Снежните мъничета на Мадленските острови

ОЧИТЕ ми се насълзиха, докато наблюдавах пухкавото бяло същество точно пред мене. Мечтая за това от двайсет години и сега не можех да повярвам, че лежа в снега буквално на сантиметри от муцунката на малко гренландско тюленче! Когато погледнах в неговите очи като копчета, целият потреперих: не от студа, а от вълнението при цялото това изживяване. Наблюдавах съсредоточено малката пухена топка пред мене — не исках да изпусна нито едно мигване, поемане на дъх или потрепване на мустачките.

Групата ни се намираше на огромен плаващ леден къс на 100 километра от сушата в средата на залива Сейнт Лорънс, който е разположен между остров Нюфаундланд и континенталната част на Канада. Със съпругата ми отидохме със самолет до Мадленските острови в близост до мястото, където се размножава най–голямата колония гренландски тюлени. Водачите на групата ни увериха, че флуоресцентнооранжевите ни предпазни екипи няма да изплашат тюленчетата.

Какво представлява гренландският тюлен?

Гренландските тюлени спадат към разред перконоги, което означава, че крайниците им са плавници. Възрастните индивиди имат характерна шарка на гърба, която прилича на арфа.

Гренландските тюлени са бозайници, така че дишат кислород, раждат малките си и  имат млечни жлези, за да ги кърмят. По–голямата част от живота си прекарват в ледените води на северния Атлантически океан. Но тези издръжливи животни са добре приспособени към мразовитата среда, в която живеят. Един тюлен тежи около 135 килограма, а на дължина достига до 1,6 метра.

С острите си предни нокти гренландските тюлени могат да приплъзват огромното си тяло и да се придържат към дупките в леда, които са издълбали, за да си поемат въздух. Задните им плавници са по–големи от предните и служат главно за оттласкване. Тези морски създания са изключително подвижни под водата и могат да изминат до 8000 километра на година.

Гренландските тюлени са от семейството на безухите тюлени, но това съвсем не означава, че са глухи. Вместо ушни миди те имат две малки дупки, които се затварят, когато животното се потопи. Слухът на тюлените е много остър. Под водата те могат да определят откъде точно идва звукът — нещо, което не се удава на хората!

Очите на гренландските тюлени са големи и изпъкнали, което им дава възможност  да виждат ясно на слабата светлина под водата. На ослепително белия сняг отвън зениците им се свиват и заприличват на малки цепки. Така животните отново могат да виждат добре.

Живот като тюленче

В групата, която наблюдавахме, женските бяха дошли от Гренландия покрай северна Канада, за да родят малките си. Върху плаващия лед те са защитени от хищниците. Малките се раждат доста бързо, често в рамките на една минута! Докато приготвиш фотоапарата си, новото тюленче може вече да те гледа с широко отворени очи! Веднага след като роди, майката се обръща и допира нос до нослето на тюленчето. Тя запаметява, или запечатва в ума си, уникалната миризма и гласа на малкото си. След това тя ще кърми своето тюленче, и никое друго, в продължение на около две седмици.

Тюленчетата веднага търсят мляко от майка си. Когато са гладни, те сякаш викат „ма–ма“. След като се нахранят, те лягат в някоя цепнатина в леда, за да поспят. Като спят на едно и също място, около тях се оформя удобно „снежно креватче“.

При раждането си гренландските тюленчета обикновено тежат десетина килограма и са дълги около деветдесет сантиметра. В началото нямат мас, която да ги топли, но това  бързо се променя. През първите около дванайсет дни тюленчетата наддават по един–два килограма на ден. Този скоростен растеж се дължи на питателното мляко на майка им, което е с почти 50% масленост *. За по–малко от две седмици тюленчето вече тежи цели 35 килограма!

Смяна на цвета

Лесно може да се определи възрастта на тюленчето по цвета на козината му. До края на първия си ден новороденото изсъхва и така пухкавото му кожухче започва да се вижда по–добре. През този период козината му е жълтеникава. Жълтият цвят се дължи на околоплодната течност и след три–четири дни избелява на слънцето. Тогава козината на малкото става бяла. След около две седмици Мама изчезва и никога повече не се връща.

Малките викат, но никой не им обръща внимание. Понякога те търсят утеха едно от друго, като се събират на малки групички върху леда. Скоро по бялото им кожухче започват да се появяват сиви петна. От 12–ия до 21–ия ден тюленчетата стават сиви, а до края на първия месец целият бял пух пада и бива заменен от гладки сиви водоустойчиви косми.

Следващи етапи от живота на тюленчето

В началото тюленчетата живеят от запаса си на мазнини, докато гладът не ги принуди да влязат във водата, за да си търсят храна. Но уви, дебелите им телца само плават като  шамандури и не потъват! Инстинктивно тюленчетата удрят с малките си плавници по повърхността и плискат водата. Така плавниците им заякват и стават годни за плуване. Същевременно по този начин тюленчетата изгарят мазнини, докато вече са в състояние да се гмурнат. Сега те най–накрая могат да утолят силния си глад, защото водите гъмжат от крил, мойви и други малки рибки.

