Натискът върху младежите днес

ДОРИ при най–добри обстоятелства годините на съзряването могат да са бурен период от живота. През пубертета младите хора постоянно се сблъскват с непознати чувства и емоции. Те ежедневно са под натиск от страна на учители и връстници. Изложени са на безпощадното влияние на телевизията, филмите, музиката и Интернет. Затова в едно сведение на ООН годините на съзряването бяха описани като „преходен период, често белязан от стрес и тревоги“.

За съжаление на младежите често им липсва необходимия опит, за да се справят със стреса и тревогите. (Притчи 1:4) Без подходящо ръководство поведението им лесно започва да вреди на околните и на тях самите. Например в сведението на ООН се казва следното: „Проучванията показват, че злоупотребата с наркотици често започва по време на съзряването или малко след това.“ Същото може да се каже и за всяко лошо и неморално поведение, като насилието и безразборните полови контакти.

Често родителите, които не обръщат голямо внимание на тези неща и смятат, че те се случват само сред „бедните“ или сред определени етнически групи, правят голяма грешка. Проблемите, с които се сблъскват младежите днес, преминават всякакви икономически, социални и расови граници. Писателят Скот Уолтър казва: „Ако мислите, че ‘млад престъпник’ е непременно някой седемнайсетгодишен юноша от малцинствата в бедните квартали, чиято майка получава социални помощи, значи не сте в крак с последните събития. Проблемното дете днес може да е бяло, от среднозаможно семейство и под (много под) шестнайсет години, при това е много възможно да е от женски пол.“

Защо обаче толкова младежи са в опасност? Нима миналите поколения не са се сблъсквали също с предизвикателства и изкушения? Така е, но според Библията, времената, в които живеем, са „усилни“. (2 Тимотей 3:1–5) Много от обстоятелствата около младежите днес, както и натискът, с който се сблъскват, са белег само на нашето време. Нека да разгледаме някои от трудностите пред младите хора.

Промени в семейството

Да вземем предвид промяната в семейството. В „Журнал по педагогическа психология“ се казва: „Над една трета от децата в Америка преживяват развода на родителите си, преди да навършат осемнайсет години.“ В други западни страни статистиката е  подобна. Младежите страдат, когато бракът на родителите им се разпадне. В гореспоменатия журнал пише още: „Общо взето на децата, които наскоро са преживели разпадането на семейството си, им е по–трудно да се справят с учебните изисквания и социалните контакти в училище, отколкото на децата от здрави семейства, от вече установени семейства с един родител или от семейства с втори баща или майка ... Освен това разводът на родителите често се отразява на самочувствието на детето и на емоционалната му стабилност.“

Семейството се е променило и в друго отношение, тъй като все повече жени ходят на работа. При едно проучване върху младежката престъпност в Япония беше установено, че на семействата с двама работещи родители им е по–трудно да се грижат за децата, отколкото на семействата, в които единият родител си стои у дома.

Вярно е, че често се налага и двамата родители да работят, за да се издържа семейството. Това ще осигури повече удобства на децата. Но при такова решение има и недостатъци — милиони деца се връщат от училище и заварват дома празен. Когато родителите се приберат, често са изморени и натоварени от грижите в работата. Какви са последствията от това? Много младежи получават все по–малко внимание от страна на родителите си. Едно момче се оплаква: „В нашето семейство изобщо не прекарваме време заедно.“

Мнозина смятат, че това не предвещава нищо добро за младежите. Доктор Робърт Шоу казва: „Смятам, че начинът на възпитание, възприет от много родители през последните трийсет години, създаде деца, които не изпитват емоционална привързаност, имат проблеми с ученето и са необщителни и неконтролируеми. Родителите се оказват роби на едно материалистично и перфекционистко общество,  което ги кара да прекарват толкова часове на работа и да харчат толкова пари, че да не могат да отделят време, за да изградят сърдечна връзка с децата си.“

Друга заплаха за добруването на младежите е това, че когато родителите им работят, те често разполагат с много време, през което не са под надзора на някой възрастен. При недостатъчен родителски надзор съществува по–голяма вероятност децата да си навлекат неприятности.

Промяна във възгледите относно възпитанието

Променящите се възгледи относно възпитанието също оказват влияние на младежите днес. Рон Тафъл открито казва, че много родители „не упражняват авторитета си“. Тогава младежите израстват без почти никакви насоки за това как трябва да се държат.

Понякога родителите се влияят от лошите преживявания, които са имали в своето детство. Те искат да бъдат приятели на децата си, а не строги възпитатели. Една майка признава: „Бях прекалено отстъпчива. Родителите ми бяха много строги и аз не исках да бъда същата с моето дете. Оказа се, че това беше грешка.“

Докъде стигат родителите в желанието си да не са прекалено строги с децата си? Във вестник „Ю Ес Ей Тудей“ се казва: „Едно неотдавнашно проучване сред близо 600 младежи, лекуващи се от пристрастяване към наркотици, което беше проведено в Ню Йорк, Тексас, Флорида и Калифорния, разкри, че 20% от младежите са вземали наркотици заедно с родителите си, като 5% дори са получили първите си наркотици (най–вече марихуана) от майка си или баща си.“ Защо един родител би направил нещо толкова безотговорно? Една майка признава: „Казах на дъщеря си, че предпочитам да взема наркотици у дома, където да я държа под око.“ Други родители явно смятат, че като вземат наркотици заедно с децата си, ще „станат по–близки“.

