Нов дом за едно ранено врабче

„НАИСТИНА ли ни трябва още нещо, с което да се занимаваме?“ Това ми беше първата реакция, когато съпругата ми донесе вкъщи едно малко врабче, което било паднало от гнездото си. Когато видях отблизо малката трепереща птичка, ми дожаля за нея. Но се чудех дали това малко създание ще оцелее. *

В началото трябваше да подканваме гостенина си да яде малко храна, направена на кашичка. На следващия ден обаче малкото врабче вече редовно надаваше викове за храна. Чуруликането му се чуваше дори и по стълбището, през двойната врата на апартамента ни!

По оперението на врабчето изглеждаше, че е женско. След време то възстанови силите си и можеше да лети. Но колкото и да се опитвахме да го върнем в естествената му среда, то не искаше да отлети навън! Мислехме си, че не е достатъчно смело да напусне къщата. Затова му купихме клетка и то ни стана домашен любимец. Нарекохме го Шпаци, умалително от немската дума за врабче.

Веднъж сготвихме ориз, което изглежда е едно от любимите ястия на Шпаци. Оризът още беше доста топъл, затова съпругата ми го премести и хвърли само няколко зрънца пред Шпаци. Какво направи малкото ни птиче? Поклати главичка и с човчицата си избута зрънцата от ръба на масата! Съпругата ми и аз бяхме изненадани, спогледахме се и избухнахме в смях. След това бързо сложихме пред Шпаци малко изстинал ориз и тя беше доста доволна!

Грижата за тази прекрасна птичка ни напомня за думите на Исус, който казал на учениците си: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.“ След това добавил: „Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ (Матей 10:29–31)

Колко утешително е да знаем, че Йехова вижда тревогите ни и помни издръжливостта, която показваме. (Исаия 63:9; Евреи 6:10) Наистина, състраданието, което изпитваме към една птичка, показва само в малка степен колко голяма е любовта на Йехова Бог към онези, които му служат! — Изпратено.

[Бележки под линия]