Важно ли е да правиш физически упражнения?

„Тренирайте два пъти седмично, за да сте във форма. Правете упражнения по трийсет минути всеки ден. Избягвайте алкохола, за да се предпазите от рак. Употребявайте алкохолни напитки, за да намалите риска от сърдечни заболявания. Не сте ли объркани от всички тези добронамерени съвети? Един ден заглавията във вестниците казват едно, а друг ден — точно обратното. ... Защо специалистите не могат да постигнат съгласие? Защо една седмица кафето е вредно, а на следващата — напълно безобидно?“ (Барбара Брем, професор в областта на проучванията относно физическите упражнения и спорта)

ЗДРАВНИТЕ специалисти често са на различно мнение по въпросите за храненето и поддържането на добра форма. Мнозина са объркани от лавината от информация относно нещата, които трябва или не трябва да правят, за да са здрави. Но що се отнася до важността от умерена физическа активност, изглежда всички специалисти са единодушни — ако искаш да си по–здрав, трябва редовно да правиш упражнения!

Днес ниската физическа активност се е превърнала в сериозен проблем, особено в развитите страни. Поколения наред много хора в тези страни са извършвали тежка физическа работа, като земеделие, лов и строителна дейност. Разбира се, огромните физически усилия, които полагали само за да преживяват, са ги изтощавали и дори са съкращавали живота им. Според „Британска енциклопедия“ „в древността, в Гърция и Рим, средната продължителност на живота била 28 години“. За разлика от това, в края на XX век продължителността на живота в развитите страни беше около 74 години. На какво се дължи тази промяна?

Развитието на техниката — благословия или проклятие?

Днес хората се радват на сравнително по–добро здраве и живеят по–дълго отколкото своите предшественици преди векове. Това отчасти се дължи на техническия прогрес. Съвременните изобретения са променили начина, по който вършим нещата, и при много професии физическото натоварване е намаляло. Медицината е напреднала значително в борбата с болестите и така здравето на мнозина се е подобрило. В това обаче има известна ирония.

Макар че съвременната техника спомага за по–доброто здраве, с течение на времето тя допринася за воденето на заседнал начин на живот сред голяма част от обществото. В неотдавнашно сведение на Американската асоциация на кардиолозите, озаглавено „Международна статистика на сърдечносъдовите заболявания“, се казва, че „икономическият преход, урбанизацията, индустриализацията и  глобализацията са довели до промени в начина на живот, които допринасят за развитието на сърдечни заболявания“. Сред главните рискови фактори се споменават „ниската физическа активност и нездравословното хранене“.

Само допреди петдесет години хората всеки ден се трудели усърдно зад ралото на нивата, после отивали до селото с колело, а вечерта извършвали различни поправки в дома си. Животът на техните внуци обаче е доста по–различен. Днес работникът може да седи пред компютъра през по–голямата част от деня, да се движи с колата си почти навсякъде и да прекарва вечерта пред телевизора.

Според едно проучване дървосекачите в Швеция, които преди изгаряли до 7000 калории на ден, днес само наблюдават как модерни машини вършат повечето от тежката работа. Много от пътищата по света са били построени и поддържани от работници с кирки и лопати. Днес обаче, дори в развиващите се страни, булдозери и други големи машини вършат тежката работа.

В някои части на Китай мотопедите вече изместват колелото като предпочитано транспортно средство. В САЩ, където в 25% от случаите трябва да се измине разстояние само от около километър, при 75% от тези кратки пътувания хората използват автомобил.

Съвременната техника е довела също до появата на поколение от деца, водещи заседнал начин на живот. В едно проучване се отбелязва, че колкото „по–забавни и реалистични стават [видеоигрите], толкова повече време отделят децата за тях“. Подобно е положението и относно гледането на телевизия и другите видове развлечения, при които децата не се движат активно.

Рисковете от заседналия начин на живот

Рязкото понижаване на физическата активност е довело до редица физически, психически и емоционални проблеми. Неотдавна от една здравна организация в Англия съобщиха: „При деца с недостатъчна физическа активност рискът от ниско самочувствие, силно безпокойство и стрес е по–голям. Освен това при тях има по–голяма вероятност да пушат и да вземат наркотици. Работниците, които не се движат достатъчно, отсъстват по–често от работа. Когато остареят, хората с ниска физическа активност вече нямат сили и не са толкова подвижни при изпълнението на всекидневните дейности. В резултат на това мнозина стават зависими от другите и психическото им здраве е по–лабилно.“

Кора Крейг, която е президент на Канадския изследователски институт за здравословен  начин на живот, обяснява, че „канадците вече съвсем не са толкова физически активни на работа. ... Физическата активност като цяло е намаляла“. Канадският вестник „Глоуб енд Мейл“ съобщава: „Около 48% от канадците са с наднормено тегло, сред които 15% страдат от затлъстяване.“ Във вестника се казва още, че в Канада 59% от възрастните водят заседнал живот. Д–р Мати Уситупа от Университета в Куопио (Финландия) предупреждава, че „случаите на диабет тип 2 по света рязко се увеличават поради все по–често срещаното затлъстяване и заседналия начин на живот“.

Неотдавнашно проучване в Хонг Конг разкри, че причината за около 20% от смъртните случаи сред хората над 35 години може да бъде свързана с липсата на физическа активност. Проучването беше ръководено от професор Тай–Хинг Лам от Хонгконгския университет и беше публикувано през 2004 г. в списанието „Хроники по епидемиология“. В него се казваше, че сред китайското население в Хонг Конг „рисковете при ниската физическа активност надвишават многократно рисковете при тютюнопушенето“. Специалистите предвиждат, че подобно на това и в останалите части на Китай „ще се наблюдава висока смъртност“.