Когато станат на една година, тюлените сменят козината си за втори път. На три до седем години съзряват полово и вече се разпознават лесно по шарката на гърба им, която прилича на арфа. Гренландските тюлени живеят до 35 години.

Среща отблизо

След като облякохме екипите и си взехме грейки за ръцете и краката, всички ние, общо седемнайсет души, се качихме на хеликоптери, за да изминем разстояние от около 80 километра. Щом поглеждахме надолу, във всички посоки виждахме само ослепително бяла снежна покривка, която се сливаше с хоризонта. Най–накрая се приземихме върху замръзналото море. Затегнахме обувките си с шпайкове и тръгнахме колкото се може по–безшумно по хрупкавия сняг. Ето! Зад една майка имаше пухкаво снежно мъниче с още жълтеникаво кожухче! То приличаше на голяма мъхеста гъсеница, която всячески се опитваше да следва майка си. За мене това беше любов от пръв поглед!

Легнах на снега, понеже женската можеше да ме помисли за бяла мечка. Тюлените майки могат да са доста агресивни, затова изчаках онази, която наблюдавах, да слезе в една дупка в снега. Малкото ѝ, което кръстих Сейди, спеше спокойно на около шест метра от мене. Приближих се още повече. Очичките ѝ бавно се отвориха.

Сега мъничето беше приковало поглед в мене. Движех се едвам–едвам. Изведнъж Сейди реши, че иска да проучи обстановката! Тя се промъкна до мене много по–бързо, отколкото очаквах. Докато се приближаваше, изглеждаше толкова голяма, макар че ако се съди по цвета на козината ѝ, е само на два–три дни. Сейди спря на няколко сантиметра от лицето ми и бавно заклати главичка наляво–надясно, мърдайки носле. Можех да я чуя как души наоколо. Тя се повдигна и обсипа с малки влажни „целувки“ лицето и шията ми!

За моя голяма изненада това красиво мъниче се сгуши до мене и заспа! То дори ми позволи да го прегърна нежно с ръка. Меката и фина козина се провираше между пръстите ми. Бях изненадан каква топлина излъчваше. Милвах и гушках Сейди, докато не стана време да се качим отново на хеликоптера и да се върнем вкъщи. Когато ставах, тя дори и не помръдна.

Очите ми се насълзиха, докато се отдалечавах, изпълнен с възхищение. Безмълвно благодарях на Йехова Бог, че е сътворил това прекрасно малко създание. Срещата ми с тюленчето изглеждаше направо невероятна. Това преживяване ме накара да си спомня думите на псалмиста: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките ... Ето голямото и пространно море, гдето има безбройни пълзящи животни, животни малки и големи.“ (Псалм 104:24, 25) — Изпратено.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 26]

Знаеш ли, че ...

◼ При силни бури или при неблагоприятни условия на леда женските гренландски тюлени могат да забавят раждането на малкото си с няколко дни, докато намерят удобно място.

◼ Гренландските тюлени могат да се гмуркат на 240 метра дълбочина и да стоят до 30 минути под водата.

◼ Тюлените могат да спят под водата. На всеки пет–десет минути повдигат главата си над морската повърхност, за да си поемат въздух. След това отново се потапят, и всичко това без дори да се събуждат!

[Блок на страница 27]

Забавено вгнездяване

В книгата „Животът на един тюлен“ се казва, че „с изключение на три седмици в годината женските гренландски тюлени са винаги бременни. Действителната бременност [обаче] трае седем месеца и половина“. Тогава как е възможно това? В книгата се обяснява: „След зачеването оплодената яйцеклетка се дели, после се дели отново и отново и тогава спира. Бластоцистът [зародишът], който все още е по–малък от върха на топлийка, престава да расте. Това зрънце живот просто плува в утробата на майката. Единайсет седмици по–късно бластоцистът се вгнездява в стената на матката и отново започва да расте.“ Каква най–вероятно е причината за това забавяне? „Важно е малките да се раждат на почти равни интервали от една година, така че да се появяват тогава, когато ледът е най–дебел и с най–големи размери.“

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАНАДА

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 23]

Сателитна снимка на Мадленските острови

[Източник]

NASA JSC

[Снимка на страница 24]

Тюленче с жълта козина

[Снимка на страница 24]

Тюленче с бяла козина

[Снимка на страница 25]

Триседмично тюленче

[Източник]

© IFAW/David White

[Снимка на страница 25]

Едномесечно тюленче

[Източник]

© IFAW

[Снимка на страница 26]

Гренландско тюленче с майка си

[Източник]

© IFAW/Igor Gavrilov

[Снимка на страница 26]

Възрастен тюлен плува под дебелия лед

[Източник]

© IFAW