Плесента — както приятел, така и враг!

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ШВЕЦИЯ

Някои видове плесен могат да спасят живота, а други са смъртоносни. Някои подобряват вкуса на сирената и на вината, а други правят храната отровна. Някои растат върху дървесината, а други се разпространяват в банята или по книгите. Всъщност плесените са навсякъде — дори може би вдишваш техните спори, докато четеш това изречение.

АКО се съмняваш, че плесените са навсякъде около нас, просто остави някъде филия хляб — може дори в хладилника. Не след дълго тя ще се покрие с мъхест слой, или плесен.

Какво представляват плесените?

Различните видове плесен са представители на царство Гъби. В него има над 100 000 вида, сред които са плесените, гъбите, ръждата по растенията и квасните гъбички. Познати са само сто вида от царство Гъби, които причиняват болести при хората и животните. Много други видове играят важна роля в хранителната верига — разграждат мъртвата органична материя и преработват основни химични елементи, така че растенията да могат да ги приемат. Трети са в симбиоза с растенията, като им помагат да извличат хранителни вещества от почвата. А има и такива гъби, които са паразити.

Плесените се зараждат от микроскопични спори, пренасяни по въздуха. Ако тези спори попаднат в подходяща за тях хранителна среда, която е с необходимата температура и влажност, те се развиват и образуват нишки, наречени хифи. Колонията от хифи образува мъхест слой, наречен мицел. Това е видимата за нас плесен. Тя може да наподобява също мръсни петна, например когато се образува във фугите между плочките в банята.

Плесените се размножават изключително бързо. В обикновената хлебна плесен, или столонообразуващ ризопус (Rhizopus stolonifer), малките черни точки са носителите на спори, наречени спорангии. Само в един спорангий има повече от 50 000 спори, като всяка спора може да произведе стотици милиони нови спори само за няколко дни! Ако условията са подходящи, плесените може да се развият точно толкова лесно върху книги, обувки или тапети, както върху някой дънер в гората.

Как се „хранят“ плесените? За разлика от хората и животните, които първо поглъщат храната си и след това я смилат, плесените често правят точно обратното. Когато молекулите на органичните вещества са прекалено големи или сложни, за да бъдат погълнати, плесените отделят разграждащи ензими, които разлагат молекулите на по–малки, лесни за поглъщане частици. Също така, тъй като не могат да се движат,  за да си намират храна, плесените живеят в хранителната си среда.

Плесените могат да произвеждат отровни вещества, наречени микотоксини, които предизвикват неблагоприятни реакции при хората и животните. Контактът с плесените става чрез вдишване, поглъщане или допир с кожата. Но не всички видове плесени са вредни. Някои от тях имат множество полезни приложения.

Плесента като приятел

През 1928 г. ученият Александър Флеминг случайно открил способността на зелената плесен да убива бактериите. Тази плесен, наречена по–късно Пеницилиум нотатум (Penicillium notatum), се оказала смъртоносна за бактериите, но безвредна за хората и животните. Това откритие довело до разработването на пеницилина, описван като „най–великото животоспасяващо средство в съвременната медицина“. За откритията си Флеминг и учените Хауърд Флори и Ернст Чейн получили Нобеловата награда за медицина през 1945 г. Оттогава насам от плесените са получени и други лекарствени продукти, някои от които са предназначени за лечение на кръвни съсиреци, мигрена и болестта на Паркинсон.

Плесените придават по–добър вкус на някои храни. Да вземем например сиренето. Знаеш ли, че характерният вкус на Синьото сирене и на сирената „Бри“, „Горгондзола“, „Камамбер“, „Рокфор“ и „Стилтън“ се дължи на определени видове от плесента Пеницилиум? Подобно на това саламът, соевият сос и бирата също се правят с помощта на някои видове плесени.

Същото се отнася и за виното. Ако някои сортове грозде се съберат в подходящото време, когато на всяка чепка има дадено количество плесени, от тях може да се направи превъзходно десертно вино. Плесента Ботритис цинереа (Botrytis cinerea), наричана още „благородна плесен“, влияе на захарите в гроздето и така подобрява вкуса му. Плесента Кладоспориум целаре (Cladosporium cellare) подобрява допълнително вкусовите качества на виното, докато то отлежава в избата. Ако трябва да перифразираме една пословица на унгарските винари, ‘Благородната плесен означава хубаво вино’.

Когато плесента се превърне във враг

Вредата от някои видове плесени е позната още от древността. През VI век пр.н.е. асирийците използвали плесента мораво рогче (Claviceps purpurea) като биологично оръжие, за да отравят кладенците на враговете си. През Средновековието същият вид плесен, която понякога се образува по ръжта, причинявала епилептични припадъци, болезнено парене, гангрена и халюцинации. Това са симптомите на болестта, известна днес като ерготизъм, която била наречена „огън на Св. Антоний“, тъй като много от заболелите пътували до светилището на Св. Антоний във  Франция, надявайки се на чудодейно изцеление.

