Защо си заслужава да посещаваме музеите?

СТОЛИЦАТА на САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия (D.C.) a, привлича туристите като магнит. Каква е причината за това? Една от основните забележителности е Белият дом, официалната резиденция на президента, намираща се на „Пенсилвания авеню“ № 1600. Това място привлича повече от милион и половина посетители годишно, които имат възможност да се разхождат свободно в определени стаи, обзаведени в стила на различни епохи от историята. Освен старинния порцелан и сребърните прибори, в помещенията има също и ценни антични мебели.

Друга забележителна сграда е Капитолият, седалището на правителството на тази държава с население почти 300 милиона души. Като се разхождаш из залите и коридорите на Капитолий, ще видиш статуи на известни водачи от миналото. Ако си наблюдателен, можеш да разпознаеш някой известен сенатор или конгресмен. Но не всички туристи смятат точно тези сгради за интересни. Мнозина биват привлечени от намиращите се в града културни центрове — музеите и художествените галерии.

Във Вашингтон има толкова много музеи и галерии, че е невъзможно да разкажем за всичките, а за да ги посетим ще е необходимо да останем много дълго в града. Нека видим обаче колко от тях можем да разгледаме за няколко дни.

Музей на музеите

Без съмнение най–интересен за посетителите е известният институт „Смитсън“. Защо? Защото това не е само един музей, а цял комплекс от музеи и образователни центрове. От озеленената, дълга километър и половина Национална алея, в единия край на която е Капитолият, а в другия — паметникът на Вашингтон, се вижда ясно замъкът „Смитсън“. Това е червеникава сграда, построена от пясъчен камък, която се намира от лявата страна на известната алея, ако  застанеш с лице към паметника на Вашингтон.

Коя от сградите на института „Смитсън“ е най–известна? Според един пътеводител в днешната ера на науката „най–посещаваният музей в света“ е Националният музей на астронавтиката. Защо той е толкова популярен? В него има 23 обширни галерии, а изложените обекти, много от които висят от тавана, показват вълнуващата история на авиацията. Сред многобройните експонати от забележителните събития в авиацията е показан „Флайър“, самолетът, с който през 1903 г. Орвил Райт прави историческия полет над Кити Хоук (Северна Каролина). Наблизо е и „Духът на Сент Луис“, самолетът, който Чарлс Линдберг поръчал да бъде специално конструиран, за да спечели наградата за първия самостоятелен полет над Атлантическия океан, осъществен през 1927 г. Разбира се, могат да се видят също и съвременни летателни апарати с историческо значение, както и камъни, донесени от луната.

Дали парите те привличат?

Южно от алеята, недалече от мемориала на Вашингтон, се намира сграда, привличаща хиляди любопитни граждани, които вероятно имат в себе си екземпляри от продукта, който се произвежда в нея — банкнотите! Това е Бюрото за щамповане и печатане. Обиколката, продължаваща около 40 минути, показва процеса на щамповане и печатане, необходим за произвеждане на доларовите банкноти, използвани от хората при ежедневните плащания. Всяка година тук се отпечатват над 140 милиарда долара! Дали специалната хартия, която се използва, е държавна тайна? Колко време една доларова банкнота остава в обращение? Какви мерки се предприемат, за да се попречи на фалшификаторите? Тези и много други въпроси получават отговор по време на обиколката.

Точно до Бюрото се намира една уникална сграда, която привлича посетители от цял свят. Това е открития през 1993 г. Американски музей на холокоста.

Музей, посветен на масовите убийства и на оцелелите

Наименованието „холокост“ произлиза от гръцката дума, използвана в Библията със значение ‘всеизгаряне’. (Евреи 10:6) Но във връзка с този музей, „холокостът  представлява подкрепяното от нацистка Германия и съюзниците ѝ систематично преследване и изтребване на евреите в Европа между 1933 и 1945 г.“. Основна мишена били евреите, но държавната полиция целяла да унищожи също и ромите и синтите (две цигански племена), инвалидите, поляците, съветските военнопленници, хомосексуалистите, Свидетелите на Йехова и политическите дисиденти.

С влизане в сградата първото впечатление, което се създава едва ли е на топло посрещане. Нацистките концлагери били създадени, за да всяват страх. Музеят отразява същото чувство. Пред очите ти се открива една студена, безлична, промишлена конструкция, изградена от тухли и стомана. От намиращата се на първия етаж „Зала на свидетелството“, се вижда направения от стомана и стъкло покрив над третия етаж. Гледката през прозореца на покрива е описана в една брошура като „изкривена, безформена и пречупена под чудноват ъгъл“. Целта на архитекта била да създаде атмосфера, в която посетителят да усети, че „нещо не е наред“.

