Ела с нас на остров Мен

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

КЪДЕ може да отидеш, за да наблюдаваш гигантски акули? Едно от най–подходящите места е о–в Мен (Ман) в Ирландско море, който се намира на почти равни разстояния от Англия, Ирландия, Уелс и Шотландия. За да наблюдават акулите, хората тръгват с лодки от острова и се любуват на тези кротки риби, които се хранят единствено с планктон и тежат пет тона. Бил Дейл, местен биолог, казва, че това е „идеалното място за екотуризъм“.

Какво да кажем за самия о–в Мен? Площта му е 570 квадратни километра и той е дом на 70 000 души. На острова има зелени долини, обширни полета с ниска растителност, езера и потоци, живописни заливи, скали и стръмни брегове. Ела с нас, за да изследваме някои забележителности на тази част от Британските острови, която притежава богата история.

Туристически забележителности

Често посетителите на историческия о–в Мен искат да видят котка от породата манкс. Това необикновено животно донякъде прилича на заек, тъй като задните му крака са доста по–дълги от предните. Освен това котките от тази порода нямат опашка. Не се знае какъв точно е техният произход, но се смята, че преди векове моряците донесли котенца от Азия, където по принцип се срещат безопашати котки, и така възникнала породата манкс.

Мотоциклетните състезания „Турист Трофи“, с които е известен островът, също привличат посетителите. Маршрутът е дълъг над 60 километра и минава по главните пътища на острова. На първото състезание, проведено през 1907 г., средната скорост сред победителите била по–малко от 65 километра в час. Днес тя е над 190 километра в час. Разбира се, този спорт е опасен и през годините не един участник е изгубил живота си в състезанието. a

Теглените от коне трамваи в пешеходната зона на столицата Дъглас напомнят за миналите времена. Същото се отнася и за теснолинейната железопътна линия с парни локомотиви, която първоначално е криволичела из целия остров, а днес обхваща само 24 километра. Преди повече от сто години била открита манската електрическа железопътна линия и някои от първите вагони все още продължават да се изкачват на над 600 метра надморска височина до най–високия връх на острова — Снейфел.

Воденицата в Лакси

Оловото, среброто и цинкът са били от огромно значение за икономическото развитие на острова. Важна роля за това е изиграла Голямата мина в Лакси. Голямата воденица на Лакси е забележителен паметник за уменията на викторианските инженери, които я построили през 1854 г., както и на нейния проектант Робърт Кейсмънт, син на местен майстор на каруци. Колелото е с диаметър над 20 метра и се задвижвало от водата, падаща от един водоем в горната част на долината. То се завъртало два и половина пъти в минута и изпомпвало 950 литра вода от 360 метра дълбочина. Тази система за изпомпване  на вода от мината се задвижвала с манивела, прикачена към свързани помежду си лостове, общата дължина на които била 180 метра. Само оста на това огромно колело тежи десет тона.

В южния край на воденицата има желязна отливка на Трите крака на о–в Мен с размер два метра в диаметър. Откъде идва този символ, представящ о–в Мен днес, и какво е неговото значение?

След 1246 г. Трите крака на о–в Мен се появяват върху държавния печат като официален символ на острова. Същото изображение е намерено върху гръцка ваза от VI век пр.н.е. и се свързва с гръцкия пречупен кръст. Прието е, че символът изобразява слънчевите лъчи и има връзка с поклонението към слънцето. Как пречупеният кръст е стигнал до о–в Мен? Възможно е да е бил пренесен от Средиземноморието при търговията с о–в Сицилия, където този символ също се използвал, или  да е бил заимстван от монети на викингите. Изображението на трите крака в броня, както е познато днес, било възприето впоследствие от кралете на острова.

