Пази се от „белите дракони“!

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ШВЕЙЦАРИЯ

Няма крила, а лети, няма ръце, а удря, няма очи, а вижда — що е то? — средновековна гатанка за „белите дракони“.

ЗА ЕДИН МИГ лавините, оприличавани на бели дракони, може да затрупат някой планинар и дори цяло селище. Какво представлява това страховито явление? Хората в някои страни наричат лавините „бялата смърт“. Ако живееш в близост до покрити със сняг планини, сигурно вече знаеш отговора на този въпрос. Но ако домът ти се намира в тропическа или в равнинна област, вероятно не се страхуваш от лавини, освен ако не пътуваш до някой лавиноопасен район.

Лавините се образуват във високите планини, където често падат обилни снеговалежи. Те започват внезапно, когато огромна маса сняг, лед, пръст, скали и други предмети, като дънери на дървета, падат стремително по планинския склон или от ръба на някоя пропаст, помитайки всичко по пътя си. Разрушителна е не само тежестта и силата на лавината, но и предшестващата я въздушна вълна, която може да повали цели групи дървета и да унищожи други обекти по пътя си, като например мостове, пътища и железопътни линии.

Природно явление

По–голямата част от тоновете маса, които се свличат с мощен грохот и притежават огромна сила, се състои от съвсем малки снежинки. Но как е възможно нещо толкова красиво като падащия сняг да се превърне в смъртоносна лавина? Отговорът се крие в свойствата на снега. Той може да пада във формата на снежни кристали, плоски или цилиндрични снежинки. Кристалите приличат на звезди с шест лъча. Всяка снежинка е истинско чудо, като нито една от тях не повтаря формата на другите. Когато паднат на земята, снежинките се изменят. Поради температурните колебания и натиска на трупащия се сняг те се смаляват. Само за 24 часа натрупалият пресен сняг с дебелина 30 сантиметра може да слегне до едва 10 сантиметра.

От формата на снежинките зависи устойчивостта на снежната покривка. Между снежинките с шест лъча има добро сцепление, докато плоските и цилиндричните снежинки се търкалят и образуват нестабилни снежни пластове. Тези пластове лесно може да се плъзнат по по–стабилния снежен слой отдолу. Така че образуването на лавината зависи от вида и количеството на снега, наклона, температурните колебания и силата на вятъра. Лавината може да бъде предизвикана несъзнателно и от тежестта на човек или на животно, които вървят по стръмен склон, покрит със сняг. Освен това има и други видове лавини.

Съществуват т.нар. „прашни лавини“, които се образуват, когато силен вятър вдигне във въздуха пресен сняг, съставен от кристали и цилиндрични, или зърнести, снежинки (този вид сняг, който се харесва особено на скиорите). Тъй като снегът е лек, вятърът го вдига във въздуха и го понася стремително надолу по склона със скорост от над 300 километра в час. При прашните лавини въздушната вълна, предхождаща снежната маса, може да е толкова силна, че лавината  да отнесе покривите на сградите и дори да разруши самите постройки само за няколко секунди.

Особено опасни за живота са лавините тип „твърда снежна дъска“. Те се образуват, когато се натрупа стар сняг, който сляга, и намалява обема си. Когато горният слой на снега се отцепи, по планинския склон започват да се спускат големи ледени късове със скорост от 50 до 80 километра в час. Такива козирки от втвърден сняг може да се подават от ръба на някоя стръмна скала. Те представляват голяма опасност за скиорите, защото тежестта на един–единствен човек е достатъчна, за да ги отцепи и така да се задейства лавина, която да го погребе само за няколко секунди.

През пролетта опасността от лавини става по–голяма. По–силното слънце и дъждът могат да направят снега кишав, което често допринася за образуването на лавини от типа „мокра снежна дъска“. Те се движат по–бавно, но може да понесат снега от целия склон. Докато се спуска надолу, снежната маса завлича със себе си скални късове, дървета и пръст, които впоследствие се натрупват на мястото, където лавината спира.

