Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Вишневите цветове — нежни цветчета, обичани от векове

Вишневите цветове — нежни цветчета, обичани от векове

Вишневите цветове — нежни цветчета, обичани от векове

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Япония

ОТ ВЕКОВЕ японците величаят красотата на сакурата — японската декоративна вишна a. Те толкова обичат нежните ѝ цветчета, че са ги издигнали на пиедестал над всички останали цветове и са отредили на вишната специално място в историята и културата на страната си. Всъщност понякога с японската дума „цвете“ се има предвид точно сакура. Вече над хиляда години японците възхваляват вишневите цветове.

Японският архипелаг е осеян от безброй изящни вишневи дръвчета. Не е нужно човек да пътува много, за да види някоя от всичките 300 разновидности на сакурата тук. Цветовете обикновено имат по пет къдрави венчелистчета, но при някои разновидности броят им е по–голям. Няколко цвята образуват съцветие. Цветовете на листенцата варират от почти бяло до различните нюанси на розовото и дори вишневочервеното. Формата и багрите на вишневите цветчета от край време са символ на чистота и скромност.

Разцъфтялото вишнево дърво грабва вниманието. Когато то е окъпано в мека слънчева светлина, процеждаща се през облаците, неговите нежни цветове му придават бледорозово сияние. Цяла горичка с вишневи дървета представлява още по–великолепна гледка.

Разкошен пейзаж

Планините Йошино са известни с белите си вишневи дървета. В областта има четири големи гори с над 100 000 дървета. Един район се нарича „Хитоме Сенбон“, което означава „хиляда вишневи дървета пред погледа ти“. Буквално докъдето стига погледа околните хълмове, осеяни с бели дръвчета, изглеждат така, сякаш са покрити със сняг. Не е чудно, че над 350 000 души се събират тук всяка година, за да се полюбуват на този разкошен пейзаж!

В зависимост от това как са засадени дърветата, могат да се постигнат удивителни ефекти. Например две успоредни редици от вишневи дървета, чиито клони се докосват, образуват „вишнев тунел“. Представи си, че над главата ти се простира свод от многобройни бледо розови цветчета, а под краката ти се е разтлал килим от листенца.

Нежните цветове обаче не траят дълго — най–много два–три дни, а в зависимост от времето и по–малко.

„Ханами“ — пикник под вишните

Цъфтежът на вишните започва най–напред в южната част на японския архипелаг — в Окинава през януари, и постепенно до края на май се придвижва на север към остров Хокайдо. Това явление е известно като „фронта на вишневия цвят“. Телевизията, радиото, вестниците и дори Интернет редовно дават сведения за напредването на фронта. При новината, че японските вишни цъфтят, милиони хора се стичат към местата, откъдето могат да им се полюбуват.

Обичаят „ханами“ — или „съзерцаване на цветовете“, които в този случай винаги са вишневи — датира от древността. Още през епохата Хейан (794–1185 г.) благородниците провеждали празненства, на които се любували на сакурата. През 1598 г. пълководецът Хидейоши Тойотоми организирал в храма Дайгоджи в град Киото празненство за съзерцаване на вишневите цветове. Всички феодали, както и много видни личности, се събрали под разцъфналите дървета и рецитирали поеми във възхвала на сакурата. Жените били облечени в дрехи с изрисувани вишневи цветчета.

През периода Едо (1603–1867 г.) японското население възприело този начин на почивка — пикник под цъфтящите вишни. Те ядели, пиели, пеели и танцували, докато се възхищавали на цветовете със семейството и приятелите си. Обичаят „ханами“ е широко разпространен до ден днешен. Цели множества се отправят към любимото си местенце, откъдето да се любуват на изобилието от цветчета.

Повтарящ се мотив

Сакурата се среща често в историята и културното наследство на Япония. Тя е мотив, който може да се открие в литературата, драматургията и музиката. През вековете хората на изкуството са пресъздавали красотата на вишневия цвят върху най–различни повърхности — от керамика до сгъваеми паравани.

Самураите също използвали сакурата като символ. Те били изцяло предани на своя господар и от тях се очаквало да са винаги готови да пожертват живота си. За самураите вишневите цветове били символ на мимолетния живот. Относно това в „Енциклопедия за Япония“ на издателство „Коданша“ се казва: „Тъй като траят много малко и след това падат, вишневите цветове станали подходящ символ на краткотрайната красота, която японците високо ценят.“

До ден днешен сакурата продължава да буди възхищение във всички японци. Вишневите цветове често могат да се видят по красивите кимона, по различни шалове или други дрехи, а дори и върху домакински съдове. Тези цветчета са толкова обичани, че родителите с гордост кръщават красивото си момиченце Сакура в тяхна чест.

Деликатен по природа, но достатъчно силен, за да остави отпечатък в културата на цял един народ, вишневият цвят е забележителен пример за нежната красота, с която са надарени прекрасните творения на нашия Създател.

[Бележки под линия]

a В тази статия под наименованието „вишна“ се имат предвид декоративните разновидности на дърветата от род Прунус (Prunus; Cerasus).

[Блок/Снимка на страница 15]

Декоративни вишни

Хубавата дървесина на вишната (или черешата) може да се използва за дърворезба, мебели и ксилография. Но сакурата не е станала известна в Япония с това. Нито пък с плодовете си. За разлика от братовчедите си в другите части на света японската декоративна вишна се отглежда главно заради цветовете си, които са спечелили сърцата на толкова много хора.

Декоративните вишни се отглеждат лесно от разсади. Дърветата са засадени край реките и главните пътни артерии в страната, както и в много паркове и градини.

[Блок/Снимка на страница 15]

„Снеговалеж“ от вишневи цветове

Когато цветовете на вишната падат, сякаш се сипят безброй розови снежинки. Внезапно и ненадейно листенцата се откъсват от дървото и изящно се спускат на земята. След силен порив на вятъра понякога изпадат купища цветове, които се разпръсват по земята. Японците наричат това явление „сакура фубуки“, или „снеговалеж“ от вишневи цветове. Земята се застила с великолепен розов килим. Малко гледки в природата могат да се сравнят със спокойствието, което даряват тези нападали нежни листенца.

[Снимка на страници 16, 17]

„Ханами“ — пикник под разцъфналите вишни

[Снимка на страница 17]

„Вишнев тунел“