Красотата на истината ме привлече към Създателя

РАЗКАЗАНО ОТ ЦУЙОШИ ФУДЖИИ

ПРЕДИ няколко години имах честта, като асистент на Сеней Икенобо, главният учител в школата „Икенобо“ за аранжиране на цветя, да украсявам с цветя една великолепна стая на императорския дворец в Токио. Навсякъде имаше строга охрана. Обстановката беше напрегната и внимавах да не разлея дори капчица вода. Това беше един от най–паметните моменти в живота ми като аранжор на цветя. Нека да ви разкажа как започнах да се занимавам с това изкуство.

Роден съм през 1948 г. в град Нишиуаки, който се намира на северозапад от Кобе (Япония). От малък се възхищавах на красотата на цветята през четирите сезона на годината. Но не се бях замислял дали съществува Създател, тъй като за мене се грижеше баба ми, която е ревностна будистка.

Майка ми беше учителка по икебана, или аранжиране на цветя, в родния ми град, където продължава да преподава и до днес. В Япония изкуството икебана, познато още като ка̀до („пътят на цветята“), е на голяма почит. Макар че никога не ме е учила на икебана, майка ми оказа голямо влияние при формирането на моите интереси. Когато трябваше да реша с какво ще се занимавам в бъдеще, избрах света на икебаната. Учителят ми и майка ми ме посъветваха да уча икебана в обикновен университет, но без да се двоумя, аз реших да се запиша в колежа „Икенобо“. „Икенобо“ е най–старата школа по икебана в Япония. Бях приет и започнах с огромно желание да уча изкуството за аранжиране на цветя.

В света на икебаната

В основата на традиционното японско изкуство икебана е темата за живота. Нека да ви обясня какво имам предвид. Цветята в цветарските магазини са красиви, но едва ли могат да се сравнят с малките цветя, осеяли някоя поляна, или с разцъфналите дървета в планината. В природата цветята придават усещането за живот и ти помагат да видиш красотата на сезоните. Това докосва сърцето ти много повече. Икебаната е начин да изразиш тази красота, като цветята и растенията се подреждат така, че чрез тях да пресъздадеш някоя природна картина, която те е развълнувала.

Представете си, че искате да създадете усещането за есенен пейзаж. Можете да направите това, като използвате цветята от този сезон, например тинтява и патриния, в съчетание с няколко есенни листа. А ако искате да придадете чувството за свеж полъх на вятъра, можете да добавите няколко стръка китайска трева, която се поклаща леко. Изкуството икебана много ми харесваше и намирах удоволствие в това да изразявам чувствата си, като аранжирам цветя и растения.

Голямо „семейство“

Икебаната е възникнала като изящно изкуство преди петстотин години. Във всяка школа по икебана обикновено има главен учител, като тази длъжност се предава по наследство. Той наследява традициите в това изкуство и така става глава на едно голямо „семейство“ от последователи. Освен традициите главният учител предава на следващото поколение нови начини на аранжиране,  създадени от самия него и отразяващи времето, в което живее.

След като завърших колежа „Икенобо“ и минах двегодишен курс по ка̀до, през януари 1971 г. започнах работа във фондацията „Икенобо“. Задачата ми беше да организирам из Япония изложби по икебана. Пътувах из страната с главния учител като негов асистент.

Още си спомням първия път, когато трябваше да се кача на сцената на спортния център „Фукуока“, за да помагам на учителя, докато демонстрира как се аранжират цветя. Изправен пред хиляди хора, аз бях силно притеснен и правех много грешки — огъвах стъбла и режех клончета. Но тогава учителят любезно се шегуваше и продължаваше да обяснява на публиката какво прави. Това ми помогна да не се чувствам толкова напрегнат.

При различни важни събития с участието на знаменитости от чужбина помагах на учителя в аранжирането на цветята за украсата. Както вече споменах, при един такъв случай имах възможността да работя над украсата за една красива стая в императорския дворец.

След време беше основана Главната школа „Икенобо“, която имаше за цел да осигури допълнително обучение на своите преподаватели в страната. Аз бях назначен да помагам в преподаването, в изготвянето на учебната програма и в надзора на производството на учебници и видеофилми, които щяха да се използват при лекциите за около 200 000 души в 300 клона в Япония. Пътувах из цялата страна, за да надзиравам учебния процес. Школата „Икенобо“ има клонове и в други страни и затова трябваше да пътувам до Тайван по няколко пъти в годината. Така спечелих доверието на учителя и имах отговорен пост.