Разнообразна история

Римляните завладели Англия през 43 г. и господството им продължило около 400 години. Изглежда обаче, че те не обръщали особено внимание на о–в Мен, наречен от Юлий Цезар о–в Мона. През IX век тази територия била завзета от викингите и останала тяхно владение до XIII век. Тези безстрашни скандинавски пътешественици преценили, че островът е подходящ център за търговия и удобна отправна точка за нападения над съседните земи. По това време бил създаден парламентът на остров Мен, наречен тинуолд. Смята се, че той е най–старият парламент в света, който е действал без прекъсване. b

По–късно о–в Мен бил под управлението на Шотландия, Уелс, Ирландия, Англия и Норвегия. Накрая Британският парламент купил острова през 1765 г. Днес генерал–губернаторът на Мен е наместник на британската кралица, а островът е автономна територия с известна независимост като офшорен финансов център. Островът има и собствени пощенски марки, монети и банкноти, чиято валутна стойност се равнява на британската валута.

Манският език и връзката му с келтските езици

Древният език на о–в Мен е манският, който е в групата на келтските езици от голямото индоевропейско семейство. Манският език води началото си от ирландския гаелски и е близък до шотландския гаелски. Преди повече от сто години за манския език се смятало, че е обречен на изчезване, подобно на „айсберг, плаващ в южни води“. И наистина било така. Последният жител на острова, чийто роден език бил манският, починал през 1974 г. на 97–годишна възраст. Днес обаче, тъй като е част от културното наследство на острова, манският език отново се преподава в училище.

 За разлика от ирландския и шотландския гаелски, до 1610 г. манският бил само говорим език. През 1707 г. била отпечатана първата книга на мански — „Принципи и задължения в християнството“. Не след дълго били издадени и други книги.

До 1763 г. вече имало голяма необходимост от мански превод на Библията, защото по онова време две трети от жителите на острова говорели единствено този език. От 1748 г. нататък поради липсата на подходящи условия и на достатъчно книжовници за извършването на преводаческата дейност били започнали да се появяват преводи само на отделни книги на Библията. През 1775 г. за духовниците били отпечатани четирийсет екземпляра на цялата Библия, а през 1819 г. били издадени 5000 екземпляра за населението. Как въздействало това на хората? Когато синът на една жена ѝ прочел за първи път откъс от Библията на мански език, тя възкликнала: „Досега сме били в тъмнина!“

Общо двайсет и пет мъже участвали в превода на тази Библия от английския „Превод на крал Джеймс“ от 1611 г., като някои от тях дори се възползвали от гръцкия превод на Еврейските писания — „Септуагинта“. Божието име, Йехова, било предадено така, както било на английски език. c Наистина, както писал У. Т. Радклиф през 1895 г., този превод на Библията е „доказателство за стойността на знанието, което никой просветен жител на о–в Мен не би отхвърлил“.

Християнството днес

Уважението към Библията сред жителите на острова не е намаляло. Свидетелите на Йехова там са добре познати с това, че изследват Светото писание. Най–новата им Зала на Царството беше завършена през май 1999 г. на живописно място в подножието на хълма Белмант в Дъглас. Тя беше построена само за шест дни от доброволци Свидетели на Йехова. Във връзка с това във вестник „Айл ъф Мен Екзаминър“ пишеше: „Можем да приветстваме това събитие като едно малко чудо.“

Ако имаш възможността да посетиш този прекрасен остров, бъди сигурен, че благодарение на сладкодумните му жители, твоето посещение ще бъде приятно и незабравимо. Но има нещо, което не бива да забравяш, когато говориш с тях. За жителите на о–в Мен „другият остров“ се отнася за Англия.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИРЛАНДИЯ

ШОТЛАНДИЯ

АНГЛИЯ

УЕЛС

Ирландско море

О–В МЕН

[Снимка на страница 23]

Влак от електрическата железница на о–в Мен

[Снимка на страница 23]

Голямата воденица на Лакси

[Снимка на страница 23]

Парен локомотив

[Снимка на страница 23]

Безопашатата котка манкс

[Снимка на страница 24]

Гигантска акула

[Снимка на страница 24]

Крайбрежието на Пийл Хил

[Снимка на страници 24, 25]

Пристанището и замъкът в градчето Пийл

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Всички снимки без емблемата в средата: Copyright Bill Dale, IsleOfManPhotos.com

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Акула: The Basking Shark Society; вдясно и фон: Copyright Bill Dale, IsleOfManPhotos.com