С кораб по вода и по ... суша!
С кораб по вода и по ... суша!
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ПОЛША
Какво би си помислил, ако капитан на кораб те покани на пътешествие не само сред водните вълни, но и сред вълни от трева?
В ЕЗЕРНАТА област около град Илава в северна Полша корабоплаването има дълга история. Още преди десет века местните продукти, дървеният материал и дървените изделия били превозвани с кораби по един стар и добре познат маршрут — на юг по река Дрвенца до река Висла и после на север към Балтийско море. (Виж картата.) Оттам стоките тръгвали към Западна Европа.
През XIII век, след като тевтонските рицари a завладели по–голямата част от региона, този маршрут придобил дори още по–голямо значение. А от XVI век силно нараснало търсенето на дървен материал от този район, тъй като го изкупували търговци от Гданск, както и корабостроители от Франция и Дания.
От къде идвал този интерес? Една от причините е, че стройният бял бор в тези гори, който достига 50 метра височина и няма чепове, е идеален за направа на мачти. Но доставянето на дървен материал по заобиколния маршрут Дрвенца–Висла отнемало от шест до осем месеца.
В търсене на по–пряк път
За да намерят разрешение на проблема, търговците обмисляли как могат да използват шестте продълговати езера между Оструда и Елблонг, близо до Висленския залив. Ако по някакъв начин можели да бъдат съединени заедно, маршрутът от река Дрвенца до Балтийско море щял да стане пет пъти по–кратък! Така се породила идеята за прокопаване на канал, който да свърже езерата. За съжаление, скоро станало ясно, че предизвикателствата при строежа били непосилни за техниката по онова време. Как например строителите щели да се справят със 104–метровата разлика в нивото на водата и то на разстояние от 10 километра?
Въпреки тези трудности местните търговци, земевладелците и производителите силно желаели да продават стоката си бързо и с печалба, и поради това продължавали да настояват властите на тогавашна Прусия да свържат езерата. Накрая през 1825 г. било взето решение за построяване на канал, съединяващ Оструда, Елблонг и морето. Водният път бил определен и плановете били поверени на един строителен съветник. Но когато той разбрал, че задачата не е по силите му, неосъществимите чертежи се озовали в чекмеджето.
Брилянтен инженер се захваща с идеята
По същото време Георг Якоб Щенке се дипломирал в академия в Берлин като строителен магистър със специалност хидротехника. Този способен млад човек скоро доказал уменията си на практика и през 1836 г. получил престижното звание на Инспектор по укрепване на дигите и насипите в град Елблонг. Като такъв Щенке започнал да обмисля идеята за построяване на канала Оберланд, както тогава бил наричан. b
До 1837 г. Щенке разработил нов маршрут за канала и направил подробен план, който щял да направи възможно движението на товарни кораби. По същото време следял отблизо новостите в хидротехниката. Накрая през 1844 г. работата започнала. Между езерата в горната част на маршрута били прокопани канали, които снижили нивото на
водата в някои езера с цели пет метра. Щенке възнамерявал да се справи с останалите 100 метра разлика, като построи 25 шлюза.След като първите пет били построени, Щенке осъзнал, че шлюзовете всъщност ще предизвикват струпване на плавателни съдове и така ще забавят трафика. Без да се притеснява от това, той посетил САЩ, за да проучи как са били разрешени подобни проблеми при строежа на канала Морис, прекосяващ Ню Джърси. И при този канал сметнал шлюзовете за непрактични, но забелязал нещо друго, което го заинтригувало. Това били наклонени рампи с движещи се по релси платформи, проектирани да превозват корабите по суша между различните части на канала. След като се върнал вкъщи, заедно с други двама способни инженери, Щенке модернизирал това изобретение. Отказал се да строи повече шлюзове и вместо това започнал да изгражда една забележителна система от четири рампи. Можем да си представим радостта му, когато през 1860 г., след успешни тестове, първата част от канала Оберланд била открита.
Паметник на хидротехничното изкуство
Разбира се, един такъв канал не се състои само от жлебове и рампи, а също и от бентове, клапи, макари, машинни отделения и друго оборудване, като всичко това постоянно се амортизира. Затова 20 години след откриването на канала била добавена една нова рампа, заменяща износените пет дървени шлюза, построени първоначално. Основната отсечка между Елблонг и Оструда е дълга 82 километра, а целият маршрут с всички разклонения — 212 километра.