Музеят е на пет етажа, но основната обиколка започва от помещенията на четвъртия етаж и продължава надолу до втория етаж. Всеки посетител разглежда самостоятелно, което може да продължи от два до три часа. Тъй като изложените материали ясно показват как жертвите са преследвани и избивани, се препоръчва деца на възраст под 11 години да не посещават постоянната изложба. За тях на първия етаж са представени други експонати, наречени „Разказът на Даниел“. Те показват холокоста през очите на едно дете, живеещо в нацистка Германия.

Асансьорите, с които стигаме до четвъртия етаж, приличат на студени, мрачни стоманени  кутии. На този етаж започва историята на „Нацистката атака“ през периода 1933–1939 г. Тук може да се види как чрез пропагандата си нацистите успели да поемат контрола над населението на Германия и да всеят страх и ужас, особено в сърцата на милиони евреи от Европа. А какво има на третия етаж?

Там виждаме една зловеща тема, „Окончателното решение — 1940–1945 г.“. Както се отбелязва в наръчника за посетители, на този етаж са показани „гетата, изселванията, робският труд, концлагерите и привеждането в действие на „Окончателното решение“ [план за изтребване на евреите и други] чрез средства за унищожение като наказателните групи и лагерите на смъртта“.

На втория етаж се разглежда по–положителна тема, „Последният етап“. Там се разказва за „спасяването, съпротивата, освобождението и опитите на оцелелите да изградят живота си наново“. От едната страна на етажа се намира образователният център „Уекснър“, в който има нещо, което е от голям интерес за много Свидетели на Йехова. Чрез компютърни терминали посетителите имат достъп до историята на някои Свидетели на Йехова, които понесли страдания, в много случаи плащайки дори с живота си.

Например може да се види героичната история на Хелене Готхолд от Дортмунт (Германия). Тази майка на две деца останала твърдо решена да посещава християнските събрания, въпреки забраната на нацистите. През декември 1944 г. била екзекутирана с гилотина. Представени са и много други случаи на жертви и мъченици от времето на концентрационните лагери.

На същия етаж се намира и забележителната „Кула на живота“ (известна също като „Кулата с лицата“), която се издига на три етажа. Там са събрани снимките на еврейски заселници от Айшишок, направени между 1890 и 1941 г. Айшишок бил малък град, известен днес като Айсискес в Литва. В продължение на 900 години това било едно процъфтяващо еврейско селище. Докато през 1941 г. един наказателен СС отряд (Айнзатскомандо) само за два дни избил цялото еврейско население, живеещо там! Според официалните нацистки документи били убити 3446 евреи — 989 мъже, 1636 жени и 821 деца. Нацистката бюрокрация била много прецизна.

На втория етаж се намира и „Залата на спомените“, на чиито мраморни стени са гравирани библейски стихове, като Второзаконие 30:19 и Битие 4:9, 10. Там са представени няколко доказателства за преследването на Свидетелите на Йехова, като например лилавият триъгълник, който трябвало да носят като отличителен знак. Когато си на обиколка в музея, наблюдавай внимателно, за да можеш да ги видиш. Има и много други  неща, които си струва да се разгледат, като например огромната изследователска база на петия етаж.

Когато излезеш от музея отново навън на улицата, ще въздъхнеш с облекчение. А сега нека посетим най–новия музей във Вашингтон, съхраняващ друг вид история, която също разказва за опити за геноцид.

Най–американският музей

Това е най–новият от музеите на Смитсън, посветен на ранните жители на Северна и Южна Америка — повече от 500–те местни американски племена, населявали тези земи, преди европейците или африканците да стъпят тук. Националният музей на индианците (НМИ) отвори врати на 21 септември 2004 г. Разположен на Националната алея до Музея на астронавтиката, НМИ е с криволинеен дизайн, който го прави леснозабележим. Външната облицовка на сградата, която е с площ 23 000 кв.м, е от варовик „касота“ от Минесота. Това я прави да изглежда като „многопластова каменна маса, оформяна от вятъра и водата“.

Какво може да видим там? Петте най–големи изложби по време на откриването „представиха около 7000 предмета от световно известната колекция на НМИ, съставена от 800 000 етнографски и археологически находки“. („Инсайт“, новинарски бюлетин на „Смитсън“) Показани са също кошници, керамика и мъниста, характерни за отдалечените едно от друго племена мапуче в Чили, кечуа в Перу, лакота в САЩ и анишинабе в Канада.

 Според Ричард У. Уест младши, който е южен шейен и учредителен директор, целта на музея е „да поправи погрешните схващания и всички хора, местни и други, да получат по–добро разбиране за бита и културата на местните народи, населяващи Северна и Южна Америка“. Около два часа са необходими, за да се разгледа колекцията на индианците. Къде можем да отидем след това, при нашето забързано посещение на многото изложби във Вашингтон?

Изкуството през вековете

Сега, след като прекосихме зелените площи, достигаме до Националната художествена галерия, основана през 1941 г. В нея могат да се видят творби, създадени в продължение на осем века. Ако си любител на изкуството, ще е добре да започнеш рано сутринта, тъй като в зависимост от предпочитания творчески период, може да са ти нужни няколко часа, за да разгледаш внимателно и да се насладиш на тази чудесна колекция. За щастие има достатъчно места за сядане, в случай че желаеш да обърнеш повече внимание на определена творба или просто да си починеш.

