедно! Дълбоко в себе си обаче се страхувах, че това е невъзможно. Чичо Хулио ми даде Библия и ни покани с майка ми да посетим един конгрес на Свидетелите на Йехова, който щеше да се проведе след няколко седмици. Казахме му, че може и да отидем.

Решавам да променя живота си

Една вечер си пушех в леглото и четях Библията, която чичо ми даде. От прочетеното в книгата Притчи стигнах до извода, че светлината, разбирането и животът идват от Бога, а тъмнината, объркването и смъртта са от съвсем друг източник. Същата вечер изгасих последната цигара в живота си и изчаках майка ми да дойде. Със сълзи на очи я помолих да ме подкрепи в някои важни решения, които бях взела. След това отидох в театъра, където репетирах за ролята на Корделия в Шекспировата трагедия „Крал Лир“. Прекратих участието си в пиесата и скъсах с приятеля си, който играеше една от главните роли.

Въпреки това още не знаех как да служа на Бога, така че нямах здрава опора. Изпаднах в дълбока депресия. Молех се на Бога да ми помогне да почувствам, че наистина мога да съм част от нещо просто заради мене самата, а не поради наследения ми талант или известното ми име. Прекратих всякакви предишни познанства и дейности.

Пътят към истинския успех

Бях много объркана, но точно тогава си спомних, че чичо ни беше поканил на онзи конгрес. Обадих му се и заедно отидохме на стадиона. Онова, което видях там, ми направи много силно впечатление. Около мене имаше прилични хора, които не използваха мръсен език, не пушеха и не се опитваха просто да направят впечатление на останалите. Онова, което чух от Библията, ми напомни за нещата, които бях прочела в малката книга „Дали Библията наистина е Словото на Бога?“ *, която бях намерила у дома скоро след смъртта на татко.

По това време получих предложение за главна роля в друг сапунен сериал. Ролята ми хареса, защото изглеждаше, че съответства на богоугодните ценности, за които научих на конгреса, така че приех предложението. В същото време постоянно се сещах за мисълта от Библията: „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото ... какво общение има светлината с тъмнината?“ (2 Коринтяни 6:14)

В мене растеше желанието да бъда угодна на Бога. Исках да отида на събрание в Залата на Царството с чичо и леля. Събранията на техния сбор се провеждаха на един час път от дома ми, но въпреки това ги посетих през следващите три недели. Чичо реши да ме заведе на събрание по–близо до моя дом. Пристигнахме в края на събранието и там се запознах с Изабел, млада жена на моята възраст. Тя беше скромна и мила. Когато чичо ме представи като Росалия Валдес, тя изобщо не обърна внимание на името ми. Това много ме зарадва. Изабел ми предложи да изучаваме Библията у дома.

Започнахме да изучаваме книгата „Истината, която води към вечен живот“ *. Изабел винаги беше готова да се приспособи към моя график. Понякога се налагаше да ме чака до късно през нощта, когато свършваха снимките на сапунения сериал. Само колко бях благодарна за това, че някой се интересуваше от мене просто защото исках да науча истината от Библията! Изабел беше искрена, честна и добре възпитана. Преди това си мислех, че човек може да развие тези качества само като учи философия и изкуство. Уговорихме се да изучаваме по– дълго всеки път, като понякога се срещахме няколко пъти в седмицата.

В началото ми беше трудно да се откажа от своите погрешни идеи, но постепенно те отстъпиха място на библейската истина. Спомням си колко ме насърчи Божието обещание: „Още малко, и нечестивият не ще го има вече; да! прилежно ще изследваш мястото му и не ще се намери; но кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с изобилен мир.“ (Псалм 37:10, 11) Надеждата да видя отново баща си в рая ставаше все по–реална за мене. Често си мислех за думите на Исус: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот.“ (Йоан 5:28, 29)

След като снимките на сериала приключиха, веднага заваляха други предложения за работа. Участието в тези проекти щеше да ме направи известна, но също щеше да означава, че одобрявам неморалността, идолопоклонството и други погрешни неща. Вече знаех, че Сатана е действителна личност и че той не желае да служим на Йехова. Затова отхвърлих предложенията и започнах да посещавам всички събрания. Както можеше да се очаква, майка ми и брат ми не разбираха защо отказах толкова възможности за работа, които щяха да донесат много пари. В същото време можеха да видят каква голяма промяна ставаше с мене. Преди бях нещастна и отчаяна, а сега се бях превърнала в жизнерадостна и щастлива личност. Най–после намерих смисъл в живота!

Имах желание да споделям с другите онова, което научавах, и не след дълго станах вестителка на прекрасната новина за Божието Царство. Понякога когато проповядвах, беше трудно да задържа вниманието на домакина върху посланието ни, защото мнозина ме разпознаваха като актриса. Неведнъж се случваше да сме на нечия врата точно когато по телевизията даваха сериала, в който играех. Хората не можеха да повярват, че стоя на тяхната врата!