Каналът Оберланд, наричан сега канал Елблонг–Оструда, бива оценяван като уникално техническо постижение, а също е обект с изключителна историческа стойност. Днес каналът няма вече голямо значение като търговски път. Във водите му се срещат основно скутери, платноходки, яхти и туристически кораби. И все пак дори след толкова години, както обяснява Дариуш Бартон в своя пътеводител „Каналът Елблонг–Оструда“, „износените хидротехнически съоръжения и сградите функционират толкова добре, все едно изминалото време не е оставило никакъв отпечатък върху тях. Това е така, защото са построени с изключителна прецизност, със съвършенство, което изумява специалистите“.
Каним те на едно необикновено пътуване
Би ли искал да пътуваш с нас по този необикновен маршрут? Сутринта тръгваме от Оструда. Минавайки през два шлюза, сега се движим на 100 метра надморска височина. Носейки се спокойно по водата, се възхищаваме на горите, изобилстващи с бреза, бряст, бор и ела, а също и на осеяните с цъфтящи водни лилии и обраслите с тръстика блата. Някои части от района сега са определени за природни резервати, където можем да видим птици, като сив рибар, гмурец сред папура, или щъркели, които внимателно стъпват сред ливадите и плитчините.
Неочаквано след 51 километра изглежда каналът свършва! Но там виждаме две каменни колони, на които са прикрепени огромни макари с дебел кабел, навит около тях. Капитанът съобщава, че сме достигнали първата рампа и сега с пътниците на борда си, нашият кораб се озовава върху една потопена платформа. (Виж кораба и платформата на 28 страница.)
След малко от специален резервоар е пусната вода към едно водно колело с диаметър осем метра. Големият, задвижван от вода механизъм сякаш оживява, издърпвайки напред платформата и кораба заедно с нас. Железните релси, по които платформата
се движи сега, ни отвеждат извън водата до самия връх на рампата, след което плавно се спускаме надолу още 550 метра. Наистина „плаваме“ по суша! После релсите отново се скриват под водата, а платформата се потопява и спира. Корабът отново е на вода и така пътешествието ни продължава, но този път на водно равнище 22 метра по–ниско от предишното. Докато стигнем до езеро Друзно, намиращо се почти на морското равнище, ще сме се спуснали по пет такива рампи.Езеро Друзно е част от резерват за диви животни и там могат да се открият половината от 400–те вида птици, срещани в Полша. Тук се включват жерави, корморани, орелът рибар, петнистият орел и много други видове. По пътя може да се забележат елени, бобри, глигани, зайци, рисове, язовци, лосове и други животни. Накрая, късно следобед, прекосявайки северния край на езерото, стигаме до пристанището в Елблонг. Тук са останките на замък, който безмълвно напомня за тевтонските рицари, които някога завладели тези земи и построили пристанище. Прекарахме целия ден на борда на кораба и ще останем със скъпи спомени от това необикновено пътуване!
[Бележки под линия]
a Тевтонските рицари били германски военен и религиозен орден. През 1234 г. папа Григорий IX приел завладените от тях земи за папска собственост, оставяйки ги под властта на ордена.
b Името на канала идва от „Оберланд“, предишното немско название на този регион.
[Диаграма на страници 28, 29]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Профил на канала Елблонг–Оструда (Височината е посочена в метри над морското равнище)
ОСТРУДА
↓ Езеро Дрвенцкие
95 м
↓
↓
Шлюз Зельона
96 м
↓
↓
4,6 км
↓
↓
Шлюз Миломлин
99 м
82 км ↓
↓
36,6 км
↓
↓
рампи
↓
↓
9,6 км
↓
↓
↓ Езеро Друзно
0,3 м
ЕЛБЛОНГ
[Диаграма на страница 30]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
машинно отделение
водно колело
стоманени въжета долен хаспел
платформи релси
горен канал горен хаспел долен канал
[Карта на страница 29]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Балтийско море
Гданск
Висленски залив
Ногат
Висла
Дрвенца
Илава
Прекият път през канала
Елблонг
Рампи
Оструда
[Снимка на страници 28, 29]
Кораби, превозвани на платформа, биват дърпани нагоре или спускани надолу по рампата
[Източник]
Zdjęcia: A. Stachurski
[Снимка на страница 31]
Самолетна снимка на канала при рампата в Конти
[Снимка на страница 31]
Лос, бобър, гмурец рогач, срещащи се в околността
[Информация за източника на снимката на страница 31]
Лодка: Zdjęcia: M. Wieliczko; всички други снимки: Zdjęcia: A. Stachurski