Тъй като между XIII и XV век католическата църква била основен покровител на изкуството, повечето картини от този период са на религиозна тематика. Тук се включват „Мадона с Младенеца“ на Джото и творбите на Леонардо да Винчи. Примери за изкуството от XVI век са картината на Рафаело „Мадона Алба“ (1508 г.), творби на Тинторето, Тициан и други. За тези, които изследват Библията, ще бъде интересна картината на Тинторето „Христос сред Галилейското езеро“ (около 1575–1580 г.), на която са изобразени учениците на Христос в подмятана от бурята рибарска лодка. Друго, свързано с Библията произведение, е картината на Ел Греко „Христос изчиства храма“. Опитай се да сравниш различните стилове на тези художници. Обърни внимание на експресивните цветове и драматичната раздвиженост при Ел Греко.

Сред произведенията от XVII век са творбите на Рубенс и Рембранд. Изследователите на Библията отново ще бъдат очаровани, този път от картината на Рубенс „Даниил в ямата с лъвовете“, нарисувана около 1615 г. Обърни внимание на спокойствието на Даниил, когато благодари на Бога за това, че е запазил живота му. А сега нека се прехвърлим напред във времето, в XIX век и при френските импресионисти.

С изключение на Париж тук намираме една от най–добрите колекции от този период. За всеки, който години наред е гледал репродукции, ще е вълнуващо да се окаже лице в лице с оригиналите. Известни произведения на Сезан, Мане, Реноар, Дега и Моне ще те накарат да затаиш дъх, когато се наслаждаваш на техния стил и на пресъздаването на светлината. Показани са също и някои изключителни картини от американски художници, като Мери Касат („Деца, играещи на плажа“), Джеймс Абът Макнийл Уистлър („Бялото момиче“) и Уинслоу Хоумър („Носени от бриза“).

Има още една изложба, която може би ще искаш да посетиш. Това е изложба на съвременно и модернистично изкуство в Източната сграда. На двора има големи скулптури на Александър Колдър, Хенри Мур и други. Ще видиш също и гоблени на каталонския творец Хуан Миро̀.

Навярно разбираш, че посещението ти в Националната галерия ще продължи часове наред или поне докато се измориш. Разбира се, може да разгледаш и други галерии, като галерията за изкуства „Коркоран“ с богата колекция от известни европейски и американски художници, включително картини на импресионисти като Моне и Реноар. Там е и най–голямата колекция от творби на Жан–Батист Камий Коро, намираща се извън Франция. Имаш ли още време и сили? От това ще зависи още колко галерии ще можеш да посетиш.

Несъмнено, когато си тръгваш от Вашингтон, ще цениш изкуството още повече. И може би ще разбереш по–добре изказването на френския автор Детуш: „Лесно е да се критикува, трудно е да се твори изкуство.“ Това посещение вероятно ще породи у тебе желанието да разгледаш музеите и галериите в района, където живееш. Направи го и виж до каква степен религията и Библията са оказали своето влияние в изкуството.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 22]

Замъкът „Смитсън“

[Източник]

Smithsonian photo by Eric Long

[Снимка на страници 22, 23]

В Националния музей на астронавтиката се намира автентичният „Флайър“ от 1903 г. (вдясно) и самолетът на Линдберг „Духът на Сент Луис“ (долу)

[Снимка на страница 23]

Бюрото за щамповане и печатане привлича много посетители

[Снимка на страница 24]

„Кулата на живота“ се издига на височина от три етажа

[Снимка на страница 24]

Униформа, носена от Свидетел на Йехова в концлагер

[Снимка на страница 25]

Американски музей на холокоста

[Снимка на страница 25]

Хелене Готхолд

[Източник]

USHMM, courtesy of Martin Tillmans

[Снимка на страница 26]

Националният музей на индианците има уникален криволинеен дизайн

[Източник]

Photo by Robert C. Lautman

[Снимка на страница 26]

Стъклена ваза от съвременен автор, индианец

[Източник]

Photo by Ernest Amoroso, © Smithsonian Institution/National Museum of the American Indian

[Снимка на страница 26]

„Носени от бриза“, от Уинслоу Хоумър, Национална художествена галерия

[Източник]

Winslow Homer, Breezing Up (A Fair Wind), Gift of the W. L. and May T. Mellon Foundation, Image © Board of Trustees, National Gallery of Art, Washington

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Най–отгоре, фон: Smithsonian photo by Dane Penland; самолет: © Mark Polott/Index Stock Imagery; обиколка: Photo by Carolyn Russo/NASM; Трите снимки най–отдолу: Courtesy of the Department of the Treasury, Bureau of Engraving and Printing