Джантар Мантар — обсерватория без телескопи

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Индия

ПОСЕТИТЕЛИТЕ на Джантар Мантар в Делхи (Индия) разглеждат с удивление различните конструкции и се чудят как е възможно това да е обсерватория. За хората, свикнали със съвременни постройки, в които има най–различни модерни астрономически уреди, тези странни на глед каменни конструкции, разположени в огромен парк, съвсем не приличат на обсерватория. Но все пак точно това представлявал Джантар Мантар, когато бил построен в началото на XVIII век. Забележително е, че без помощта на телескопи и други уреди, изобретени в Европа по онова време, тази обсерватория можела да осигури подробна и сравнително точна информация за небесните тела.

Джантар Мантар е името, което се използва за три от петте обсерватории, построени от раджпутския махараджа, или владетел, Савай Джай Сингх II. Думата „джантар“  идва от санскритската дума „янтра“, която означава „уред“, а „мантар“ от думата „мантра“, означаваща „формула“. В разговорната реч било прието думите да се римуват за наблягане и така се родило името Джантар Мантар.

Според надпис от 1910 г., прикрепен към един от уредите в Джантар Мантар, обсерваторията в Делхи била построена през 1710 г. По–късни проучвания обаче посочват 1724 г. като година на завършването ѝ. Както ще видим по–нататък, информацията за живота на Джай Сингх подкрепя това твърдение. Но първо нека да разгледаме накратко уредите на тази обсерватория, смятани за най–старите по рода си в света.

Уредите — каменни конструкции

Обсерваторията се състои от четири каменни конструкции, служещи като измервателни уреди. Най–забележителната от тях е Самрат янтра, или Главният уред — който представлява слънчев часовник, разграфен на 24 равни части. Това било най–значимото творение на Джай Сингх. То се състои от огромен каменен триъгълник, висок 21,3 метра, с основа 34,6 метра и дебелина 3,2 метра. Хипотенузата му е 39 метра и е успоредна на земната ос, като сочи към Северния полюс. От двете страни на триъгълника (служещ като стрелка на слънчевия часовник) е разположен квадрант, който е разграфен, за да показва часовете, минутите и секундите. Макар че слънчевите часовници съществували от векове, Джай Сингх превърнал този основен уред за измерване на времето в прецизно средство за измерване на деклинацията и другите координати на небесните тела.

Другите три уреда в обсерваторията са Рам янтра, Джаяпракаш янтра и Мишра янтра. Чрез тяхната сложна конструкция можели да се измерват деклинацията, височината и азимутът на слънцето и звездите. Уредът Мишра дори показвал кога е пладне в различни градове по света.

Всички гореспоменати уреди с изключение на Мишра янтра били изобретени от Джай Сингх. Те били много по–сложни и прецизни от останалите уреди, съществуващи по онова време в Индия, и с тяхна помощ били съставени точни астрономически календари и таблици. Изящната им конструкция радвала окото и те осигурявали ценна информация, докато не били заменени от телескопа и други изобретения. Защо обаче този интелигентен и учен мъж не използвал в астрономическите си проучвания уредите, които били на разположение в Европа по онова време, като например оптичния телескоп? Отговорът ще открием като научим повече за произхода на махараджата и епохата, в която живеел.

„Отдаден на астрономията“

Джай Сингх бил роден през 1688 г. в индийския щат Раджастан. Баща му бил махараджа в Амбър, столицата на раджпутския род Качаваха. Той бил подчинен на моголските сили в Делхи. Младият княз изучавал хинди, санскрит, персийски и арабски език.  Той получил обучение и в областта на математиката, астрономията и бойните изкуства. Но князът имал своя любима наука. В един източник от онова време се казва: „Още от първата мисъл, зародила се в неговия ум, както и при развитието на неговото съзнание, Савай Джай Сингх беше изцяло отдаден на астрономията.“

През 1700 г., когато бил на единайсет години, Джай Сингх наследил престола на Амбър след смъртта на баща си. Не след дълго младият управник бил извикан в двореца на моголския император в южна Индия, където се срещнал с Джаганат, човек с големи познания в областта на математиката и астрономията. По–късно този учен станал главен съветник на Джай Сингх. До 1719 г. при управлението си младият махараджа имал както успехи, така и неуспехи. Тогава на власт дошъл Мухамад шах. Джай Сингх бил извикан в столицата Делхи, за да се срещне с новия моголски управник. Явно на тази среща, която се състояла през ноември 1720 г., Джай Сингх предложил да бъде построена обсерватория и изглежда този проект се осъществил през 1724 г.