Най–силното канцерогенно (причиняващо рак) вещество, познато днес, е афлатоксинът, който се произвежда от някои плесени. В една азиатска страна се смята, че афлатоксинът причинява смъртта на 20 000 души всяка година. Това смъртоносно вещество се използва в съвременните биологични оръжия.

В ежедневието обаче действието на обикновените плесени е по–скоро неприятно, отколкото опасно за здравето. В „Ю Си Бъркли Уелнес Летър“ се казва: „Повечето плесени не са вредни, дори ако усещате миризмата им.“ Обикновено те влияят на хора с белодробни проблеми (като астма), алергии, чувствителност към химични вещества или слаба имунна система, както и на земеделци, които са изложени на въздействието на големи количества плесени. Малките деца и възрастните хора също може да са по–податливи на влиянието на плесените.

Според Калифорнийския отдел по здравеопазване в САЩ плесените могат да причинят ‘дихателни проблеми, хриптене, затруднено дишане, задъхване, запушване на носа и синусите, възпаление на очите (парене, сълзене и зачервяване), суха кашлица, възпаление на гърлото и на лигавицата на носа, обриви и възпаление на кожата’.

Плесента в сградите

В някои страни често се случва да затворят дадено училище или се налага хората да напуснат жилището или офиса си, така че помещенията да бъдат изчистени от плесен (мухъл). В началото на 2002 г. новооткритият музей на съвременното изкуство в Стокхолм трябваше да бъде затворен поради мухъл. За да се изчисти музеят, бяха необходими близо четири милиона евро! Защо този проблем започна да се среща по–често напоследък?

Има два основни фактора за това: строителните материали и конструкцията на сградите. През последните десетилетия в строителството започнаха да се използват материали, в които по–лесно се развива плесен. Пример за това е гипсокартонът — гипс, отлят във вид на плоскост и опакован в специален картон. В този материал може да се задържи влага. Ако тя остане там за по–дълго време, спорите на плесените могат да се развият, като се хранят с картона в плоскостите.

Конструкцията на сградите също се е променила. Преди 70–те години на миналия век много от сградите в САЩ и в редица други страни бяха по–проветриви и с по–слаба изолация от съвременните сгради. Промените се дължат на желанието да се пести енергия, като се сведе до минимум загубата или притокът на топлина и като се ограничи въздушният поток. Така че сега влагата се задържа по–дълго и благоприятства развитието на плесен. Има ли решение на този проблем?

Най–добрият начин да се разрешат или поне да се намалят проблемите с плесента, е помещенията да са чисти и сухи, както и в тях да се поддържа ниска влажност. Ако все пак забележиш, че някъде има влага, бързо подсуши мястото и промени или поправи каквото е необходимо, така че тя да не се появи отново. Поддържай покрива и олуците чисти и в добро състояние. Погрижи се около сградата наклонът да е такъв, че водата да се оттича и да не се събира в основите. Ако имаш климатична инсталация, редовно изчиствай съда за събиране на кондензираната вода и дренажните тръби.

В едно ръководство се казва: „За да ограничите развитието на плесента, трябва да ограничите влагата.“ Ако вземеш някои прости мерки, това ще предпази тебе и твоето семейство от влиянието на вредните плесени. В известен смисъл плесента е като огъня. Тя може да е опасна, но може и да е изключително полезна. Това до голяма степен зависи от начина, по който я използваме и се справяме с нея. Разбира се, имаме да учим още много за плесените. Но познанието за невероятните творения на Бога може да бъде само за наша полза.

[Блок/Снимка на страници 14, 15]

ГОВОРИ ЛИ СЕ ЗА ПЛЕСЕН В БИБЛИЯТА?

В библейската книга Левит се споменава за „язва в къщата“, тоест по самата сграда. (Левит 14:34–48) Някои хора предполагат, че това явление, наречено още „люта проказа“, е вид плесен или мухъл, но това не може да бъде потвърдено със сигурност. Както и да стоят нещата, в Божия Закон се казвало, че собственикът на къщата трябва да отстрани камъните, по които била язвата, да остърже вътрешните стени на къщата и да изхвърли всичко, което може да е заразено, извън града на „нечисто място“. Ако след време в дома отново имало язва, цялата къща била обявявана за нечиста, трябвало да се събори и всичко да се изхвърли. Подробните напътствия от Йехова отразяват дълбоката му любов към неговите служители и загрижеността му за тяхното здраве.

[Снимка на страница 13]

Лекарствените продукти, получени от плесени, спасяват живота на много хора

[Снимка на страница 15]

Влагата се задържа в гипсокартона и винила, което благоприятства развитието на плесен