Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Микаел Агрикола — „човек на просветата“

Микаел Агрикола — „човек на просветата“

Микаел Агрикола — „човек на просветата“

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ

„Няма друга книга, която да е оказала толкова голямо влияние на цялата финландска култура, ценностна система и начин на мислене, колкото Библията.“ („Библия 350 — финландската Библия и култура“)

ДАЛИ Библията е на разположение на родния ти език? Най–вероятно да. Библията — цялата или части от нея — съществува на повече от 2000 езика. Това не е случайно. През вековете много мъже и жени са полагали неимоверни усилия да преведат Библията на говоримите езици дори когато се сблъсквали с големи предизвикателства. Микаел Агрикола бил един от тях.

Агрикола пръв започнал да превежда Библията на фински език. Неговите литературни произведения дали тласък в развитието на финландската култура, както е позната днес. Затова не е чудно, че той е наречен „човек на просветата“.

Микаел Агрикола бил роден около 1510 г. в село Торсби (южна Финландия). Баща му притежавал ферма, което обяснява фамилното име Агрикола — от латинската дума за земеделец. Тъй като израснал в район, в който се говорят два езика, Агрикола вероятно владеел и шведски, и фински. Освен това той научил и латински, като посещавал едно латинско училище в град Виборг. По–късно се преместил в Турку, административният център на Финландия по онова време, където бил секретар на финландския католически епископ Марти Ските.

Религиозна и политическа обстановка

В онези дни на Скандинавския полуостров царял смут. Швеция се борела за независимост от Калмарската уния, в която влизали всички скандинавски страни. През 1523 г. Густав I Ваза станал крал на Швеция. Това оказало силно влияние върху Финландия, тъй като по онова време тя влизала в пределите на Швеция.

Новият крал бил решен да утвърди властта си. За тази цел той подкрепил идеите на Реформацията, която по онова време се разпространявала в северна Европа. Като променил официалната религия от католицизъм на лютеранство, той скъсал връзките с Ватикана, ограничил властта на католическите епископи и сложил ръка на църковните богатства. И до днес по–голямата част от населението на Швеция и Финландия изповядва лютеранството.

Една от главните цели на протестантството била църковните служби да се провеждат на говоримия език на хората, а не на латински. Така през 1526 г. Християнските гръцки писания, или Новият завет, излезли на шведски език. Във Финландия обаче влиянието на протестантството било значително по–слабо. По онова време никой не се заемал с превеждането на Библията на фински език. Защо било така?

‘Мъчна и изнурителна’ задача

Една от основните причини за това била липсата на литература на фински език. До средата на XVI век на този език съществували само няколко католически молитви. За да се преведе Свещеното писание на фински, трябвало да се създаде писмена форма на много думи, както и да се измислят съвсем нови думи и изрази. При това нямало на разположение езикови справочници. Въпреки всичко Агрикола започнал да превежда Библията!

През 1536 г. Ските, католическият епископ на Финландия, изпратил Агрикола във Витенберг (Германия), където да задълбочи богословските и езиковите си познания. Твърди се, че двайсет години преди това именно в този град Лутер заковал своите прочути 95 тезиса на вратата на дворцовата църква.

Докато бил във Витенберг, Агрикола не се занимавал само с изучаване на богословие и езици. Той започнал нелеката работа по превеждането на Библията на фински език. През 1537 г. в писмо до шведския крал Агрикола писал: „Докато Бог ме води в учението ми, ще се старая, както съм започнал от по–преди, да продължавам да превеждам Новия завет на езика на финландския народ.“ След завръщането си във Финландия Агрикола продължил преводаческата си дейност, като същевременно работел и като училищен директор.

Както и за другите преводачи на Библията преди това, задачата на Агрикола била трудна. Дори самият Лутер възкликнал: „Колко мъчно и изнурително е да принудим еврейските писатели да проговорят на немски!“ Разбира се, Агрикола можел да се възползва от други преводи, но най–голямото предизвикателство пред него бил самият фински език. Всъщност на този език дори нямало писменост!

