Алхамбра — ислямската перла на Гранада

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

„Само колко легенди и предания, истинни и измислени, колко песни и балади, на арабски и на испански, за любовта, за войната и за рицарството, са свързани с тази величествена ориенталска крепост!“ (УОШИНГТЪН ЪРВИНГ, АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ ОТ XIX ВЕК)

ПРОЧУТАТА забележителност, която вдъхновила тези думи, е уникалният дворец Алхамбра — перлата на испанския град Гранада. Наблюдавайки двореца, човек сякаш вижда малка част от Арабската или Персийската държава, пренесена в южна Европа. Цитаделата, или градската крепост, дължи неповторимата си красота на маврите, които господствали в Испания в продължение на няколко века. a

Арабският емир Зави бен Зири основал независимото кралство Гранада през XI век. То съществувало петстотин години и през това време процъфтявало в областта на изкуството и културата. Неговият залез започнал, когато през 1492 г. католическите владетели Фердинанд и Изабела сложили край на мюсюлманското господство в Испания.

Гранада достигнала разцвета си под владичеството на маврите, след като град Кордова бил завладян от християните през 1236 г. Тогава Гранада станала столица на мюсюлманската част на Испания и няколко владетели участвали в построяването на дворцов комплекс, който нямал равен на себе си в цяла Европа. Това бил дворецът Алхамбра, описан от един въодушевен поет като „най–удивителното здание в света“.

Гледката около Алхамбра е също толкова смайваща, колкото е и самият дворец. На фона зад него величествено се извисяват заснежените върхове на Сиера Невада, които достигат над 3400 метра надморска височина. Дворецът е разположен на издължения и покрит с дървета хълм Сабика, който се издига на 150 метра над града. През погледа на поета Ибн Замрак, живял през XIV век, хълмът гледа към Гранада подобно на съпруг, който съзерцава с възхищение своята съпруга.

Град в града

Името Алхамбра произлиза от арабски и означава „червеният“, като с него вероятно се загатва за цвета на тухлите, с които маврите издигнали външните стени. Някои хора обаче предпочитат обяснението на арабските историци, според които дворецът е бил строен на „светлината на факли“. Те твърдят, че поради това осветление през нощта стените изглеждали червеникави, откъдето идва и името на двореца.

Алхамбра не е просто обикновен дворец. Той може да бъде описан като град в пределите на град Гранада. Зад крепостните стени са се сгушили красиви градини, беседки, дворцови сгради, Алкасаба (крепост) и дори цяло градче, или медина. Към първоначалната мавританска конструкция по–късно са правени допълнения и така в Алхамбра може да се види уникално съчетание на изящните и сложни форми на арабското изкуство с по–строгите и семпли черти на Ренесанса в Европа.

 Красотата на Алхамбра се дължи на архитектурния стил, следван от маврите, който използвали и древните гърци. Първо те се възползвали от структурата и естествения цвят на камъка, за да създадат хармонична, пропорционална и семпла постройка. След това украсявали елегантната конструкция. Както се изразява един специалист, „маврите следвали главния принцип на архитектурата: да се украсява постройката, а не да се строи украсата“.

Разходка из Алхамбра

В Алхамбра се влиза през огромна подковообразна арка, наричана Портата на правосъдието. Това име напомня за съда, който по време на мюсюлманското господство бързо бил свикван за по–маловажни дела. В Близкия Изток било прието да се гледат съдебни дела при портите на града и за това се говори в Библията. b

Сложната украса, характерна за арабските дворци като Алхамбра, се правела от специална гипсова мазилка, от която майсторите извайвали изящни плетеници. Някои богато  украсени арки наподобяват сталактити, подредени в съвършена симетрия. Друга характерна черта на двореца са т.нар. зилиз — глазирани плочки, подредени в сложни геометрични фигури. Те покриват долната част на стените и ярките им цветове контрастират на бледия цвят на гипсовата мазилка над тях.

Забележителен сред дворовете в Алхамбра е Дворът на лъвовете, описван като „най–ценния образец на арабското изкуство в Испания“. В един испански пътеводител се казва: „Има нещо в истинското произведение на изкуството, което не може да бъде наподобено или пресъздадено. ... Това чувстваме, когато стоим пред този двор в Гранада.“ Елегантни колони и арки със съвършена симетрия заобикалят двора, насред който се издига фонтан, поддържан от дванайсет мраморни лъва. Това е една от най–често сниманите забележителности в Испания.

Освежаващи градини

В Алхамбра има също изобилие от прекрасни градини, фонтани и изкуствени езера. c В своята книга „Мавританска Испания“ Енрике Сордо пише, че „при арабите градините са сякаш кътче от самия рай“. Навсякъде може да се види влиянието на ислямската култура. Испанският писател Гарсия Гомес казал: „В Корана мюсюлманският рай е описан подробно като възхитителна градина ..., напоявана от красиви потоци.“ Водата в Алхамбра е в изобилие, което е истинска благодат за хората, привикнали на суровите условия в пустинята. Онези, които проектирали градината, знаели, че водата освежава въздуха и гали ухото с успокоителния си ромон. Правоъгълните изкуствени езера, в които се оглежда ясното испанско небе, създават усещането за простор и светлина.

 Недалече от двореца Алхамбра се намира Хенералифе d — мавърска вила с градина, разположена на хълма до Сабика, Серо дел Сол. Градината е с типично арабско оформление и е наречена „една от най–прекрасните градини в света“. В миналото имало мост, който свързвал Хенералифе с двореца Алхамбра, и явно тази вила служела като място за отдих на управниците на Гранада. През един от дворовете на Хенералифе се стига до Водното стълбище. Тук посетителите могат да се насладят на изобилието от светлина, на различните цветове и на безброй приятни аромати.

Въздишката на мавъра

Когато последният управник на Гранада, Боабдил (Мохамед XI), предал града на Фердинанд и Изабела, той и семейството му били изпратени в изгнание. Говори се, че след като излезли от града, те се спрели на едно високо място, наречено днес Суспиро дел Моро (Въздишката на мавъра). Когато погледнали назад, за да зърнат за последен път своя величествен червен дворец, майката на Боабдил му казала: „Плачи сега като жена за онова, което не можа да защитиш като мъж!“

И до днес някои от трите милиона туристи, които посещават Алхамбра всяка година, отиват на това място. Оттук, подобно на Боабдил, те могат да наблюдават град Гранада, който се разпростира под двореца Алхамбра — перлата на града. Ако един ден посетите Гранада, може би и вие ще разберете тъгата на този последен мавърски управник.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 15]

Алкасаба

[Снимка на страница 16]

Дворът на лъвовете

[Снимка на страници 16, 17]

Градините на Хенералифе

[Снимка на страница 17]

Водното стълбище

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Художествен елемент: EclectiCollections

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Всички снимки освен най–горе: Recinto Monumental de la Alhambra y Generalife

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Всички снимки: Recinto Monumental de la Alhambra y Generalife

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Снимките горе: Recinto Monumental de la Alhambra y Generalife; снимката долу: J. A. Fernández/San Marcos