На 11 септември 1982 г. се покръстих в символ на отдаването си на Йехова. Животът ми вече имаше истинска цел и започвах друг вид кариера. Пламенността на Изабел в службата ми оказа голямо въздействие. Тя беше редовна пионерка, както се наричат целодневните служители на Свидетелите на Йехова. Започнах да ходя с нея на библейските изучавания, които водеше с хората. Изабел стана моята най–добра приятелка.

Тъй като бях прекратила работата си като актриса, с майка ми трябваше да се задоволим с по–нисък стандарт на живот. Междувременно композирах четвъртия си албум, в който бяха включени някои песни относно новите ми вярвания и ценности. Написах една песен за сигурната ми надежда да видя отново баща си, която озаглавих „Записано е, че ще го видя“. Когато я изпях на майка ми за първи път, тя много се трогна. Можа да почувства колко силно е моето убеждение. Бях много развълнувана, когато тя изрази желание да изучава Библията. Две години по–късно тя се покръсти като служителка на Йехова и продължава да е дейна в неговата служба и до днес.

С течение на времето ставаше все по–лесно да отказвам предложения за работа. Когато се сблъсквах с изпитания или изкушения, си представях колко чудесно ще бъде да сме заедно с татко в прекрасния рай и това засилваше доверието ми в Йехова и решимостта ми да Му служа.

Един ден ме помолиха да се снимам в испанската версия на детското предаване „Улица Сезам“. Мислех си, че не мога да приема, затова казах на продуцента, че библейските ми принципи не ми позволяват да подкрепям идеи като празници и рождени дни. Той отговори, че ако приема работата, ще уважи вярванията ми и можем да подпишем договор, в който да уточня позицията си. Тогава приех и заснехме 200 епизода. Това беше последната ми роля като актриса.

Оставаше още само един договор със звукозаписната компания, който не бях изпълнила. Затова записах десет от песните, които бях съчинила, включително и песента за баща ми и възкресението. Имах възможността да изпълнявам тази песен по телевизията и пред публика на живо, като винаги  използвах случая да спомена за вярванията си. От звукозаписната компания обаче започнаха да ми оказват натиск да представям по–съблазнителен образ и тогава официално престанах да работя с тях.

Благословии в службата на Йехова

През декември 1983 г. с Изабел посетихме сградите на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк). Там се запознах с бъдещия си съпруг, Ръсел Филипс. В продължение на почти две години с него си писахме писма. Много добре си спомням как в деня, в който започнах да служа като редовен пионер, Ръсел ми изпрати рози чак от Ню Йорк!

За една година бях пионерка заедно с Изабел. След това тя беше поканена да служи в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико. Начинът, по който тя говореше за новото си назначение, събуди в мене желанието да увелича службата си и ако е волята на Йехова, и аз да служа в Бетел.

Ръсел се оказа друга благословия в живота ми. Благодарение на любовта му към Йехова и към Неговата организация се научих наистина да ценя целодневната служба. Той беше служил три години в дом Бетел в Бруклин и обичаше тази служба. След като се оженихме, и двамата служихме като редовни пионери в Колорадо (САЩ). По–късно ни поканиха да служим като международни строители на нови сгради на клоновете в други страни. Само колко голяма беше изненадата, когато научихме, че сме назначени в Мексико! През април 1990 г. с радост приехме прекрасната привилегия да станем част от бетеловото семейство в Мексико. Примерът на Ръсел беше голямо насърчение за мене. Възхищавах се на самопожертвувателния му дух, който го подтикна да напусне родната си страна и семейството си, за да служи на интересите на Царството тук в Мексико.

С Ръсел много се радвахме на привилегията да работим в клона в Мексико. Животът ни обаче неочаквано се промени, когато забременях. Това беше голяма изненада за нас. Въпреки това винаги се бяхме възхищавали на родителите, които възпитават децата си по пътя на истината, и сега с радост приехме новото си назначение. През октомври 1993 г. се роди Еван, а две години и половина по–късно и Гиана. Макар че възпитаването на деца изисква постоянни усилия, всеки път, когато единайсетгодишният ни син и осемгодишната ни дъщеря говорят за вярата си в проповедната служба, чувстваме, че тези усилия са възнаградени.

Понастоящем Ръсел служи в Регионалния строителен комитет за Зали на Царството, а аз неотдавна започнах отново да служа като редовна пионерка. През изминалите двайсет години имах възможността да помогна на дванайсет души от моето семейство, както и на още осем човека, да научат истината от Библията и да започнат да служат на Йехова.

Когато моите деца ме попитат: „Мамо, трудно ли ти беше да оставиш шоубизнеса?“, аз им цитирам думите на апостол Павел: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо — познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.“ (Филипяни 3:8) Колко съм признателна за това, че Йехова ме избави от един безсмислен и безцелен живот и ми разреши да стана част от неговия прекрасен народ! Никога не преставам да му благодаря за безбройните благословии, които е осигурил чрез Сина си, Исус Христос. Често с радост пея песента, която написах за баща си. Уверена съм, че ще го видя отново.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 10]

С родителите ми и с брат ми, когато съм била на една годинка

[Снимка на страници 12, 13]

Пеех с „Артуро Кастро и сус Кастро 76“

[Източник]

Angel Otero

[Снимка на страница 14]

Със семейството ми днес

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Activa, 1979