Защо махараджата искал да построи обсерватория? Джай Сингх разбирал, че астрономическите календари и таблици в Индия били изключително неточни и че нямало почти никакъв напредък в областта на астрономията. Затова той решил да направи нови таблици, които да показват действителното разположение на видимите небесни тела. Освен това той искал астрономическите уреди за наблюдение да бъдат достъпни за всеки, който се занимава с астрономия. Затова Джай Сингх събрал много книги от Франция, Англия, Португалия и Германия. Той канел в двореца си учени от индуски, ислямски и европейски школи по астрономия. Той дори организирал първата експедиция от Изтока до Европа за събиране на информация във връзка с астрономията и наредил на пратениците да донесат различни книги и уреди.

Изтокът и Западът не могли да се срещнат

Защо Джай Сингх построил каменните конструкции, когато в Европа вече се използвали телескопът, микрометърът и нониусът? И защо той очевидно не бил запознат с откритията на Коперник и Галилей относно хелиоцентричната система?

Изглежда, че до известна степен причината била в липсата на добра комуникация между Изтока и Запада. Но това не бил единственият проблем. Религиозната обстановка също изиграла известна роля. Брахманските книжовници не искали да пътуват до Европа, тъй като след прекосяването на океана можело да изгубят положението си в обществото. Европейците, които помагали на Джай Сингх да събира информация, били главно йезуитски книжовници. Според писателя В. Н. Шарма, който написал книга за живота на Джай Сингх, йезуитите и католическите миряни били заплашени да бъдат изправени пред Инквизицията, ако приемат възгледа на Галилей и на други учени за въртенето на Земята около Слънцето. За църквата този възглед бил еретичен и показвал липса на вяра. Не е учудващо тогава, че пратениците на Джай Сингх в Европа не донесли трудовете на Коперник и Галилей, нито най–новите уреди, използвани в подкрепа на теорията за хелиоцентричната система.

Жажда за знания

Времената, в които живял Джай Сингх, се отличавали с религиозна нетърпимост и фанатизъм. Въпреки огромния труд на махараджата да събере съвременна информация за небесните тела, десетилетия наред след това в Индия нямало почти никакъв напредък в областта на астрономията. Но обсерваторията Джантар Мантар е живо свидетелство за усилията, положени от човек с голяма жажда за знания.

Векове преди Джай Сингх да започне да се интересува от движението на небесните тела, други мислещи хора наблюдавали небето и се опитвали да разберат чудесата на вселената. Несъмнено човечеството няма да спре да ‘вдига очите си нагоре’ към небесата в желанието си да увеличава своето познание за делата на Бога. (Исаия 40:26; Псалм 19:1)

[Диаграма/Снимка на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Самрат янтра бил точен слънчев часовник. Сянката на огромния триъгълник падала върху извити квадранти (виж белия кръг), които били разграфени

[Диаграма/Снимка на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Джаяпракаш янтра се състои от кухи полукълба, разграфени от вътрешната страна. Между определени точки от ръба на всяко от полукълбата е опъната тел

От Рам янтра човек може да определи мястото на някоя звезда с помощта на различни обозначения или в зависимост от ръба на един от прозорците

[Диаграма/Снимка на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Уредът Мишра янтра посочвал кога е пладне в различни градове по света

[Диаграма на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Наблюдението под права линия, което било първият вид астрономия, било усъвършенствано от Джай Сингх

За да се определи местоположението на една звезда, трябва да са известни нейната височина (колко високо в небето се намира звездата) и нейният азимут (колко на изток отстои от геодезическия север)

За да се определи и да се запише местоположението на една звезда чрез Самрат янтра, били необходими двама души

[Източник]

Долу: Reproduced from the book SAWAI JAI SINGH AND HIS ASTRONOMY, published by Motilal Banarsidass Publishers (P) Ltd., Jawahar Nagar Delhi, India

[Карта на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИНДИЯ

Делхи

Матхура

Джайпур

Варанаси

Уджайн

Джай Сингх построил пет обсерватории в Индия, една от които е в Делхи

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Портрет: Courtesy Roop Kishore Goyal