Харесвах работата си, но не намирах истинско удовлетворение в живота. Под булото на красотата имаше някои неща, които ме разочароваха. Завистта сред последователите на школата водеше до клевети и затова различни преподаватели често се обръщаха към мене за съвет. Но в организация, където господстват древните традиции и властта, много неща не зависеха от мене. Тъй като мнозина се интересуваха искрено от икебаната и гледаха сериозно на уроците, аз се стараех да правя всичко по силите си, за да бъде обучението им приятно.

Красотата на истината навлиза в живота ни

Не харесвах религията, защото смятах, че тя заслепява умовете на хората. Освен това бях виждал толкова много лицемерие сред онези, които говореха за мир и щастие. От друга страна, съпругата ми Кейко търсеше истината още от малка. Тя се интересуваше от всякакви религии и от ученията им, но никоя от тях не успя да задоволи духовния ѝ глад.

Ето защо, когато една Свидетелка на Йехова ни посети у дома, Кейко прие библейско изучаване. Тя ми разказваше всичко, което научаваше и което ѝ правеше впечатление. Нещата, които Кейко споделяше с мене, звучаха приятно, но аз не бях така ентусиазиран като нея.

Въпреки това Кейко продължаваше да ми разказва с искрено убеждение онова, което научаваше от Библията. Тя винаги слагаше библейски списания в чантата ми, когато пътувах. Аз обаче не исках да ги чета. Страхувах се да не изгубя всичко онова, което бях постигнал през годините. Точно си бяхме купили собствена къща и си мислех, че ако приема библейските учения, ще трябва да се откажа от нея. Междувременно Кейко напредваше бързо, вярата ѝ растеше и тя прилагаше наученото в живота си. Чувствах се пренебрегнат и самотен. Макар и да знаех, че онова, което тя ми казваше, е вярно, започнах да ѝ се противопоставям.

Против истината, но и привлечен от нея

Обикновено се прибирах от работа късно, но вечерите, когато Кейко посещаваше събранията на Свидетелите на Йехова, нарочно се прибирах още по–късно. Дори когато се връщах вкъщи в два или три часа сутринта, Кейко ме чакаше, за да ми разкаже как е минал денят ѝ и проявяваше загриженост към мене. Аз обаче не можех да се примиря с  мисълта, че семейството ми отсъства от къщи няколко часа, за да присъства на християнски събрания. Започнах да се противопоставям по–силно и дори да говоря за развод. Въпреки всичко Кейко остана твърда.

Беше ми трудно да разбера поведението на съпругата си. Въпреки обтегнатите ни отношения и астматичните ѝ пристъпи, Кейко винаги беше толкова щастлива. Онова, което ме привлече към нея от самото начало, беше нейната чистосърдечност и доброта. Именно заради това, когато тя започна да изучава Библията, се страхувах, че лесно може да бъде заблудена.

Въпреки всичко Кейко прилагаше нещата, които научаваше, и се стараеше да бъде добра майка и съпруга. Макар че се противопоставях на истината, когато Кейко ме умоляваше да я придружавам на християнските събрания и конгреси, понякога се съгласявах, може би защото се гордеех с нея.

В същото време ревнувах от Йехова. Когато виждах как Кейко се опитва да прави промени, се питах защо библейските учения оказват толкова силно въздействие на хората. Чудех се защо моята съпруга е готова да понесе всякакви трудности заради Йехова.

Скоро някои християнски братя от сбора на Кейко изявиха желание да ме посещават у дома. Нямах намерение да се срещам с тях, но все пак ми се искаше да науча защо Кейко притежава такъв душевен мир. Накрая любопитството ми надделя и приех библейско изучаване. Колкото повече опознавах хората, които ме посещаваха, толкова по–освежаващо беше за мене общуването с тях. С напредването на седмичното ни изучаване постепенно приех истината от Библията в сърцето си и разширих мирогледа си.

