Защо толкова хора живеят в страх?

ЧОВЕЧЕСТВОТО е завладяно от страх. Страхът не се вижда, но лесно може да се усети. Той е обзел почти всекиго, дори и това да не се забелязва винаги. На какво се дължи тази ситуация? Защо някои хора се страхуват, когато трябва да излязат от дома си? Защо мнозина не се чувстват сигурни на работното си място? Защо много родители се тревожат за безопасността на децата си? Какви опасности дебнат хората в собствения им дом?

Разбира се, има много причини за страх, но в тези статии ще разгледаме четири заплахи, с които хората се сблъскват постоянно — престъпността в градовете, сексуалният тормоз, изнасилването и домашното насилие. Нека първо обърнем внимание на престъпността в градовете. Днес този въпрос е по–актуален от всякога, тъй като почти половината от хората по света живеят в големите градове или в непосредствена близост до тях.

Опасностите в градовете

Първите градове вероятно били построени за защита, но в очите на много хора днес градовете са опасни. Онова, което преди служело за защита, днес всява страх. Многолюдните централни улици в големите градове са идеално място за престъпниците, които нападат хората и ги ограбват. Освен това в някои  градове по–бедните квартали, където почти няма улично осветление и полицейско наблюдение, са опасни.

Тези страхове не винаги са преувеличени, тъй като огромен брой хора умират по жесток начин. Според едно сведение на Световната здравна организация 1,6 милиона души по света умират всяка година, ставайки жертва на насилие. В Африка средно 61 от всеки 100 000 души умират годишно от насилствена смърт.

Много хора, места и организации, които преди са вдъхвали сигурност, са се превърнали в заплаха за обществото. Например голям брой детски площадки, училища и магазини се считат за опасни райони с висока престъпност. Понякога религиозни водачи, социални работници и учители, от които се очаква да защитават околните, не оправдават доверието на хората. Поради сведенията за малтретиране на деца от такива личности, родителите се притесняват да поверяват децата си на грижите на другите. Полицаите би трябвало да защитават хората, но в някои градове те често са корумпирани и злоупотребяват с властта си. А що се отнася до т.нар. сили за сигурност, в много страни хората са измъчвани от спомена за това как близките им са изчезнали, след като са били отведени от военните по време на гражданска война. Виждаме как в различни части на света вместо да помагат на хората да се чувстват по–спокойни, с действията си полицаите и войниците пораждат в тях още повече страх.

В книгата „Граждани на страха — насилието в латиноамериканските градове“ пише: „Жителите на латиноамериканските столици постоянно живеят в страх и в обстановка, която е изключително опасна в сравнение с останалата част на света. Всяка година около 140 хиляди души в този огромен район умират от насилствена смърт и всеки трети гражданин пряко или косвено е станал жертва на насилие.“ Често и в други столици по света има политически протести. Когато тези протести прераснат в насилие, мнозина се възползват от безредието и ограбват магазините, като така навсякъде цари хаос. Хората, които са в града по работа, може неочаквано да попаднат сред разгневена тълпа.

В редица страни по света съществува огромна пропаст между бедни и богати, което поражда все по–голяма неприязън между тях. Много хора, които смятат, че основните им потребности не са удовлетворени, се съюзяват и ограбват кварталите на богатите. Това все още не се случва навсякъде, но този проблем е като бомба със закъснител, която може да избухне всеки момент.

Въпреки че заплахата от крадци и бунтовници е достатъчно голяма, други неща също причиняват безпокойство, поради което страхът сред хората постоянно се увеличава.

Ужасът на сексуалния тормоз

За милиони жени подсвиркванията, неприличните жестове и похотливите погледи са всекидневен кошмар. В списанието „Ейшауик“ се казва: „Проучванията сочат, че всяка четвърта японка е била жертва на сексуален тормоз, като 90% от случаите са станали във влака. ... Само 2% от жените се възпротивяват при подобни ситуации. Повечето от анкетираните казват, че не са предприели нищо, най–вече защото са се страхували от реакцията на нападателя.“

В Индия случаите на сексуален тормоз са се увеличили значително. Една индийска  журналистка обяснява: „Щом жената излезе от къщи, я обзема страх. На всяка крачка тя се сблъсква с унизителни шеги и неприлични подмятания.“ Ето какво се казва за един индийски град, чиито жители се гордеят с относително безопасните си улици: „Проблемите [в този град] не са на улицата, а в офисите. ... 35% от анкетираните жени казват, че са били жертва на сексуален тормоз на работното си място. ... 52% от жените казват, че поради страха си от сексуален тормоз на работното място предпочитат да приемат някаква нископлатена работа, ... където ще работят [само] с жени.“

Страхът от изнасилване

Но унижението не е най–страшното нещо за една жена. При сексуалния тормоз понякога се крие опасност от изнасилване. Много жени се страхуват повече от това да бъдат изнасилени, отколкото от това да бъдат убити. Една жена може изведнъж да се окаже сама на място, където се чувства застрашена от изнасилване. Тя може да види мъж, когото не познава или който ѝ изглежда съмнителен. Сърцето ѝ започва да бие силно, докато тя отчаяно се опитва да прецени ситуацията. В ума ѝ изникват различни въпроси: „Какво ще направи той сега? Накъде да бягам? Да викам ли?“ Ако една жена често попада в такива ситуации, това постепенно съсипва здравето ѝ. Поради такива страхове мнозина предпочитат да не живеят в големите градове и да не ходят често там.

