Обучение и грижи за малките в животинския свят

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Испания

ХОРАТА често отделят за възпитанието на децата си почти две десетилетия. Много животни обаче имат само няколко месеца през лятото, за да откърмят и обучат малките си. Ето няколко примера, които показват пред каква трудна задача са изправени родителите в животинския свят всяка година.

1. Белият щъркел. Щъркелът на снимката няма време за лятна почивка. За да нахранят гладното си потомство, щъркелите трябва постоянно да ходят до близкото езеро и да търсят жаби, малки рибки, гущери или скакалци, а освен това от време на време им се налага и да поправят гнездото си. И двамата родители се трудят неуморно през целия ден. Младите щъркели се нуждаят от много храна. През първите няколко седмици количеството, което изяждат на ден, се равнява на половината от теглото им! Дори след като се научат да летят, щъркелчетата продължават да зависят от родителите си в продължение на още няколко седмици.

2. Гепардът. При гепардите за малките се грижи само майката. Тя трябва да ловува почти всеки ден и да се храни достатъчно, за да кърми малките си, които обикновено са от три до пет на брой. Това само по себе си не е никак лесно, понеже в повечето случаи ловът завършва безуспешно. Освен всичко останало майката трябва да сменя леговището си през няколко дни, защото лъвовете винаги са нащрек за беззащитни гепардчета. Когато малките станат на седем месеца, майка им започва да ги учи как да ловуват сами — обучение, което ще трае цяла година или повече. Обикновено гепардчетата остават с майка си година–година и половина.

3. Малкият гмурец. Тази птица и малките ѝ са почти неразделни. Веднага щом се излюпят, пиленцата изоставят плаващото гнездо и се настаняват на удобния гръб на родителите си, намествайки се между крилата и перата на гърба. Там малките намират топлина и защита, докато майка им и баща им плуват наоколо. Родителите се редуват да се гмуркат за храна, докато другият се грижи за пиленцата. Макар че скоро се научават да се гмуркат и да се хранят сами, малките остават с родителите си още известно време.

4. Жирафът. Жирафите рядко имат повече от едно малко наведнъж. Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че новороденото, като това на снимката, може да тежи до 60 килограма, а на ръст да достига 2 метра! Час след раждането малкото вече е стъпило на краката си и скоро започва да суче от майка си. То ще суче девет месеца, независимо че скоро след раждането си вече може и да пасе. При опасност малкото жирафче застава между краката на майка си, която може да го защити със силните си ритници от повечето хищници.

5. Земеродното рибарче. Рибарчетата трябва да са както умели, така и избирателни, когато търсят храна за потомството си. Орнитолозите са открили, че двамата родители хранят новоизлюпените си пиленца с рибки, по–малки от два сантиметра. Възрастните  рибарчета внимателно носят в клюна си рибата с главата напред, защото така гладните малки я поглъщат по–лесно. Когато пиленцата поотраснат, родителите започват да им носят малко по–големи рибки. Освен това скъсяват интервалите между храненето. Първоначално малките се хранят на всеки 45 минути, но когато станат на около 18 дни, апетитът им е вече доста по–голям и получават храна на всеки 15 минути! Малкото рибарче на снимката вече е напуснало гнездото и скоро ще се грижи само̀ за себе си. Може би си мислиш, че тогава родителите ще си дадат заслужена почивка. Но не и рибарчетата! Често те започват всичко отначало и за едно лято отглеждат второ люпило.

Разбира се, все още не са ни известни много подробности за начините, по които животните се грижат за малките си. Но колкото повече неща научават биолозите, толкова по–ясно става, че родителският инстинкт в животинския свят е наистина силен. Щом като Бог е направил животните по този начин, несъмнено иска и хората да осигуряват на децата си грижите и обучението, които заслужават.