Силното влияние на медиите

Средствата за масова информация също оказват силно влияние върху младежите. Според изследователката Марита Мол статистиката показва, че американските младежи прекарват средно по 4 часа и 48 минути пред телевизора или пред компютъра всеки ден.

Дали това непременно е опасно? Според една статия в списание „Сайънс“ „шест големи професионални организации в САЩ“, сред които и Американската медицинска асоциация, единодушно стигат до заключението, че насилието, което се представя от средствата за масова информация, води до „агресивно поведение при някои деца“. В списанието се казва още: „Независимо от единното мнение на специалистите, хората изглежда не разбират посланието на журналистите, че в резултат на насилието в медиите, се увеличава и насилието в обществото.“

Да вземем например музикалните видеоклипове. Родителите често са потресени, когато разберат колко отявлено сексуално е тяхното съдържание. Дали наистина видеоклиповете влияят на поведението на някои младежи? Според едно проучване сред 500 студенти, „текстовете на песните, изпълнени с насилие, събуждат агресивни мисли и чувства“. Друго неотдавнашно проучване  разкри, че „при младежи, които гледат повече секс и насилие в ... ‘гангста рап’ видеоклиповете, вероятността от такова поведение в действителния живот е много по–голяма“. В проучването, направено сред 500 момичета, стана ясно, че при онези, които често гледат гангста рап клипове, има по–голяма вероятност да ударят някой учител, да бъдат арестувани и да водят полов живот с различни партньори.

Младежите и компютрите

През последните години компютърът също започна да оказва мощно влияние за формирането на младите умове. В списание „Педиатрия“ се казва: „През последните десетилетия броят на персоналните компютри в домовете рязко се е увеличил. ... В две трети от [американските] домове, в които живеят деца на училищна възраст (между шест и седемнайсет години), има компютър ... Процентът на децата в САЩ между три и седемнайсет години, в чийто дом има компютър, е нараснал от 55% през 1998 г. на 65% през 2000 г.“ Употребата на компютри се е увеличила и в много други страни.

Младежите обаче имат достъп до компютри не само у дома. Един специалист твърди, че „около 90% от младите хора между пет и седемнайсет години използват компютри, а 59% от тях използват Интернет“. По този начин те имат достъп до толкова много информация както никога досега. Това е полезно, ако компютърът се използва отговорно и под надзора на някой възрастен. Но прекалено много родители позволяват на децата си да използват свободно това средство.

Доказателство за това са думите на г–жа Мол, която пише в списание „Фи Делта Капан“, че според едно проучване относно употребата на Интернет, направено през 2001 г., „71% от родителите смятали, че знаят ‘много или доста’ за това как децата им използват Интернет. Когато обаче на децата бил зададен същият въпрос, 70% от тях казали, че родителите им знаят ‘съвсем малко или нищо’ за  онова, което правят онлайн“. Според същото проучване „30% от девет– и десетгодишните деца казали, че посещават чатрумове, които са частни или само за възрастни. Проблемът е още по–голям, като се има предвид, че това се отнася и за 58% от единайсет– и дванайсетгодишните, 70% от тринайсет– и четиринайсетгодишните и 72% от младежите между петнайсет и седемнайсет години. ... В проучване относно използването на Интернет у дома, направено във Великобритания, всеки седми родител признава, че няма представа какво гледат децата му онлайн“.

Ако децата използват Интернет без родителски надзор, съществува опасност да попаднат на порнография. Това обаче не е единственият риск. Рон Тафъл, който беше цитиран по–горе, казва: „Децата ни си намират приятели в училище и в киберпространството и така общуват с деца, с които често дори не успяваме да се срещнем.“

Ясно е, че младежите днес се сблъскват с натиск и проблеми, които не са били познати на миналите поколения. Тогава не е учудващо, че поведението на много от тях е тревожно! Може ли да се направи нещо, за да се помогне на младежите днес?

[Текст в блока на страница 6]

„Смятам, че начинът на възпитание, възприет от много родители през последните трийсет години, създаде деца, които не изпитват емоционална привързаност, имат проблеми с ученето и са необщителни и неконтролируеми.“ (Д–Р РОБЪРТ ШОУ)

[Снимка на страници 6, 7]

Вследствие на това, че все повече жени ходят на работа, семейството се е променило

[Снимка на страница 7]

Младежите без надзор лесно могат да си навлекат неприятности

[Снимка на страница 8]

Проучванията разкриват, че има връзка между музикалните видеоклипове с насилие и агресивното поведение

[Снимка на страница 9]

Знаеш ли какво гледат децата ти в Интернет?