Библиотеките — прозорец към знанието

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

БИБЛИОТЕКИТЕ са наричани „един от стълбовете на цивилизацията“. Според „Световна енциклопедия“ те допринасят изключително много за развитието на културата и техниката. Немският поет Гьоте ги нарича паметта на човечеството.

Кои библиотеки са били едни от най–значимите „стълбове на цивилизацията“? Коя книга е оказала най–голямо влияние както на библиотеките, така и на разпространението на знанието? Какъв е броят на книгите, съхранявани в най–големите съвременни библиотеки? За да отговорим на първия въпрос, нека да се върнем назад във времето и да посетим една от най–древните библиотеки в света.

Древна „енциклопедия на човешкото познание“

Представи си, че се намираш в Средния Изток, в държавата, известна днес като Ирак. Годината е 650 пр.н.е. Градът е Ниневия (близо до днешен Мосул). Около тебе се издигат високите стени на града, а пред себе си виждаш двореца на цар Ашурбанипал a — владетелят на Асирия, Египет и Вавилония. Докато стоиш до вратите на двореца, виждаш мъже, които пренасят с колички тежки глинени съдове. Те току–що са се върнали от най–различни краища на Асирийската държава, където са били в старанието си да съберат за царската библиотека всяко произведение относно социалните,  културните и религиозните традиции на хората във владенията на Ашурбанипал. Отваряш един от съдовете и разбираш, че е пълен с правоъгълни глинени таблички, които са дълги около 10 сантиметра и широки около 8 сантиметра.

Отиваш след един от мъжете и влизаш в двореца, където виждаш книжовници, които издълбават с костно острие клинообразни знаци върху малки таблички от мокра глина. Те превеждат на асирийски език различни документи. След това табличките се изпичат в пещ и така написаното върху тях става почти неразрушимо. Документите се пазят в помещения с рафтове, на които са наредени стотици глинени съдове. На вратата на всяко помещение има надпис, посочващ тематиката на съхраняваните в него документи. В библиотеката има над 20 000 глинени таблички, съдържащи информация относно различни търговски сделки, религиозни обичаи, закони, история, медицина и относно физиологията на хората и животните. Всичко това представлява цяла „енциклопедия на човешкото познание“, както се изразил след време един книжовник.

Преди и след Ниневийската библиотека

Съществували други големи библиотеки преди библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия. Хиляда години преди това цар Хамурапи построил библиотека във вавилонския град Борсипа. Над 700 години преди царуването на Ашурбанипал, Рамзес II основал голяма библиотека в египетския град Тива. Но поради своето богатство и разнообразие от информация, библиотеката на Ашурбанипал си спечелила име като „най–велика в древния свят“. Щели да минат 350 години, преди друга библиотека да я надмине по слава.

Това била библиотеката, построена около 300 г. пр.н.е. от Птолемей I Сотер, един от генералите на Александър Велики. Тя се намирала в египетския пристанищен град Александрия и служителите в нея се стараели да събират преписи на повечето съществуващи тогава произведения. b Според преданието именно в Александрия около 70 книжовници започнали да превеждат Еврейските писания на гръцки език. Този превод станал известен като гръцката „Септуагинта“ и бил използван от първите християни.

Библиотеките в Изтока

Докато Ашурбанипал усърдно разширявал библиотеката си, в Китай на власт била династията Джоу. По време на нейното управление от 1122 до 256 г. пр.н.е. била съставена сбирка от книги, познати като Петте класически произведения. Сред тях имало наръчник за тълкуване на бъдещето, сборник с речи на древни владетели, поезия, указания за извършването на религиозни церемонии и ритуали и история на държавата Лу от 722 до 481 г. пр.н.е., като за последната книга се смята, че е писана от китайския философ Конфуций. Петте класически произведения и многобройните коментари към тях оказали голямо влияние върху мисленето на китайския народ и в продължение на две хилядолетия съставлявали основна част както  от императорската библиотека, така и от личните колекции от книги.

