Как майките се справят с предизвикателствата

ЗА МНОГО майки днес е предизвикателство това, че трябва да ходят на работа, за да помагат на семейството си във финансово отношение. Освен това поради различни причини някои майки са принудени да се грижат за децата си сами.

Такъв е случаят на Маргарита от Мексико, която сама отгледала двете си деца. Тя казва: „Не винаги ми беше лесно да ги възпитавам в морално и в духовно отношение. Преди години, когато синът ми беше в юношеска възраст, се върна от едно събиране полупиян. Предупредих го, че ако това се повтори, няма да го пусна в къщата. Така че когато това се случи пак, със свито сърце заключих вратата и не го пуснах да се прибере. За щастие това не се случи повече.“

Скоро след това Маргарита започнала да изучава Библията. Това ѝ помогнало да внедри в децата си морални ценности. Днес и синът ѝ, и дъщеря ѝ са целодневни служители сред Свидетелите на Йехова.

Когато бащата отиде в чужбина

Много мъже от по–бедни страни се местят да работят в по–богати държави, като оставят съпругите си да се грижат за децата. Лаксми, една майка от Непал, казва: „Съпругът ми е в чужбина вече седем години. Децата са по–склонни да слушат баща си, отколкото мене. Ако той си беше тука, за да ръководи семейството, щеше да е по–лесно.“

Въпреки трудностите, Лаксми се справя успешно с това предизвикателство. Тъй като е с ограничено образование, тя наема частни учители, които да помагат на по–големите ѝ деца с домашните от училище. Но Лаксми обръща особено голямо внимание на духовното образование на своите деца, като всяка седмица изучава Библията с тях. Всеки ден тя обсъжда с децата си даден стих от  Библията и редовно ги води на християнски събрания.

Майки с ограничено образование

В някои страни друго предизвикателство се оказва сравнително високата степен на неграмотност сред жените. Пример за неблагоприятното положение, в което се намира една майка без образование, е Аурелия от Мексико, която има шест деца. Тя казва: „Майка ми все повтаряше, че жените не бива да учат. Така че не се научих да чета и не можех да помагам на децата си с домашните им. Това много ме тревожеше. Но понеже не исках да страдат като мене, положих големи усилия, за да могат да получат добро образование.“

Дори и да е с ограничено образование, майката може да повлияе значително на развитието на децата си. Вярна е поговорката „Когато даваме образование на жените, даваме образование на учителите на мъжете“. Бишну от Непал е майка на трима синове. Тя била неграмотна, но желанието ѝ да учи истини от Библията и да учи децата си на тях я подтикнало да положи големи усилия да се научи да чете и да пише. Тя следяла за това децата ѝ да си пишат домашните и редовно ходела да разговаря с техните учители за това как се справят в училище.

Синът на Бишну, Силаш, казва следното относно духовното и моралното обучение, което получил от майка си: „Най–много ми харесваше това, че когато правехме грешки, тя се стараеше да ни поправя с помощта на примери от Библията. Този начин на възпитание беше резултатен и ми помагаше да приемам съветите ѝ.“ Бишну се справила успешно с обучението на своите трима синове, които израснали като боящи се от Бога млади мъже.

Антония от Мексико е майка на две деца и споделя: „Учила съм само до шести клас. Живеехме в едно отдалечено село и наблизо нямаше училище след шести клас. Исках обаче децата ми да получат повече образование от мене, затова им посветих много време. Учех ги да четат, да пишат и да смятат. Дъщеричката ми можеше да си пише името и знаеше да пише азбуката още преди да тръгне на училище. Синът ми вече можеше да чете добре, когато тръгна на детска градина.“

На въпроса какво направила, за да обучава децата си в морално и в духовно отношение, Антония отговаря: „Учех ги на библейски разкази. Още преди да започне да говори, дъщеричката ми можеше да „разказва“ с жестове разкази от Библията. Когато беше на четири години, синът ми за първи път участваше в програмата за четене на Библията на едно наше събрание.“ Много майки, които са получили ограничено образование, успешно се справят с предизвикателството да възпитават и да обучават децата си.

Те не участват в навреждащи обичаи

В Мексико сред хората от племето цоцил е прието дъщерите да бъдат продавани като съпруги, когато са на дванайсет– тринайсетгодишна възраст. Често момичета биват продавани на много по–възрастни от тях мъже, които искат да имат втора или трета жена. Ако мъжът не е доволен от момичето, той може да го върне и да си получи обратно парите. Когато била дете, Петрона също се сблъскала с последствията от този обичай. Майка ѝ била продадена да бъде съпруга, родила дете  и била изоставена от съпруга си, като всичко това станало още преди да навърши тринайсет години! Първото дете умряло, а майката на Петрона била продадена още два пъти след това. Тя родила общо осем деца.