В книгата „Страховете на жената“ се казва: „За много жени в големите градове страхът, безпокойството и емоционалната болка са ежедневие. Страхът от изнасилване кара жената да е винаги бдителна, нащрек и подготвена за евентуално нападение. Това е чувство, което я кара да е под постоянно напрежение, когато някой върви прекалено близо до нея, особено вечер. Това е ... чувство, от което жените никога няма да могат да се освободят напълно.“

Много жени са станали жертва на насилие. Но почти всички жени са жертва на страха от насилие. В доклада на ООН за световното население от 2000 г. се казва: „По света почти всяка трета жена е била бита, принуждавана да има сексуални отношения или малтретирана по някакъв друг начин, обикновено от някого, когото познава.“ Дали страхът въздейства на хората и в друго отношение? Често ли се случва хората да живеят в страх дори в собствения си дом?

Страхът от насилие у дома

Много жени по света постоянно са жертва на побой от страна на мъжете си, без никой да знае за това. По този изключително несправедлив начин те биват принуждавани да се подчиняват на съпрузите си, което едва наскоро беше признато за престъпление на много места по света. В едно сведение от Индия се казва, че „най–малко 45% процента от индийките са удряни, ритани и пребивани от бой от съпрузите си“. Навсякъде малтретирането от страна на партньора представлява сериозна заплаха за здравето. От Федералното бюро за разследване съобщават, че жените в САЩ между 15– и 44–годишна възраст по–често биват наранявани при проявите на домашно насилие, отколкото при автомобилните катастрофи, обирите и изнасилванията, взети заедно. Следователно домашното насилие е много по–сериозно от случайна семейна разправия, която води до размяна на удари. Много жени постоянно живеят в страх да не бъдат пребити или дори убити в собствения си дом. Едно проучване в Канада разкри, че една трета от жените в страната, които са били жертва на домашно насилие, в даден момент са се страхували за живота си. В САЩ двама специалисти стигнали до заключението: „Най–опасното място за жените е собственият им дом, в който често понасят жестокости и мъчения.“

Защо толкова много жени остават в капана на подобна опасна връзка? Мнозина се питат защо те не потърсят помощ, защо просто не напуснат дома си. В повечето случаи причината за това е страхът. Той присъства при всяка проява на домашно насилие. Деспотичните мъже обикновено упражняват контрол над съпругите си с насилие и ги заплашват със смърт, за да мълчат. Дори ако малтретираната жена събере смелост да потърси помощ, не винаги я получава. Съществува тенденция, дори сред хора, които осъждат други видове насилие, да се омаловажава, пренебрегва или оправдава насилието от страна на съпрузите. Освен това за другите мъжът, който малтретира жена си, може  да изглежда очарователна личност. Често приятели на семейството не могат да повярват, че е възможно той да бие съпругата си. Тъй като никой не им вярва и няма къде да избягат, много жени, които са жертва на домашно насилие, смятат, че нямат друг избор освен постоянно да живеят в страх.

Малтретираните жени, които все пак се осмелят да избягат от дома си, стават жертва на друг вид тормоз, при който мъжете им ги преследват навсякъде и ги заплашват. Неотдавнашно проучване в Северна Америка, проведено сред повече от хиляда жени в щата Луизиана, показа, че 15% от анкетираните са били преследвани по този начин. Представи си ужаса, който те изпитват! Някой, който те е заплашвал, продължава да се появява където и да отидеш. Обажда ти се по телефона, следи те, наблюдава те и те причаква. Дори може да убие домашния ти любимец. Това е един постоянен кошмар!

Може би ти не се намираш в никоя от разгледаните ситуации. Но доколко страхът се отразява на действията ти всеки ден?

Дали страхът оказва влияние на действията ти?

Тъй като страхът е проникнал навсякъде около нас, може и да не съзнаваме колко много от ежедневните ни решения са ръководени от него. Колко често страхът оказва влияние на твоите действия?

Дали страхът от насилие е накарал тебе или някой от семейството ти да избягвате вечер да се прибирате сами? Дали страхът е оказал влияние на начина, по който използваш градския транспорт? Дали изборът ти на работа е бил повлиян от евентуалните опасности при пътуването до работното място или от страха от колегите и хората, които ще виждаш всеки ден? Дали страхът оказва влияние на общуването ти с другите и на развлеченията ти? Може би не отиваш на дадено спортно събитие или концерт поради страха от буйстващи пияници и необуздани тълпи? Дали страхът влияе на действията ти в училище? Много родители се опасяват децата им да не станат престъпници и това оказва влияние на избора им на училище. Страхът кара мнозина да вземат децата си от училище, въпреки че те биха могли да се прибират пеша или с градския транспорт.

Факт е, че хората навсякъде са обзети от страх. Всъщност страхът от насилие е присъствал през по–голямата част от човешката история. Дали е реалистично да очакваме това да се промени? Дали животът без страх е просто блян? Или има основателни причини да очакваме едно бъдеще, в което хората няма да се страхуват от никакво зло?