В Япония през 1275 г. Ходжо Санетоки, член на управляващия род самураи, основал библиотека в дома си в Каназава (днес част от Йокохама). Той имал за цел да събере всяка една книга на китайски или японски език. Неговата колекция продължава да съществува и до днес, макар и в намален състав.

Библията, манастирските библиотеки и западната култура

В книгата „История на библиотеките в западния свят“ се казва: „Силата на писаното слово и значението на библиотеката се вижда най–добре при зараждането, разпространението и съществуването на християнската религия.“ Каква е връзката между развитието на библиотеките и разпространението на християнството?

След като Римската империя се разпаднала и материалите, съхранявани в големите ѝ библиотеки, били унищожени или пръснати в различните ѝ краища, по цяла Европа изникнали манастири, в които били събирани оцелелите материали. В много манастири основната дейност била преписването на библейски и други ръкописи. Монасите в Бенедиктинските манастири например живеели в съгласие с „Устава на св. Бенедикт“, според който трябвало да се четат и да се преписват книги.

В библиотеките в Константинопол били съхранявани и преписвани древни ръкописи, които след време били разпространени в Италия. Смята се, че те изиграли важна роля в зараждането на Ренесанса. Историкът Елмър Д. Джонсън твърди: „Не може да се отрече колко голямо било значението на манастирските библиотеки за запазването на западната култура. В продължение на около хиляда години те били интелектуалното сърце на Европа и без тях западният свят щеше да е съвсем различен.“

През този период усърдното преписване на Библията поддържало „интелектуалното сърце на Европа“. С разпространението на реформаторското движение из Стария континент желанието на обикновените хората да четат Библията ги подтикнало да отхвърлят оковите на невежеството. В книгата „Историята на библиотеките“ се казва: „В лицето на протестантската Реформация виждаме зараждането на идеята, че всеки член на обществото трябва да има достатъчно образование, за да чете Библията. С разрастването на богословските спорове ставало все по–важно човек да може да чете най–различни писания на религиозна тематика. За тази цел било необходимо не само да знаеш да четеш, но и да имаш достъп до книгите.“

Така Библията се оказала от съществено значение за разпространението на библиотеките и ограмотяването на населението в западния свят. След време, когато била изобретена печатарската преса, из Европа, а впоследствие и по целия свят, започнали да се появяват големи частни и народни библиотеки с книги на най–различни теми.

Библиотеките на XXI век

Много от съвременните библиотеки са достигнали невероятни размери. Представи си, че си застанал до етажерка за книги, която е дълга 850 километра и побира над 29 милиона книги. Може да се каже, че приблизително това е размерът на най–голямата библиотека в света — Библиотеката на Конгреса в САЩ. Освен книги в  нея има 2,7 милиона аудио– и видеозаписи, 12 милиона фотографии, 4,8 милиона карти и 57 милиона ръкописа. Всеки ден към фонда на библиотеката биват прибавени 7000 нови попълнения!

В Британската библиотека в Лондон се съхраняват над 18 милиона книги, което я прави втората най–богата библиотека в света. В Руската национална библиотека в Москва има 17 милиона книги и 632 000 комплекта от броевете на различни вестници за година. Броят на книгите във Френската национална библиотека, която е една от най–старите библиотеки в Европа, е 13 милиона. Във връзка с това в книгата „Световни рекорди сред библиотеките“ пише: „Френската национална библиотека беше първата, която направи възможен пълния достъп по Интернет до голяма част от своите сбирки.“ Благодарение на Интернет всеки, който използва компютър, има лесен достъп до съкровищницата на човешкото познание.

Днес хората имат достъп до толкова много информация, както никога досега. Според изчисленията на всеки четири години и половина общият брой на книгите по света се удвоява. Само в САЩ всяка година се издават над 150 000 нови книги.

