Въпроси на младите хора

Защо се наранявам умишлено?

„Порязах си китките толкова сериозно, че трябваше да ме шият. Казах на лекаря, че съм се порязала на стъклото на електрическа крушка, което беше истина — просто премълчах, че беше нарочно.“ (Саша, 23–годишна)

„Родителите ми виждат раните, но само онези, които не са много сериозни и приличат на драскотини. ... Когато забележат някоя нова рана, измислям някакво обяснение. ... Не искам те да разберат.“ (Ариел, 13–годишна)

„Започнах да се наранявам умишлено, когато бях на единайсет години. Знаех колко цени Бог човешкото тяло, но дори това не ме възпря.“ (Дженифър, 20–годишна)

МОЖЕ би познаваш някого като Саша, Ариел и Дженифър a. Възможно е това да е някоя твоя съученичка, твоя сестра или твой брат, дори може да си самата ти b. Изчислено е, че само в САЩ милиони хора, много от които са младежи, се нараняват умишлено по различни начини, като си причиняват порязвания, изгаряния, удари или одрасквания. c

Наистина ли те се нараняват умишлено? В миналото мнозина биха свързали такова поведение с някаква странна мода или култ. В последно време обаче информацията за самонараняването, към което спадат умишлените порязвания и самоосакатяването, значително се е увеличила. Очевидно същото може да се каже и за броя на хората, които имат този проблем. „Всеки лекар е на мнение, че положението се влошава“ — казва Майкъл Холъндър, който е директор на възстановителен център в САЩ.

Самонараняването рядко води до смърт, но е опасно. Обърни внимание какво разказва Бет: „Когато се наранявам  умишлено, използвам бръснарско ножче. Вече два пъти се наложи да ме приемат в болница. Веднъж трябваше да ме закарат в спешното отделение, защото раната беше много дълбока.“ Подобно на други, които страдат от този проблем, Бет продължила да се наранява умишлено дори и след юношеските си години. Тя казва: „Започнах, когато бях на петнайсет години, а сега съм на трийсет.“

Дали ти или някоя твоя позната сте станали жертва на умишленото самонараняване? Ако е така, не се отчайвай. Ситуацията не е безнадеждна. В следващия брой на „Пробудете се!“ ще бъде разгледано как може да се помогне на някой, който се наранява умишлено. d Първо обаче е добре да разберем какви хора имат този проблем и защо.

Различни фактори

Не е възможно всички хора, които се нараняват умишлено, да бъдат поставени под общ знаменател. Някои от тях произхождат от семейства с много проблеми, докато други са израснали в здрави и щастливи семейства. Някои нямат добър успех в училище, а други са отлични ученици. Често тези младежи с нищо не показват, че имат проблем, защото когато човек е измъчван от нещо, не винаги го показва. В Библията пише: „Даже и всред смеха сърцето си има болката.“ (Притчи 14:13)

Освен това умишленото самонараняване при всеки човек се проявява по различни начини. В едно проучване например беше установено, че някои хора се нараняват умишлено само веднъж в годината, а други средно по два пъти на ден. Оказва се, че повече момчета и мъже се нараняват умишлено, отколкото се смяташе преди. Въпреки това проблемът е най–разпространен сред подрастващите момичета.

Макар че са толкова различни помежду си, онези, които се нараняват умишлено, все пак имат нещо общо. В една енциклопедия за младежите се казва: „Подрастващите, които се нараняват умишлено, често се чувстват безпомощни, трудно споделят чувствата си с другите, чувстват се самотни или изолирани от околните, страхуват се и имат ниско самочувствие.“

Разбира се, някой може да каже, че това описание би могло да се отнесе към всеки млад човек, който се бори със страховете и несигурността на съзряването. Но за девойката, която се наранява умишлено, борбата е особено голяма. Неспособността да изрази чувствата, които я измъчват, и да се довери на някого може да направи напрежението в училище, изискванията към нея на работното място или проблемите вкъщи особено обременяващи. Тя не вижда изход от положението и няма с кого да сподели чувствата си. Напрежението става непоносимо. Накрая тя открива, че като се наранява физически, облекчава в известна степен емоционалната си болка и така смята, че може да продължи напред, поне за момента.