Глетчерите (ледниците) са явление, което е подобно на лавините. Те представляват огромни ледени късове, които се образуват в много студени райони — в падини или по сенчести склонове, където снегът не се топи. С течение на времето снегът замръзва и се превръща в лед. Глетчерите се придвижват надолу много бавно. Тъй като движението им е предсказуемо, те рядко причиняват голяма вреда.

Къде се срещат лавините?

Не навсякъде, където има сняг, се образуват лавини. Те се срещат само в планини с определена височина и с климат, който благоприятства наличието на сняг и лед. Според статистиката всяка година по света падат около един милион лавини. Лавиноопасни райони има в Андите в Южна Америка, в  Скалистите планини в Северна Америка, в Хималаите в Азия и разбира се в Алпите в Европа, които започват от Франция и се простират на североизток към Италия, Швейцария, Германия, Австрия и Словения. В населените места в тези райони лавините отнемат живота на около двеста души всяка година. Средно 26 от смъртните случаи са в Швейцария.

Две особено разрушителни лавини паднали в перуанските Анди. На високия 6768 метра връх Уаскаран имало ледена шапка с дебелина 50 метра. През 1962 г. от ледената шапка се отцепил леден къс с дължина един километър. Той тежал четири милиона тона и бил четири пъти по–голям от „Емпайър Стейт Билдинг“ в Ню Йорк! За петнайсет минути леденият къс изминал осемнайсет километра. Седем селища били погребани под снега и между 3000 и 4000 души загубили живота си, след като били затрупани под тринайсетметровия сняг, обхванал площ от два километра. През 1970 г. в същата планина се случило нещо подобно. Този път земетресение отцепило ледената шапка на един северен връх. Част от планината се срутила. Хиляди тонове сняг, скална маса и лед се свлекли със скорост от 300 километра в час през тесен проход, помитайки със себе си скални късове и къщи. Тогава загинали около 25 000 души. Какво може да се направи, за да бъдат предпазени жителите в планината от такива трагични събития?

Възможно ли е да се предотвратят лавините?

Някои лавини могат да бъдат предотвратени, а други — не. Лавините, дължащи се на метеорологичните условия, не могат да бъдат предотвратени. Образуването им е точно толкова естествено, колкото стичането на дъждовната вода от покрива. Те са обичайно природно явление при смяната на сезоните. Но поради опита си с подобни нещастни събития властите забраняват строежа на къщи в лавиноопасни райони и обезопасяват пътните артерии, като строят тунели. От друга страна, лавините, причинени от непредпазливи хора, като например авантюристични скиори, които пренебрегват различните предупреждения и забрани, могат да бъдат предотвратени.

Минали случаи на лавини са накарали властите в Швейцария да вземат предпазни мерки. През 1931 г. бил основан Швейцарският изследователски съвет и през 1936 г. първият екип от смели изследователи започнал да прави проучвания на височина от 2690 метра в района Вайсфлуйох над град Давос. По–късно, през 1942 г., бил основан Швейцарският федерален институт за изследване на снега и лавините. На различни места в планините са изградени и други модерни метеорологични наблюдателни станции. От там е възможно да се предсказват метеорологичните промени и редовно се дават предупреждения за опасност от лавини по откритите склонове.

Въпреки това са възможни непредвидени промени във времето, поради което рискът не може да бъде премахнат напълно. Затова всеки, който живее в лавиноопасен район или прекарва почивните си дни в планината през зимата, трябва да съзнава своята отговорност да не предизвиква лавини. Интересно е, че според проучвания, направени във Франция, звуковите вълни, създавани от самолетите, и човешките гласове не са причина за образуването на лавини, както се смяташе преди.

Какви мерки вземат властите?