Днес думите на древния книжовник, писател и цар, Соломон, са по–верни от всякога: „Правене много книги няма край, и много четене е труд на плътта.“ (Еклисиаст 12:12) Когато обаче използваме библиотеките разумно, за нас те наистина са „един от най–близките прозорци към знанието“, както ги нарича ЮНЕСКО (Организация на обединените нации за образование, наука и култура).

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 20]

Ролята на библиотекаря

Ако не можеш да откриеш книгата, която ти трябва, в каталога на библиотеката, не се отчайвай. Просто попитай библиотекаря. Неговите познания са особено полезни. Родерик, който е работил като библиотекар в продължение на двайсет години, казва: „В повечето случаи в библиотеките хората се чувстват неловко и се притесняват да се обърнат към библиотекаря. Те често започват с думите: ‘Може да звучи глупаво, но ...’ Няма глупави въпроси. Добрият библиотекар ще намери онова, което търсиш, дори ако не можеш да се изразиш съвсем ясно.“

[Блок на страница 21]

Какво означават числата?

Универсална десетична класификация

В библиотеките по света се използват различни системи за класификация. В българските библиотеки от началото на 90–те години на XX век се използва Универсалната десетична класификация (УДК), съставена въз основа на Десетичната класификация на Мелвил Дюи. Според УДК изданията са групирани в десет основни отдела, обозначени с цифрите от 0 до 9:

0 Общ отдел

1 Философия

2 Религия. Теология

3 Обществени науки

4 Свободен (филология и лингвистика прехвърлени в 8 отдел)

5 Математика. Естествени науки

6 Приложни науки. Медицина. Техника. Селско стопанство

7 Изкуство. Художествени занаяти. Фотография. Музика. Развлечения. Спорт

8 Езикознание. Филология. Литература

9 География. Биографии. История

Всеки от тези отдели има подотдели, които са обозначени с допълнителни цифри. Например Библията е в отдел 2 (Религия), но си има свой собствен номер — 22. За обособяване на по–конкретни понятия отново се добавят цифри. Така например номерът на „Новия Завет“ (Гръцките писания) е 225.

Освен това се добавя комбинация от цифри, от които може да се разбере езикът и видът на документа, държавата и епохата, към която се отнася и т.н. Това обозначение се нарича определител и то може да се отделя от основното число по различни начини (скоби, тире и др.). Ето какви са например основните определители за вид на документа:

01 Библиографии

02 Книги (изобщо)

03 Справочници. Енциклопедии. Ръководства. Пътеводители. Речници

04 Отделни произведения. Непериодични издания

05 Периодични издания

06 Публикации на учреждения и организации

07 Материали за преподаване и изучаване. Учебни пособия

08 Събрани произведения. Формуляри. Указатели. Илюстровани материали. Фирмена литература. Специални видове издания

09 Исторически извори. Правни извори

Така например определителят за енциклопедия е 031, затова енциклопедия върху цялата Библия има номер 22(031).

В Библиотеката на Конгреса в САЩ се използва подобна класификация, но при нея са включени и букви. Повечето книги са обозначени и с комбинация от букви и цифри, по която може да се разбере кой е авторът.

[Снимка на страница 18]

Асирийският цар Ашурбанипал, в чиято библиотека се съхранявали клинописни глинени таблички, 650 г. пр.н.е.

[Снимка на страница 18]

Британската библиотека в Лондон

[Снимка на страница 18]

Манастирска библиотека в Швейцария, 1761 г.

[Снимка на страница 19]

Александрийската библиотека в Египет, около 300 г. пр.н.е.

[Източник]

From the book Ridpath’s History of the World (Vol. II)

[Снимка на страници 20, 21]

Библиотеката на Конгреса в САЩ е най–голямата в света

[Източник]

From the book Ridpath’s History of the World (Vol. IX)

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Горе вляво и долу: Erich Lessing/ Art Resource, NY; глинена табличка: Photograph taken by courtesy of the British Museum