Венеция — „град в морето“

ПУСНИ

Венеция — „град в морето“

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Италия

„Там има великолепен град в морето. Навред вода — в широките канали, в уличките тесни — оттегля се и пак приижда; а водорасли са се вкопчили в мрамора на дивните палати.“ (Самюъл Роджърс, английски поет, 1822 г.)

ТОЗИ „великолепен град“ е Венеция. Векове наред тя била столица на велика република, чиито владения се простирали по море и по суша. Но защо и как бил построен този град „в морето“? Какво го направило известен? Защо западнала Венецианската морска империя и какво е останало днес от величието ѝ?

Неприветливи земи

Венеция е разположена на 118 острова в лагуна, която се намира в северозападната част на Адриатическо море. Реките, вливащи се наблизо в морето, натрупват големи количества наноси в плитките крайбрежни води. Поради действието на приливите и отливите, както и на водните течения, се е формирала пясъчна коса, която загражда тиха лагуна, достигаща 51 километра дължина и 14 километра ширина. Три тесни протока, свързващи лагуната с морето, позволяват движението на плавателните съдове и смяната на еднометровите приливи и отливи. Според един източник, „векове наред лагуната била крайна точка на множество търговци, идващи от южните води на Адриатическо море или от централна и северна Европа, откъдето пътували покрай реките и по пътищата на керваните“.

Изследователите смятат, че градът е възникнал някъде между V и VII век, когато от север нахлували варвари, които разграбвали и опустошавали селищата на континента. Населението бягало пред грабителите и така мнозина потърсили убежище в по–трудно достъпните и по–безопасни острови в лагуната.

Древните ръкописи свидетелстват, че първите постройки в лагуната били изградени върху стълбове, забити в калта и преплетени с тънки клонки или тръстикови стъбла. По–късно венецианци построили каменни сгради, като за основа използвали хиляди дървени пилоти. По същото време островите Риалто, които по–късно ще се превърнат в центъра на града, често били наводнявани. Те не били нито достатъчно стабилни, нито достатъчно големи, за да поберат много заселници. Затова островите трябвало да бъдат пресушени и територията им — увеличена, като за целта били използвани примитивни средства. Заселниците прокопали канали за лодките си и укрепили островите, така че да са по–подходящи за застрояване. Отделните острови били свързани с мостове за удобство на пешеходците, а каналите се превърнали в „улиците“ на града.

Раждането и възходът на републиката

След залеза на Западната римска империя, венецианските острови попаднали под влиянието на Византийската империя със столица Константинопол (днес Истанбул). Населението на островите обаче се разбунтувало и поискало независимост. В резултат на това Венеция станала „малко независимо ... херцогство, разположено в териториална изолация между две големи империи“ — Франкската и Византийската. Благодарение на това уникално местоположение градът се развил и процъфтявал като голям „междинен търговски център“.

През следващите векове Венеция премерила военни сили с армиите на своите съперници за господство над Средиземноморието, сред които били сарацините, норманите и византийците. Накрая републиката успяла да надвие над всички останали, но едва след като отклонила Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., така че да унищожи най–сериозния ѝ противник — Константинопол. Венеция била изградила много търговски средища по бреговете на Черно и Егейско море, в Гърция, Константинопол, Сирия, Палестина, Кипър и Крит. Тя се възползвала от падането на Византийската империя и превърнала много от тях в свои колонии.

„Господарката на Средиземноморието“

Още през XII век големите корабостроителници на града всеки ден пускали по вода напълно завършени галери. В града и околностите му се произвеждали стъкло и луксозни тъкани — дантели, кадифе, брокатени и жакардови платове. Венецианските и чуждестранните търговци внасяли от страните на запад оръжия, коне, кехлибар, кожи, дървесина, вълна, мед, восък и роби. От източното Средиземноморие пък идвали злато, сребро, коприна, подправки, памук, бои, слонова кост, парфюми и много други стоки. Градските управници налагали мито на всички стоки, които били внасяни или изнасяни от Венеция.

Известни архитекти и художници, сред които Паладио, Тициан и Тинторето, дали своя принос за красотата на Венеция, станала известна като „ла серенисима“, тоест „най–спокойната“ или „величествената“. Тя с право можела да се нарече „господарка на Средиземноморието, ... най–богатият и процъфтяващ търговски център на цивилизования свят“. Венеция запазила този статут векове наред и силата ѝ отслабнала едва през XVI век, когато главните търговски пътища се насочили към Атлантическия океан и Новия свят.

Разпръснатите из Средиземноморието венециански колонии се намирали на големи разстояния една от друга и никога не успели да се сплотят и да се обединят под едно управление. Затова откъсването им било неизбежно. Съседните държави постепенно завладявали териториите на Венеция, а накрая Наполеон превзел и самия град през 1797 г. и го отстъпил на Австрия. През 1866 г. Венеция станала част от Италия.

Приказен град

За мнозина посещението във Венеция е като пътуване две–три столетия назад във времето. Градът има неповторима атмосфера.

