Капоейра — танц, спорт или бойно изкуство?

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Бразилия

„Равновесието и гъвкавостта на акробатиката, грацията и силата на танца, бързината и ловкостта на ръкопашния бой и ритъма на музиката.“

ТАКА един писател описва същността на бразилското изкуство капоейра. Според друг писател това изкуство се е превърнало в „истинско световно явление“.

Хореографът и изследовател Едуард Лунда казва, че капоейра е „уникално сливане на танца, бойното изкуство, играта и ритуала“. В „Нова британска енциклопедия“ капоейра се описва като „фолклорен танц“. Как се изпълнява този танц? Участниците и наблюдателите образуват кръг, в центъра на който „двама играчи застават един срещу друг и имитират нападенията и отбиването на атаките по време на ‘ръкопашния бой’ в такт с ритъма на ‘беримбау’ — вид музикален лък“.

Съществуват различни мнения за произхода на капоейра, но повечето изследователи смятат, че корените на изкуството трябва да се търсят в африканските племенни танци и ритуали. Те явно били пренесени в Бразилия по време на търговията с роби. Десетилетия наред робите изпълнявали танца капоейра, независимо от потисничеството на робовладелците.

Според един писател, когато през 1888 г. робството в Бразилия било забранено, „новоосвободените роби не успели да се вместят в тогавашния социално–икономически ред“. Затова много бивши роби образували престъпни банди. Изкуството капоейра се превърнало във вид жесток уличен бой. Въоръжени с ножове и палки, гангстерите тероризирали кварталите.

В списание „Планета капоейра“ се казва, че тази разновидност на танца, която можела да се види на улицата, била „наистина жестока“. Там се обяснява: „Учителите на танца премахнали красивите движения, които не били особено полезни в действителния бой. Например ритниците били по–ниски и насочени към тялото вместо към главата. Ръцете се използвали по различни начини да се заблуди противника, да се нанесат удари по тялото му или да се засегнат очите му. Нямало музика, нито странични премятания или акробатични изпълнения, освен онези, които имали пряка връзка с боя.“ Ето защо не е изненадващо, че през 1890 г. изкуството било забранено в цялата страна. Осъдените капоейристи можело да понесат наказание от триста удара с камшик и дори изгонване от страната.

През 1930 г. Мануел дос Рейс Мачадо, познат сред капоейристите като местре Бимба, основал школа по капоейра. Разбира се, тъй като изкуството все още било забранено, той внимавал да не разгласява публично, че го преподава. През 1937 г., след като спечелило одобрението на бразилския президент Жетулио Варгас, изкуството капоейра се превърнало в истински бразилски спорт. Днес според статистиката го практикуват около 2 500 000 бразилци и то се преподава в много  учебни заведения, като училища, университети и военни академии.

Народен танц или бойно изкуство?

При капоейра има танцови движения, но все пак мнозина го определят като бойно изкуство. Аугусто, който учил капоейра с баща си, е убеден, че „макар да е вид танц, изкуството насърчава към насилие и нарушава принципите на мира и любовта“. Той споделя: „Би било лесно да използваш капоейра в пристъп на гняв, за да нараниш някого.“ Дори когато изпълнителите се стремят да избягват прекия контакт, някое невнимателно движение може да доведе до сериозни наранявания.

Мнозина смятат също, че изкуството капоейра е тясно свързано с религията. Педро Мораес Триндаде, който е майстор–капоейрист от бразилския щат Баия, го описва като „сливане на тялото с ума“. Освен това той казва: „Ако гледаме на капоейра само като на спорт, омаловажаваме историята и философията на това изкуство.“ Едмилсон, който осем години се занимавал с капоейра в град Нитерой (щата Рио де Жанейро), отбелязва: „Някои ‘чулас’ [встъпителни песни] и ритуали при капоейра са недвусмислено свързани със спиритизма.“

След внимателно изследване на библейските принципи вече споменатите Едмилсон и Аугусто са престанали да се занимават с капоейра. Те са решили, че духовното и физическото им здраве са твърде ценни, за да бъдат излагани на опасност. Макар че преди са харесвали заразителния ритъм и изящните движения на капоейра, те са решили, че това изкуство не е съвместимо с Библията, която казва на хората ‘да не се учат вече на война’. (Исаия 2:4)

[Снимка на страница 21]

Капоейра се изпълнява под ритъма на „беримбау“ и барабан „атабак“, традиционни музикални инструменти в Бразилия