Красотата на природата и на истината

Когато се опитвах да пресъздам красотата и могъществото на природата чрез икебаната, се притеснявах дали ще мога да изразя нейната величественост. Когато научих, че Йехова е създал всички чудеса в природата, всичко си дойде на мястото. Та как би могъл един нищожен човек да се мери със способностите на Създателя да твори красота? Йехова е Най–великият художник! Така, като се стремях да му подражавам, започнах да аранжирам цветята много по–хубаво. След като започнах да изучавам Библията, хората дори ми казваха, че творбите ми са се променили и сега предават не само усещането за живот, но и за спокойствие.

Библейските истини ми помогнаха най–после да разбера много неща. Когато научих, че Сатана Дяволът е владетелят на този свят и е виновен за човешките страдания, както и че човешкото сърце е измамливо поради наследения от Адам грях, за първи път разбрах защо се случват всички тези неща в света. (Йеремия 17:9; 1 Йоан 5:19) Научих, че Йехова е Бог на мира, който изобилства с любов, справедливост, сила и мъдрост (Второзаконие 32:4; Римляни 11:33; 1 Йоан 4:8; Откровение 11:17), че подбуден от любов, той е изпратил Исус да умре за нас (Йоан 3:16; 2 Коринтяни 5:14) и че ще дойде време, когато повече няма да има страдания и смърт (Откровение 21:4). Красотата на тези истини ме очарова. Направи ми силно впечатление и това, че Свидетелите на Йехова живеят според учението на Исус ‘да обичат ближния си както себе си’. За мене това беше доказателство, че тяхната религия е истинската. (Матей 22:39)

Пречка, която трябваше да преодолея

След време, когато вярата ми в истината стана по–силна, се сблъсках с едно предизвикателство. Преди, когато учителят не можеше да присъства на различни погребения, често го замествах в будистките ритуали. Това беше изпитание за мене, защото исках да отдам живота си на Йехова. Взех решение да не участвам в тези ритуали. (1 Коринтяни 10:21) Обясних с уважение на учителя, че имам намерение скоро да се покръстя и че съм решил да не участвам в никакво друго поклонение, дори ако то е свързано с работата ми. Той ми каза че няма нищо против да стана християнин и че мога сам да преценявам как да постъпвам по отношение на религиозните въпроси. Неговият отговор ме изненада приятно, защото очаквах да ми наложат наказание и да изгубя работата си.

 След като преодолях тази пречка, се покръстих в символ на своето отдаване на Йехова на един християнски конгрес през юни 1983 г. — една година след като бях започнал да изучавам Библията. Когато излязох от басейна за покръстване, ме посрещна Кейко с широка усмивка и със сълзи на очи. Аз също се просълзих и с Кейко благодарихме на Йехова за щастието, което изпитвахме.

Решавам да прекратя светската си кариера

Учителят прояви голямо разбиране към християнските ми възгледи и дейности. Стараех се да върша работата си още по–съвестно от преди. В същото време се стремях да поддържам равновесие между светската си работа и християнските си дейности. В продължение на седем години през няколко месеца в годината участвах повече в проповедната служба.

Трябваше обаче да се замисля сериозно за духовността на единствения си син и за здравето на Кейко, което все повече се влошаваше. Казах си, че трябва да прекарвам повече време със семейството си. Освен това исках да поставям интересите на Царството на първо място в живота си. Всичко това ме подтикна да се моля на Йехова да ми помогне да взема решение дали да се откажа от кариерата си в областта на икебаната. Учителят разбра, че съм взел твърдо решение да направя така и през юли 1990 г., когато бях на 42–годишна възраст, най–после можах да се пенсионирам.

Помагам да другите да видят красотата на истината

Скоро след като се пенсионирах, станах целодневен проповедник и помагах на другите да научат истината. Понастоящем един ден в седмицата преподавам аранжиране на цветя, без да трябва да се придържам към стила на „Икенобо“. Имам привилегията да служа като старейшина в сбора, а Кейко с радост участва в пионерската служба, като астматичните ѝ пристъпи вече са значително по–малко. Синът ни, който вече е женен, е помощник–служител в един сбор недалече от нас. Каква скъпоценна привилегия е за всички нас да служим на Йехова като семейство!

С нетърпение чакам под управлението на Христовото Царство да създавам красиви творби с цветята, които ще отглеждам в своята градина. Искреното ми желание е заедно със скъпото ми семейство да възхваляваме вечно величественото име на Йехова, Създателят на всичко красиво!

[Снимка на страница 23]

Чрез икебаната можеш да изразиш възхищението си от красотата на природата

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми, нашия син и семейството му