Защо девойката, която се наранява умишлено, си причинява физическа болка в опитите си да облекчи душевните си терзания? За да разберем това, нека да си представим, че сме в лекарския кабинет и ще ни бият инжекция. Дали понякога сме забелязвали, че се щипем или забиваме нокти в кожата си, само за да не усетим убождането на иглата? Точно това правят хората, които се нараняват умишлено, само че при тях положението е по–сериозно. За тях това е начин да не мислят за проблема и да намерят облекчение от „убождането“ на емоционалната болка, която може  да е толкова силна, че те предпочитат да страдат физически. Може би затова една девойка описва самонараняването като ‘лек за страховете си’.

„Начин за преодоляване на стреса“

За хората, които не са запознати с този проблем, умишленото самонараняване може да изглежда като опит за самоубийство. Но обикновено не е така. Сабрина Солин Уайл, която е редактор на едно списание за младежи, пише: „По принцип тези хора просто се опитват да сложат край на болката, а не на живота си.“ Затова в една книга се казва, че умишленото самонараняване е по–скоро „‘средство за спасяване на живота’, отколкото средство за прекратяване на живота“. В нея това поведение е наречено „начин за преодоляване на стреса“. За какъв стрес става дума?

Оказва се, че много от хората, които се нараняват умишлено, са преживели някаква травма, например са били малтретирани или пренебрегвани като деца. При други причина могат да бъдат семейните конфликти или алкохолизмът на някой от родителите. Понякога става дума за психично заболяване.

Съществуват и други причини. Сара например се борела с онова, което тя нарича самокритичен перфекционизъм. Тя направила сериозни грешки и получила помощ от християнските старейшини, но се чувствала изключително виновна за малките грешки, които допускала всеки ден. Сара споделя: „Мислех си, че трябва да съм по–строга със себе си. За мене самонараняването беше равносилно на самодисциплина. Затова си скубех косата, режех китките и ръцете си, удрях се силно, сама си определях мъчителни наказания: държах ръката си във вряла вода, стоях навън в ужасния студ без връхна дреха и не си позволявах да ям цял ден.“

При Сара самонараняването било израз на дълбоко отвращение към самата нея. Тя казва: „Имаше моменти, когато знаех, че Йехова ми е простил, но аз не исках да е така. Исках да страдам, защото се мразех много силно. Знаех, че Йехова не би могъл да измисли място за мъчения, подобно на ада, за който учи псевдохристиянството, но исках той да създаде такова място специално за мене.“

„Кризисни времена“

Някои хора може би се питат защо за този проблем се разбра едва през последните десетилетия. Но изследователите на Библията знаят, че живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1) Затова те не се учудват, че поведението на някои хора, в това число и на някои младежи, не може да се обясни.

В Библията се казва, че „потисничеството може да накара мъдрия да постъпи безумно“. (Еклисиаст 7:7, НС) Предизвикателствата, с които младежите се сблъскват при съзряването, понякога съчетани с трагични житейски преживявания, може да доведат до навреждащо поведение, като например навика на умишленото самонараняване. Девойката, която се чувства самотна и смята, че няма на кого да се довери, може да прибегне до самонараняване, за да намери облекчение. Но всяко привидно облекчение, което това ѝ носи, е краткотрайно. Рано или късно проблемите се появяват отново, а съответно и самонараняването.

Като цяло тези, които се нараняват умишлено, искат да прекратят този навик, но им е много трудно. Как някои от тях са се справили със своя проблем? Това ще бъде обсъдено в статията „Въпроси на младите хора: Как да спра да се наранявам умишлено?“ в броя на „Пробудете се!“ от февруари 2006 г.

Помисли върху следното...

◼ Защо някои младежи започват да се нараняват умишлено?

◼ Дали, след като прочете тази статия, се сещаш за по–добри начини за справяне с тревожните чувства?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 11]

„Даже и всред смеха сърцето си има болката“ (Притчи 14:13)

[Текст в блока на страница 11]

„По принцип тези хора просто се опитват да сложат край на болката, а не на живота си“

[Текст в блока на страница 12]

Живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“ (2 Тимотей 3:1)