„Доктор Ливингстън, ако не се лъжа?“

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Танзания

„На 10 ноември 1871 г. под манговото дърво, което някога се намирало тук, Хенри М. Стенли се срещнал с Дейвид Ливингстън.“ (Плочата от паметника на Ливингстън в Уиджиджи, при езерото Танганайка, Танзания)

ПРЕДИ повече от век Стенли поздравил с известната фраза: „Доктор Ливингстън, ако не се лъжа?“ Вероятно извън Танзания много малко хора биха разбрали значението на тази среща.

Затова едно посещение в Мемориалния музей на Ливингстън в Танзания би хвърлило повече светлина. Посрещнати сме радушно от нашия екскурзовод, г–н Мбинго. „На мястото, където сега се намира паметникът — обяснява той, — някога е имало едно голямо мангово дърво, под което Стенли и Ливингстън се срещнали.“ Днес на това място има две огромни дървета. „През 20–те години на двайсети век — продължава той — станало ясно, че първоначалното мангово дърво постепенно умира. Опитите то да бъде спасено се провалили. Затова близо до паметника били присадени две нови дръвчета.“

Кой е бил Ливингстън?

Докато седяхме под сянката на едно от манговите дървета, г–н Мбинго ни обясни, че Дейвид Ливингстън бил роден през 1813 г. в едно малко градче в Шотландия, наречено Блентайр. „Макар че израснал в бедност, той успял да завърши училище и получил образование като лекар и мисионер.“ Научаваме, че Лондонското мисионерско дружество изпратило Ливингстън в Африка, където той прекарал 30 години от живота си, изграждайки си репутация на изследовател и мисионер.

„Доктор Ливингстън посетил Африка три пъти — казва екскурзоводът ни. — За пръв път дошъл в Южна Африка през 1841 г. През 1845 г. се оженил за Мери Мофат, дъщеря на друг мисионер, Робърт Мофат.“ Мери и Ливингстън имали четири деца. Въпреки че тя го придружавала на многобройните му пътувания, страстта на Ливингстън към изследванията му оставяла малко време за семейния живот. Мери Ливингстън починала от малария през 1862 г., по време на една от експедициите.

В „Нова британска енциклопедия“ се казва: „Ливингстън бил готов да разпространи християнството, търговията и цивилизацията — троицата, за която смятал, че ще отвори Африка за света — на север отвъд границите на Южна Африка, до самото сърце на континента. От добре познатите му думи, изречени през 1853 г., се вижда ясно неговата цел: „Или ще отворя пътя към вътрешността [на континента], или ще умра.“ Следователно пътешествията на Ливингстън не били изцяло евангелизаторски. Той усилено подкрепял идеята за премахване на търговията с роби. Също така бил запленен от изследователската  дейност и си поставил за цел да открие изворите на река Нил.

И все пак, Ливингстън осъзнал, че задачата му е твърде тежка, за да успее сам. През 1857 г., пред група млади мъже в Кембриджския университет, той казал: „Знам, че след няколко години ще умра в тази страна, която сега е отворена за света; не позволявайте тя да бъде изолирана отново! Връщам се в Африка, за да се опитам да отворя пътя за търговията и християнството; ще продължите ли работата, която започнах? Оставям я във ваши ръце.“

Във всеки случай, Ливингстън обиколил голяма част от централна Африка. Освен другите неща, той открил огромен водопад на река Замбези, който нарекъл Виктория, на името на кралица Виктория. По–късно Ливингстън го описал като ‘най–прекрасната гледка, която някога е виждал в Африка’.

Търсенето

„Последното пътешествие на Ливингстън — обяснява нашият екскурзовод — започнало през 1866 г. Но сред хората му се появило напрежение. Някои от тях го изоставили и се върнали в Занзибар, където разпространили слуха, че Ливингстън е мъртъв. Но той продължил напред. В Уиджиджи, на източния бряг на езерото Танганайка, Ливингстън построил базов лагер за своите експедиции.

В Европа обаче, вече от около три години никой не бил чувал за Ливингстън. Мислели, че е мъртъв. Затова издателят на вестник „Ню Йорк Хералд“ изпратил журналист на име Хенри Мортън Стенли, който да намери Ливингстън, жив или мъртъв. Разбира се, Ливингстън изобщо не бил изгубен. Но отчаяно се нуждаел от провизии и освен това бил сериозно болен. През ноември 1871 г. един от неговите прислужници влязъл в къщата му, викайки: „Мзунгу анакуя! Мзунгу анакуя!“ На езика суахили това означава „Един бял човек идва!“.