След като започнали да живеят в планинските райони, хората разбрали, че там съществува опасност от лавини. За да попречат на снега да затрупа домовете им, те залесявали склоновете над къщите си. В много случаи това се оказало полезно и затова местните власти и до днес поддържат такива защитни гори. Те са най–добрата естествена защита от лавини. Но опитът показва, че такава  гора трябва да е гъста, с няколкостотин дървета на хектар, сред които да има млади и стари дървета от различни видове.

Неотдавна инженерите започнаха да правят метални прегради с бетонна основа, които се поставят над първата преграда от дървета на мястото, където се зараждат лавините. Металните прегради може да са с височина четири метра, но би било много скъпо да се поставят на всеки склон. За да не бъдат отнесени сградите, в края на склоновете се правят също защитни прегради с насипи от скална маса и пръст. Те отклоняват лавините и не им позволяват да връхлитат върху селищата и къщите в долините. Други защитни прегради са V–образните насипи с дебелина два метра и височина пет метра. Върхът им е насочен към горната част на склона и така лавината се разделя на две. Дължината на всяка от страните на насипа е 90 или 120 метра и така могат да бъдат предпазени цели градове. Когато обаче са застрашени главни пътища и железопътни линии в долината, най–добрата защита — но и най–скъпата — са тунелите от дърво, стомана и бетон.

Друг начин да се предотврати образуването на лавини е да се разбиват големите снежни маси. Например всяка зима служителите в канадската армия обикалят различните градове и стрелят в снега. Така те пазят главната канадска магистрала и разбиват снежните маси, преди да се образуват лавини, които да затрупат пътя. Този метод се прилага отчасти и в Швейцария, където, за да се предотврати образуването на лавини, от хеликоптери върху опасните склонове биват изстрелвани или хвърляни експлозиви, които да съборят снега.

Ако попаднем в лавина

Скиорите и планинарите трябва да изчакат, докато бъде проверена стабилността на снежната покривка по склоновете. Никога не пренебрегвай предупрежденията! Помни, че дори и най–опитният професионален скиор може да бъде затрупан под снега. Ако попаднеш в лавина, не изпадай в паника! Специалистите съветват да правиш такива движения, сякаш плуваш. Така ще можеш да се задържиш на повърхността. Можеш също да вдигнеш едната си ръка колкото се може по–високо, а с другата да закриеш устата и носа си. Така спасителите ще те открият по–лесно. Статистиката показва, че само половината от хората, затрупани от лавина, оцеляват след като са били под снега повече от половин час. В наши дни скиорите носят със себе си лавинни предаватели. Тъй като по високите склонове често съществува опасност някой да загине в лавина, спасителните мерки трябва да се вземат бързо.

Векове наред августинските монаси в швейцарските Алпи отглеждали кучета от известната порода санбернар. Тези кучета са силни и издръжливи, което им позволява да се движат лесно в дълбокия сняг и да издържат на ледения вятър и на студеното време. Те имат също добро чувство за ориентация и могат да различават звуци и движения, които хората не могат. Санбернарите са спасили хиляди души, макар че не носели на шията си буренце с бренди по време на спасителните акции, както често ги изобразяват! Днес повечето кучета спасители са немски овчарки, но и други породи биват обучавани за такава работа. Освен това особено полезни са някои електронни приспособления, както и внимателното сондиране на снега, благодарение на което спасителните отряди могат да спасят човешки живот. Разбира се, тези неща не могат да се сравнят с ефективността на обучените кучета.

Както видяхме, това, което „няма крила, а лети, няма ръце, а удря, няма очи, а вижда“, е природно явление, разкриващо какви мощни сили действат в природата. Несъмнено трябва да се пазим от „белите дракони“.

[Текст в блока на страница 19]

Ако попаднеш в лавина, прави такива движения, сякаш плуваш

[Снимка на страница 18]

Кучетата от породата санбернар често биват изобразявани с буренце с бренди, макар че в действителност не носели такова по време на спасителни акции

[Информация за източника на снимката на страница 17]

AP Photo/Matt Hage