Човекът, който „задвижил земята“

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Полша

„[Намират се] невежи и празни дърдорковци, които макар и никак несведущи в математическите науки, биха си позволили да осъждат или да опровергават моето дело, като преднамерено изопачат някое място от Свещеното писание, то на тях аз не бих им обърнал внимание, а напротив, бих презрял подобни неразумни разсъждения.“

НИКОЛАЙ КОПЕРНИК написал горните думи към папа Павел III. Те били включени в предисловието към Коперниковия революционен труд „За въртенето на небесните сфери“, издаден през 1543 г. Кристоф Клавий, йезуитски свещеник от XVI век, казал относно възгледите, изразени в тази книга: „В теорията на Коперник има много абсурдни или погрешни твърдения.“ Немският богослов Мартин Лутер заявил: „Този безумец ще обърне наопаки цялата астрономическа наука.“

Кой бил Николай Коперник? Защо възгледите му предизвикали толкова спорове? С какво той повлиял на съвременната наука?

Млад ум с жажда за знания

Коперник бил роден на 19 февруари 1473 г. в град Торун (Полша). Истинското му име било Миколай и едва по–късно, когато започнал да пише научни трудове, той латинизирал името си. Баща му бил търговец в Торун и имал четири деца, най–малкото от които бил Николай. Когато Николай бил на единайсет години, баща му починал. Вуйчо му Лукас Ваценроде започнал да се грижи за четирите деца. Той помогнал на Николай да получи добро образование и го насърчил да стане свещеник.

Николай Коперник започнал да учи в родния си град, но по–късно продължил образованието си в близкия град Хелмно, където изучавал латински език и трудовете на древните писатели. Когато навършил осемнайсет години, той се преместил в Краков, тогавашната столица на Полша. Там се записал в университета и се отдал на своята страст — астрономията. Когато Коперник завършил образованието си в Краков, вуйчо му, който вече бил епископ на Вармия, му казал да се премести в прибалтийския град Фромборк. Ваценроде искал племенникът му да стане каноник в катедралата там.

Но Коперник, който тогава бил на двайсет и три години, искал да утоли жаждата си за знания, затова убедил вуйчо си да му разреши да следва каноническо право, медицина и математика в италианските университети в Болоня и в Падуа. Там Коперник се срещал  с астронома Доменико Мария да Новара и с философа Пиетро Помпонаци. Историкът Станислав Бжосткевич казва, че ученията на Помпонаци освободили „ума на младия астроном от хватката на средновековната идеология“.

В свободното си време Коперник изучавал трудовете на древни астрономи и бил изцяло погълнат от тях. И когато в даден момент сметнал трудовете на латински за непълни, научил гръцки, за да може да изследва оригиналните текстове. Когато завършил обучението си, Коперник вече бил доктор по каноническо право, математик и лекар. Той бил също специалист по гръцки език и направил първия превод от гръцки на полски.

Зараждането на една теория, която преобърнала света

Когато Коперник се завърнал в Полша, вуйчо му го назначил за свой личен секретар, съветник и лекар — което било наистина престижна длъжност. През следващите десетилетия Коперник заемал различни административни постове както религиозни, така и обществени. Въпреки многото задачи, които имал, той продължавал да изследва звездите и планетите и да събира доказателства в подкрепа на една революционна теория — че Земята не е неподвижният център на Вселената, а всъщност се върти около Слънцето.

Тази теория противоречала на ученията на уважавания философ Аристотел и не била в съгласие с изводите, до които бил стигнал гръцкият математик Птолемей. Освен това Коперниковата теория отхвърляла наглед неопровержимия „факт“, че Слънцето изгрява от изток, придвижва се по небето и залязва на запад, като през цялото време Земята остава неподвижна.

Коперник не бил първият човек, който стигнал до заключението, че Земята се върти около Слънцето. Гръцкият астроном Аристарх Самоски предложил тази теория през III век пр.н.е., а последователите на Питагор учели, че Земята и Слънцето се въртят около един огън. Птолемей обаче писал, че ако Земята се движи, „животните и другите тежки неща щели да увиснат във въздуха и Земята щяла бързо да падне от небето“. Той добавил: „Дори само мисълта за това е смешна.“

Птолемей подкрепял твърдението на Аристотел, че Земята стои неподвижно в центъра на Вселената и е заобиколена от разположени една в друга прозрачни сфери, върху които са закрепени Слънцето, планетите и звездите. Той предполагал, че движението на тези сфери задвижвало планетите и звездите. Математическите формули на Птолемей донякъде обяснявали движението на планетите по нощното небе.

Недостатъците в теорията на Птолемей накарали Коперник да търси друго обяснение за непонятното движение на планетите. За да обоснове теорията си, той си направил уреди, подобни на онези, които използвали древните астрономи. Макар че от съвременна гледна точка уредите изглеждат прости, те му помогнали да изчисли относителното разстояние между планетите и Слънцето. Години наред той се опитвал да установи точните дати, на които древните астрономи били направили важни открития. Въоръжен с тези факти, Коперник започнал да работи над революционния  си труд, с който показал, че хората не живеят в центъра на Вселената.