Дали тези опасения са основателни? Наистина ли липсата на физическа активност може да навреди на здравето ни дори повече от тютюнопушенето? Смята се, че в сравнение с останалите хора, при онези, които не се движат достатъчно, има по–голям риск от високо кръвно налягане, мозъчен удар, инфаркт, различни видове рак, остеопороза и склонност към затлъстяване. a

 В „Уол Стрийт Джърнъл“ се съобщава: „На всеки континент, дори в областите, където населението страда от недохранване, броят на хората, които са с наднормено тегло или страдат от затлъстяване, нараства обезпокоително бързо. Основната причина за това е същото съчетание на висококалорична храна със заседнал начин на живот, което е довело до епидемията от затлъстяване и в САЩ.“ Д–р Стефан Рьоснер, който е професор в Каролинския институт в Стокхолм, е на същото мнение и дори добавя: „Няма страна в света, където случаите на затлъстяване да не се увеличават.“

Световен проблем

Несъмнено редовната и умерена физическа дейност е изключително важна за здравето. Но въпреки всеизвестните рискове от заседналия начин на живот, голяма част от хората не са физически активни. Според Световния съюз на кардиолозите между 60% и 85% от хората „не се движат достатъчно, така че да имат полза за здравето си, като това важи особено за момичетата и жените“. От същата организация твърдят, че „близо две трети от децата също не се движат достатъчно, за да имат добро здраве“. В САЩ около 40% от възрастните водят заседнал живот, а около половината от младежите на възраст от 12 до 21 години не спортуват редовно.

Проучване върху разпространението на заседналия начин на живот в петнайсет европейски страни разкри, че броят на хората с ниска физическа активност варира от 43% в Швеция до 87% в Португалия. В Сан Паулу (Бразилия) около 70% от населението води заседнал живот. От Световната здравна организация (СЗО) съобщават, че „данните от здравните проучвания по света са удивително последователни“. Не е чудно тогава, че годишно около два милиона души умират поради заболявания, свързани с липсата на физическа активност.

За здравните специалисти по света тази ситуация е тревожна. Затова различни правителствени организации на много места провеждат кампании за образоване на обществеността относно ползата от умерената физическа активност. До 2010 г. Австралия, САЩ и Япония се надяват да постигнат увеличение от 10% в степента на физическа активност сред населението си. Шотландия има за цел до 2020 г. 50% от възрастните да са физически активни. В сведение на СЗО се казва, че „сред другите страни, които са представили своите програми за повишаване на физическата активност сред населението си, са Мексико, Бразилия, Ямайка, Нова Зеландия, Финландия, Русия, Мароко, Виетнам, ЮАР и Словения“.

Независимо от усилията на властите и здравните организации в крайна сметка отговорността да се грижим за здравето си пада върху всеки един от нас. Запитай се: „Движа ли се достатъчно? Правя ли достатъчно упражнения? Ако не, какво мога да направя, за да променя заседналия си начин на живот?“ В следващата статия ще разбереш как можеш да увеличиш физическата си активност.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 4]

Цената за недостатъчната физическа активност

Много правителства и здравни организации се безпокоят относно разходите за обществото, произтичащи от липсата на физическа активност.

● Австралия — годишните разходи за здравеопазване, свързани с липсата на физическа активност, се равняват на около 283 милиона евро.

● Канада — според Световния съюз на кардиолозите само за една година „поради ниската физическа активност“ в Канада са изразходени над 1,5 милиарда евро за здравеопазване.

● САЩ — През 2000 г. в САЩ беше изразходена огромната сума от 76 милиарда евро за медицински разходи, вследствие на липсата на физическа активност.

[Блок/Снимки на страница 5]

Децата трябва да се движат

Резултатите от неотдавнашни проучвания показаха, че все повече деца не спортуват редовно. Липсата на физическа активност е по–често срещана сред момичетата, отколкото сред момчетата. Изглежда, че колкото по–големи стават децата, толкова по–малко се движат. Ето някои от причините, поради които редовната физическа активност е полезна за децата:

● Тя допринася за развитието на здрави кости, стави и мускули

● Предпазва от наднормено тегло и затлъстяване

● Предотвратява или намалява риска от високо кръвно налягане

● Предпазва от развиването на диабет тип 2

● Допринася за по–добро самочувствие и предпазва от безпокойство и стрес

● Допринася за това детето да е активно и така вероятността да води заседнал живот, когато порасне, ще е по–малка

[Блок/Снимка на страница 6]

По–добро здраве за възрастните

Смята се, че колкото по–възрастен е човек, толкова по–голяма нужда има от разумна програма за упражнения. Въпреки това много от по–възрастните се въздържат да правят упражнения редовно от страх да не се наранят или разболеят. Разбира се, възрастните хора трябва да се посъветват с лекар, преди да започнат да следват план за упражнения, при които има по–голямо натоварване. Според специалистите обаче физическата активност може значително да подобри живота на по–възрастните. Ето каква полза за здравето ще имат възрастните, ако редовно правят упражнения:

● Бистър ум

● Добро равновесие и гъвкавост

● Емоционална стабилност

● По–бързо възстановяване след болест или при наранявания

● Добро храносмилане и функциониране на черния дроб

● Добра обмяна на веществата

● Здрава имунна система

● Здрави кости

● Жизненост