Петрона не искала да води такъв живот и обяснява как е успяла да избегне това: „Когато завърших началното училище, казах на майка си, че не искам да се омъжвам, а искам да продължа да уча. Тя ми каза, че не може да направи нищо по въпроса и че трябва да говоря с баща си за това.“

Той ми каза строго: „Аз ще ти намеря съпруг. Знаеш испански, можеш да четеш — какво повече искаш? Ако искаш да учиш повече, ще трябва сама да поемеш разноските за това.“

Петрона казва: „Така и постъпих. Правех бродерии, за да спечеля парите за образованието си.“ Така тя избегнала това да бъде продадена. Когато Петрона пораснала, майка ѝ започнала да изучава Библията и това ѝ дало смелост да внедри в сърцата на по–малките сестри на Петрона библейските принципи. Тя можела да им обясни от собствен опит какви са тъжните последици от обичая младите момичета да бъдат продавани като съпруги.

Друг обичай сред много общества днес е само бащата да възпитава синовете в семейството. Петрона казва: „Жените в племето цоцил биват учени, че са по–низши от мъжете. Мъжете са много властни. Малките момчета подражават на бащите си и заявяват на майките си: „Не можеш да ми казваш какво да правя. Ако татко не ми каже, няма да слушам.“ Затова майките не могат да възпитават синовете си. Но тъй като моята майка изучава Библията, тя има успех във възпитаването на братята ми. Те знаят наизуст  стиха от Ефесяни 6:1, 2: „Деца, покорявайте се на родителите си ... Почитай баща си и майка си.“

Мери, една майка от Нигерия, казва също: „Там, където съм израснала, за хората не е прието майката да учи или да възпитава синовете си. Но в подражание на примера на Лоида и Евникия от Библията — бабата и майката на Тимотей — бях решена да не позволявам на местните обичаи да ми попречат да възпитавам децата си.“ (2 Тимотей 1:5)

Друга често срещана практика в някои страни е т.нар. женско обрязване, днес известно като „генитално осакатяване на жени“. При такава операция се отстранява част от външните полови органи на момичето, понякога по–голямата част. На тази практика се обърна внимание след изказванията на известния модел Уорис Дири, която е и специален посланик на Фонда на ООН за населението. Тя била подложена на такава процедура от майка си, в съответствие с местните обичаи в Сомалия. Според едно сведение между осем и десет милиона жени и момичета в Средния Изток и в Африка са под заплахата да бъдат подложени на генитално осакатяване. Дори в САЩ е изчислено, че такъв риск съществува за около десет хиляди момичета.

На какви вярвания се основава този обичай? Някои смятат, че половите органи на жената са зло и правят момичето нечисто, така че то не е годно да се ожени. Освен това се смята, че посредством изрязването или премахването на външните полови органи е сигурно, че момичето ще остане девствено, докато се омъжи, и после ще бъде вярна съпруга. Ако майката не извърши това, може да си навлече гнева на съпруга си и на цялото общество.

Много майки обаче осъзнават, че няма основателна причина, било от религиозна, от медицинска или от хигиенна гледна точка, за тази болезнена практика. В книгата „Да отхвърлим отблъскващите обичаи“, издадена в Нигерия, се показва, че много майки смело са отказали да подложат дъщерите си на тази процедура.

Да, много майки по целия свят се справят успешно с предпазването и възпитаването на децата си, въпреки многото предизвикателства. Дали техните усилия наистина се ценят?

[Блок/Снимка на страница 5]

„Многобройните проучвания разкриват, че няма резултатен начин за постигане на напредък в обществото, без значимото участие на жените. Когато жените имат пълно участие, ползата може да се види веднага — семействата са добре нахранени и по–здрави, доходите, спестяванията и инвестициите им се увеличават. И това, което важи за семейството, се отнася и за обществото като цяло, и в крайна сметка — за цялата нация.“ — Кофи Анан, главен секретар на ООН, 8 март 2003 г.

[Източник]

UN/DPI photo by Milton Grant

[Блок/Снимка на страница 8]

Тя направи жертви за нас

Жулиано, един млад мъж от Бразилия, разказва: „Когато бях на пет години, майка ми имаше многообещаваща кариера. Когато се роди сестра ми обаче, майка ми реши да напусне работата си, за да се грижи за нас. Колегите ѝ се опитвали да я разубедят. Казвали, че когато децата ѝ се оженят и напуснат дома, всичко, което тя била направила за нас, щяло да бъде загубено — сякаш влага усилия и средства, които няма да ѝ донесат нищо. Но мога да кажа, че те не бяха прави. Никога няма да забравя нейната любов.“

[Снимки]

Майката на Жулиано с децата си; вляво: Жулиано на пет години

[Снимка на страница 6]

Бишну се научила да чете и да пише, а след това помогнала на синовете си да получат добро образование

[Снимка на страница 7]

Малкият син на Антония редовно има четене на Библията на християнските събрания

[Снимка на страница 7]

Петрона е доброволен служител в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико. Майка ѝ, която станала Свидетелка, учи по–малките си деца

[Снимка на страница 8]

Уорис Дири е добре позната с изказванията си против гениталното осакатяване на жени

[Източник]

Photo by Sean Gallup/ Getty Images