Споровете породени от ръкописа

През последните години от живота си Коперник преработвал и разширявал доводите и математическите формули, които подкрепяли теорията му. В над 95% от окончателния вариант на книгата му се съдържат подробности в подкрепа на изводите, до които бил стигнал. Оригиналните ръкописи на труда му се пазят и до днес в Ягелонския университет в Краков. Книгата няма заглавие. Във връзка с това астрономът Фред Хойл писал: „Не знаем как точно Коперник е искал да се казва книгата му.“

Още преди да бъде издаден трудът, съдържанието му предизвикало интерес. Коперник обобщил накратко идеите си в изданието „Малък коментар“. Впоследствие информацията от неговите проучвания достигнала до Германия и до Рим. Още през 1533 г. папа Климент VII научил за Коперниковата теория, а през 1536 г. кардинал Шьонберг писал на Коперник и го насърчил да публикува всичките си идеи. Георг Йоаким Ретик, професор във Витенбергския университет в Германия, бил толкова заинтригуван от труда на Коперник, че посетил астронома и останал при него две години. През 1542 г. Ретик се върнал в Германия, като взел със себе си екземпляр от ръкописа и го дал на един печатар, който се казвал Петрий, и на един свещеник и коректор на име Андреас Осиандер.

Осиандер озаглавил труда „De revolutionibus orbium coelestium“ („За въртенето на небесните сфери“). Включвайки в заглавието израза „на небесните сфери“, той направил да изглежда така, сякаш трудът бил повлиян от идеите на Аристотел. Осиандер написал и анонимно предисловие, според което хипотезите в книгата не са основни религиозни учения и не бива да се приемат непременно за истина. Коперник получил екземпляр от отпечатаната с тези промени книга едва няколко часа преди смъртта си през 1543 г.

Труд, който преобърнал света

Промените на Осиандер първоначално пощадили труда от критики. Италианският астроном и физик Галилей по–късно писал: „След отпечатването си книгата [на Коперник] беше приета от светата Църква, беше четена и изучавана от всекиго, без никой да оспорва твърденията  ѝ дори в най–малка степен. Сега обаче, след като събитията и необходимите доказателства показаха, че те са добре обосновани, някои хора искат да лишат техния автор от уважението, което заслужава, без дори да погледнат книгата.“

Лютераните първи нарекли тази книга „безсмислица“. Католическата църква първоначално се въздържала да изрази официално мнение, но след това решила, че книгата противоречи на църковните учения и през 1616 г. трудът на Коперник бил прибавен към списъка на забранените книги, където фигурирал до 1828 г. В увода си към английския превод на книгата Чарлс Глен Уолис обяснява: „Разногласията между католици и протестанти довели до това и двете движения да се страхуват и от най–малкия спор, за който можело да се каже, че подкопава уважението на църквата към Библията. Затова те започнали да приемат твърде буквално Писанието и били склонни да отхвърлят всяко твърдение, което би противоречало на буквалните тълкувания на различните откъси от Библията.“ a Тъй като някои смятали, че теорията на Коперник е в разрез с библейските учения, Галилей писал: „[Коперник] не пренебрегвал Библията, а добре знаел, че ако теорията му бъде доказана, тя нямало да противоречи на правилното разбиране на Писанието.“

Днес мнозина смятат Николай Коперник за основоположник на съвременната астрономия. Разбира се, неговото описание на Вселената по–късно било преработено и подобрено от учени като Галилей, Кеплер и Нютон. Но Оуен Гингрих, астроном и физик, казва: „Именно Коперник чрез труда си ни показа колко преходни могат да бъдат научните възгледи, поддържани векове наред.“ С помощта на математиката и на своите проучвания и наблюдения Николай Коперник победил здраво установени религиозни и научни схващания, които били погрешни. От гледна точка на хората той също „спрял Слънцето и задвижил Земята“.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 17]

За въртенето на небесните сфери

Коперник разделил труда си на шест части. Тук са изброени някои от основните идеи в книгата.

● Нашата планета е един от многото „пътешественици“, чийто път се направлява от ‘Слънцето, възкачено на царския си престол’.

● Планетите обикалят около Слънцето в една и съща посока. Това се отнася и за Земята, която за един ден се завърта около собствената си ос, а за една година — около Слънцето.

● Най–близката до Слънцето планета е Меркурий, а после следват Венера, Земята с нейната Луна, Марс, Юпитер и накрая Сатурн.

[Източник]

Заглавна страница на книгата на Коперник: Zbiory i archiwum fot. Muzeum Okręgowego w Toruniu

[Снимка на страница 14]

Уред за наблюдение, използван от Коперник

[Източник]

Zbiory i archiwum fot. Muzeum Okręgowego w Toruniu

[Снимка на страница 15]

Предмети от кабинета на Коперник в неговата обсерватория във Фромборк (Полша)

[Източник]

Zdjecie: Muzeum M. Kopernika we Fromborku; J. Semków

[Снимка на страница 16]

Геоцентричната система

[Източник]

© 1998 Visual Language

[Снимка на страница 16]

Хелиоцентричната система

[Източник]

© 1998 Visual Language

[Снимка на страници 16, 17]

Слънчевата система според съвременните схващания