Агрикола сякаш трябвало да построи къща, без да има архитектурен чертеж и разполагайки само с оскъдни и разпръснати материали. Как се справил с тази нелека задача? Той подбирал думи от различни фински диалекти и ги записвал така, както се произнасяли. Вероятно Агрикола бил първият, който въвел финските думи за „правителство“, „лицемер“, „ръкопис“, „войска“, „образец“ и „книжник“. Той съставил сложни и производни думи и въвел заемки от други езици, най–вече от шведски. Сред тях са думи като енкели (ангел), хистория (история), лампу (лампа), мартюри (мъченик) и палму (палма).

Божието Слово за хората от народа

Накрая през 1548 г. била издадена първата част от превода на Агрикола — „Се Уси Тестаменти“ („Новият завет“). Според някои хора този превод е бил завършен пет години преди това, но поради липса на средства издаването му се забавило. Вероятно самият Агрикола осигурил голяма част от средствата за отпечатването.

Три години по–късно били отпечатани Псалмите, „Давидин Псалтари“, които Агрикола явно превел с помощта на свои колеги. Той също започнал работата по превеждането на Моисеевите и пророческите книги.

Осъзнавайки смирено ограниченията си, Агрикола откровено писал: „Надявам се, че никой християнин, вярващ човек и всеки друг, който чете тази Свята книга, няма да се разочарова, ако срещне в този превод, направен от неопитен човек, нещо погрешно, странно, неприятно или необичайно.“ Независимо от недостатъците, които биха могли да се видят в превода на Агрикола, неугасимият плам на този книжовник да направи Библията достъпна за обикновените хора заслужава възхищение.

Наследството на Агрикола

В началото на 1557 г. Агрикола, който по онова време вече изповядвал лютеранството и бил епископ на Турку, бил включен в делегация до Москва, която имала за цел да разреши спора относно границата между Швеция и Русия. Дебатите приключили успешно. Но поради трудностите по пътя на връщане, Агрикола неочаквано се разболял. Той умрял на път за дома на около 47–годишна възраст.

За сравнително краткия си живот Агрикола оставил след себе си едва десет труда на фински език, съставляващи общо около 2400 страници. Въпреки това мнозина смятат, че този „човек на просветата“ дал тласък в развитието на финландската култура. Оттогава насам във Финландия е постигнат голям напредък по отношение на изкуството и науката.

Още по–важно е това, че Микаел Агрикола допринесъл за разпространението и на друг вид просвета, тъй като благодарение на усилията му светлината от Божието Слово станала по–ясна за хората, говорещи фински език. Това е изразено в едно стихотворение, написано на латински в негова памет след смъртта му: „Той не остави нам обикновено завещание. Наместо завещание нека бъде неговият труд — той преведе свети книги на фински. Този труд е достоен за голяма похвала.“

[Блок/Снимка на страница 23]

Библията на фински език

Първият цялостен превод на Библията на фински език, до голяма степен направен въз основа на трудовете на Микаел Агрикола, бил издаден през 1642 г. След време той станал официалната Библия на Финландската лютеранска църква. През годините текстът няколко пъти претърпял незначителни промени, но на практика останал същия до 1938 г. Последното преработено издание излезе през 1992 г.

Единственият друг превод на цялата Библия на фински език е „Превод на новия свят на Свещеното писание“, издаден от Свидетелите на Йехова през 1995 г. Двайсет години преди това, през 1975 г., Свидетелите първо издадоха превода на Християнските гръцки писания. „Превод на новия свят на Свещеното писание“ се придържа възможно най–точно към оригинала. Досега от този превод са били отпечатани около 130 000 000 екземпляра.

[Снимка на страница 22]

Микаел Агрикола и първата Библия на фински език. Картичка от 1910 г.

[Източник]

National Board of Antiquities/Ritva Bäckman

[Снимка на страница 23]

„Новият завет“, преведен от Агрикола

[Информация за източника на снимката на страница 21]

National Board of Antiquities