В действителност Стенли прекарал осем месеца в търсене на Ливингстън. Първо той стигнал до Африка, минавайки през Индия, и на 6 януари 1871 г. пристигнал на остров Занзибар. На 21 март 1871 г. заедно с 200 носачи и шест тона провизии той тръгнал от намиращия се на източния бряг град Багамойо. Експедицията, която продължила 1500 километра в некартографиран район, се оказала опасна! Поройни дъждове наводнявали реките. Стенли и хората му страдали от малария, от други болести, а също и от преумора. Всички реки били пълни с крокодили — Стенли с ужас гледал как крокодил убива едно от последните му магарета. При друг случай самият той едва избегнал зъбите на един крокодил! Въпреки всичко Стенли бил твърдо  решен да довърши начинанието, насърчен от сведенията за един много стар бял човек, който живеел в района на Уиджиджи.

Приближавайки Уиджиджи, той се подготвил за срещата. В книгата на Ричард Хол „Стенли“ се казва: „Влизайки в града отслабнал и изморен, Стенли почувствал, че все още има сили да изглежда по–смел [от предишните изследователи]. Всъщност това щял да бъде един исторически момент. Освен че участвал в него, Стенли щял и да го запише. Всички членове на експедицията облекли най–хубавите си дрехи, които им били останали. Стенли сложил нова лента на корковия си шлем, обул чисти бели панталони и лъснал добре ботушите си.“

Стенли разказва за случилото се след това: „Най–накрая експедицията спира ... Ето, събрани заедно, някои от най–знатните араби; приближавайки по–напред, сред тях виждам бялото лице на един стар човек ... Повдигаме шапките си и аз казвам: „Доктор Ливингстън, ако не се лъжа?“ „Да“, отговаря той.“

Продължението

Първоначално Стенли възнамерявал да остане само колкото е необходимо, за да направи интервю и да напише историята си. Но скоро двамата с Ливингстън се сприятелили. Нашият екскурзовод казва: „Стенли останал с Ливингстън няколко седмици и заедно изследвали езерото Танганайка. Стенли се опитал да убеди Ливингстън да се върне в Европа, но той бил решен да остане и да открие изворите на река Нил. Така на 14 март 1872 г. те се сбогували, като и за двамата това не било лесно. Стенли се върнал до крайбрежието. Там купил провизии и ги изпратил обратно на Ливингстън, а след това отпътувал за Европа.“

А какво станало с Ливингстън? Нашият екскурзовод обяснява: „През август 1872 г. Ливингстън отново се впуснал в търсене на изворите на река Нил, тръгвайки на юг към Замбия. Но изтощението и болестта си казали думата. На 1 май 1873 г. той бил намерен мъртъв. Неговите прислужници ... балсамирали тялото му, погребвайки сърцето и вътрешностите му на африканска земя. После тленните останки на Ливингстън били носени цели 2000 километра, до Багамойо, където били предадени на мисионери. Оттам било уредено превозването им с кораб до Занзибар, а след това до Великобритания. В Лондон те пристигнали на 15 април 1874 г. и три дни по–късно били положени в Уестминстърското абатство. Така била нужна почти една година тялото на Ливингстън да достигне до мястото, където в крайна сметка било погребано.“

Стенли се върнал в Африка, за да продължи това, което Ливингстън оставил след себе си. Той предприел експедиции за изследване на района около езерата Виктория и Танганайка, а също и поречието на могъщата река Конго.

Смелостта и решимостта на хора като Ливингстън и Стенли наистина заслужават нашето възхищение. Относно Ливингстън „Британска енциклопедия“ казва: „Неговите географски, технически, медицински и социални открития образуват сложна съвкупност от познание, което все още бива изследвано.“ И макар че днес Ливингстън и Стенли са известни повече като изследователи, вместо като проповедник и журналист, тяхната работа наистина подготвила пътя библейското познание да бъде широко разпространено десетилетия по–късно.

В днешно време мисионери на Свидетелите на Йехова са помогнали на стотици хиляди африканци да приемат библейската истина. Всъщност в Уиджиджи, където Стенли и Ливингстън се срещнали за пръв път, работата на Свидетелите, които споделят библейската истина, е толкова добре позната, че когато местните жители ги видят пред вратата си, не е необичайно някой от тях да попита: „Свидетели на Йехова, ако не се лъжа?“

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Езеро Виктория

Експедициите на Ливингстън

Кейптаун

Пристанище Елизабет

Куруман

Езеро Нгами

Линянти

Луанда

Водопад Виктория

Келимане

Мозамбик

Микиндани

Занзибар

Читамбо

Езеро Танганайка

Нянгве

Уиджиджи, мястото на срещата

Експедицията на Стенли в търсене на Ливингстън през 1871 г.

Занзибар

Багамойо

Уиджиджи, мястото на срещата

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страници 14, 15]

Дейвид Ливингстън

[Източник]

Ливингстън: From the book Missionary Travels and Researches in South Africa, 1858

[Снимка на страници 14, 15]

Хенри М. Стенли

[Снимка на страница 15]

Водопадът Виктория

[Снимка на страница 16]

Свидетел на Йехова споделя библейската истина в Уиджиджи