Изпитахме Божията укрепваща помощ

РАЗКАЗАНО ОТ ЕСТЕР ГАЙТАН

„Отвлякохме майка ви. Не се опитвайте да се свържете с полицията. Чакайте обаждането ни утре, рано сутринта.“

ПО–МАЛКАТА ми сестра чу тези думи по телефона един вторник миналата година. Бяха отвлекли майка ни Естер. Със съпруга ми Алфредо току–що се бяхме върнали от събрание в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова, когато разбрахме за обаждането. Когато пристигнахме в дома на родителите ми, който се намира в град Мексико, останалите роднини вече бяха там. По–малките ми брат и сестра бяха съкрушени, а сестрите на майка ми плачеха.

Баща ми и по–големият ми брат бяха извън града по работа. След като разговаряхме с тях по телефона, решихме, че ще е най–добре да уведомим полицията за случилото се. През цялата тази тежка нощ се молехме на Бога за помощ. Чувствахме как той ни даваше „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Коринтяни 4:7)

На сутринта, когато се обадиха похитителите, аз разговарях с тях. Макар че бях силно притеснена, успях да говоря спокойно. Мъжът искаше да говори с баща ми, но му казах, че той не е в града. Тогава похитителят каза, че ще изчакат баща ми да се върне, за да започнат преговори. Той ме предупреди, че ако не заплатим голяма сума пари, ще убият майка ми.

На следващия ден отново аз вдигнах телефона. Тъй като гласът ми беше спокоен въпреки заплахите му, похитителят ме попита: „Не разбирате ли колко е сериозно положението?“

Аз отговорих: „Разбира се. Вие сте отвлекли майка ми. Но ние сме Свидетели на Йехова и сме напълно уверени, че нашият Бог ще ни помогне. Освен това Библията ни подготвя да издържаме в тези трудни времена, в които живеем днес.“

 Той отговори: „Да, да. Знам всичко това. Майка ви казва същото. Тя има голямо доверие в своя Бог, както и във вас.“ Така разбрахме, че вярата на майка ни беше останала здрава и това ни укрепи.

Помощ, за да издържим

През цялото това време нашите християнски братя ни се обаждаха по телефона, изпращаха ни картички и електронни съобщения. Ние продължавахме да посещаваме нашите събрания и да участваме в проповедната дейност. Намирахме утеха и в четенето на Библията и основаната на нея литература. Най–вече чрез молитвите си получавахме „мира от Бога“. (Филипяни 4:6, 7)

Един от полицаите каза: „Девет години работя в този отдел и съм видял отчаянието на много семейства, но вие сте различни. Вие излъчвате изключително спокойствие. Сигурен съм, че това се дължи на Бога, на когото се покланяте.“

Показахме му броя на „Пробудете се!“ от 22 декември 1999 г. a, с уводни статии на тема „Защо отвличането е световна заплаха?“, които отново бяхме прегледали. Полицаят ги прочете и поиска още броеве от това списание, като каза, че има желание да разбере повече за Свидетелите на Йехова.

Накрая, след петнайсет дни преговори, похитителите освободиха майка ми. Тя се чувстваше добре, макар че я бяха държали сама в една малка стая с верига на крака. Въпреки това се бяха отнасяли към нея с уважение и ѝ бяха давали лекарствата, които взема за диабета и високото кръвно налягане.

Майка ми разказа защо беше успяла да се справи толкова добре в тази трудна ситуация. Тя сподели: „В началото много се изплаших. Но започнах да се моля на Йехова и той не ме остави да изпадна в отчаяние. Нито веднъж не се почувствах сама между тези четири стени. Разбрах колко реален е Йехова за мене. Той никога не ме изостави. Молех го да ми помага да проявявам плодовете на духа, и най–вече търпение.

Благодарение на Божията помощ не плаках, нито изпаднах в паника. През цялото време си припомнях всички библейски стихове, които знаех, и пеех на глас нашите песни на Царството. Понякога си представях, че съм на християнските събрания и мислено участвах в тях. Представях си също как проповядвам на хората и водя библейски изучавания. Умът ми дотолкова беше зает с тези мисли, че времето минаваше бързо.

Дори имах възможност да дам свидетелство за вярата си на похитителите. Всеки път, когато някой от тях ми носеше храна, аз му проповядвах, въпреки че бях с вързани очи. Например, веднъж казах на единия мъж, че усилните времена, в които живеем, са предсказани в Библията и че разбирам, че те вероятно много се нуждаят от пари. Споменах как Йехова Бог притежава върховната власт, но никога не злоупотребява с нея. След това го помолих да не злоупотребяват със своята власт над мене, а да се отнасят добре с мене.

Мъжът ме изслуша и ми каза да не се притеснявам, защото няма да ми направят нищо лошо. Благодарна съм на Йехова, че ме укрепваше в толкова трудни моменти и сега съм решена повече от всякога да продължавам да му служа като редовен пионер [целодневен проповедник], докато имам тази възможност.“

Несъмнено това изпитание помогна на майка ни да се приближи още повече до Йехова. Същото можем да кажем и за всички нас. Не можем да опишем благодарността си, че тя отново си е у дома. За нас е голяма утеха да знаем, че при управлението на Божието Царство няма да има повече такива похищения. Дотогава аз и семейството ми можем да потвърдим колко са верни думите на псалмиста, който записал в Библията: „Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях.“ (Псалм 34:19)

[Бележки под линия]