Венеция е всеизвестна с тишината си. Повечето улички и тесни алеи за пешеходците са отделени от морския трафик, освен когато минават покрай каналите или ги пресичат чрез така характерните каменни сводови мостове. Единствените моторни средства са лодките, понеже „улиците“ на града са всъщност каналите. Във Венеция има безброй живописни гледки. Истинско вдъхновение за художниците е площадът „Сан Марко“ със своята базилика, камбанария и великолепния си бряг, където слънцето блести по повърхността на зелената вода.

Многолюдните кафенета на открито на главния площад привличат както туристите, така и местните жители. В тях човек може да пие нещо или да се наслади на типичния италиански сладолед и да послуша изпълнението на малък симфоничен оркестър. Докато седиш така, любувайки се на великолепната архитектура на сградите, и наблюдаваш минувачите, без да виждаш нито един автомобил наоколо, наистина ти се струва, че си се пренесъл назад във времето.

За любителите на изкуството градът е истинско съкровище. В многобройните му дворци, музеи и църкви се съхраняват творбите на редица известни художници. Някои посетители се задоволяват с това просто да се разхождат по тесните улички и да се любуват на непознатите гледки наоколо. Много магазини предлагат на туристите стоки, с които се слави градът — дантели и бродерии от остров Бурано, както и великолепен кристал и стъкло от Мурано. Едно кратко пътуване с малко корабче „вапорето“, което само по себе си е неповторимо преживяване, може да те отведе и на двата острова, където да видиш с очите си как се произвеждат тези изделия.

Величествени дворци с тесни заострени арки свидетелстват за влиянието на Ориента в отминалите епохи. Известният мост „Риалто“, простиращ се над главната пътна артерия „Канале Гранде“, и елегантните черни гондоли, които се плъзват безшумно под него, грабват вниманието на посетителите.

Борба за оцеляване и днес

И до днес, два века след залеза на „величествената Република“, Венеция се бори за оцеляване, но това е по–особена битка. Поради покачване в цените на недвижимите имоти, голяма безработица и липса на съвременни удобства броят на жителите в историческия център е намалял от 175 000 души през 1951 г. до 64 000 през 2003 г. Трябва да бъдат решени сложни социални и икономически проблеми, като например дали и как да бъде обновен рушащият се град.

През 1920 г. на континенталните венециански земи бил разработен промишлен район с надеждата да подпомогне местната икономика, а през лагуната бил прокопан дълбок канал, по който нефтените танкери да стигат до рафинериите. Промишлеността открила нови работни места, но същевременно бива обвинявана за замърсяването в района и за пагубните високи приливи, наричани „а̀куа а̀лта“ (висока вода), които все по–често заливат голяма част от историческия център.

Отдавна се знае, че околната среда и водата в лагуната образуват крехък механизъм, който е изключително важен за оцеляването на града. Още през 1324 г. венецианци предприели огромна строителна дейност да отклонят реките, пълнещи лагуната с наноси. През XVIII век построили диги, за да спасят лагуната от разрушителното влияние на Адриатическо море.

Днес положението е по–критично от всякога. Хората се надяват, че потъването на почвата поради изчерпването на подземните водоносни пластове за промишлени цели е спряно окончателно. Нивото на световния океан обаче продължава да се покачва. Освен това лагуната е намаляла поради пресушаването на някои участъци, а така се е нарушило и равновесието между сушата и морето. Високите приливи отдавна представляват опасност, но днес са заплаха за града повече от всякога. В началото на XX век площад „Сан Марко“ бил наводняван 5–7 пъти в годината. Век по–късно само за една година беше наводнен 80 пъти!

Уникалното историческо и културно наследство на Венеция, както и проблемите, пред които е изправена тя днес, привлякоха вниманието на международната общественост. Бяха издадени специални закони, с цел да се защити градът от високите приливи и да се опази околната среда, без това да се отрази на работата в пристанището или на ежедневието на градското население. Как да бъдат постигнати тези цели обаче все още остава нерешен въпрос.

Полагат се усилия да се издигнат по–високи брегове, да се осигури пътна настилка, която да не пропуска подпочвените води, и да се предотврати изтичането на канализационни води при „акуа алта“. Най–спорен е въпросът за планираното изграждане на система от подвижни прегради при протоците на лагуната, които да се вдигат при заплаха от висок прилив.

Всичко това изисква много енергия, време и средства. „Великолепният град в морето“ притежава очарователно минало, но както отбелязват различни писатели, е под заплахата да бъде превърнат „от външни хора в музей за сметка на местните жители, които да бъдат принудени да напуснат“. Венеция се бори с неблагоприятната си околна среда векове наред, но на този етап „само защита от природните стихии би била безплодна, ако същевременно не се полагат усилия градът да бъде социално и икономически обновен, населен и оживен“.

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Венеция

[Снимка на страница 24]

Мостът „Риалто“ над „Канале Гранде“

[Снимка на страници 24, 25]

Църквата „Сан Джорджо Маджоре“

[Снимка на страница 25]

Църквата „Санта Мария дела Салуте“

[Снимка на страница 26]

Ресторанти покрай „Канале Гранде“

[Снимка на страница 27]

Наводнение на площад „Сан Марко“

[Източник]

Lepetit Christophe/ GAMMA

[Информация за източника на снимката на страница 24]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!