Дали това са „златните години“?

ЧАСЪТ е 6:30 сутринта. В Совето (ЮАР) е студена зимна утрин. Евелин a трябва да стане от леглото. В дома ѝ няма отопление и студът е направо непоносим.

Тя с мъка спуска болните си от артрит крака от леглото. След това сяда и изчаква малко. Болката в краката ѝ постепенно намалява. Евелин се напряга и става. Тя стене от болка. След това, с ръце на кръста, точно както „скакалецът се влачи“, Евелин бавно отива до банята. (Еклисиаст 12:5, НС) b

„Това е цяло постижение!“ — си казва Евелин. Тя е успяла не само да доживее този нов ден, но и да раздвижи своето измъчено от болки тяло.

Но има нещо друго, което я притеснява. Тя казва: „Страхувам се умът ми да не ‘излезе от релсите’.“ Понякога Евелин губи ключовете си, но иначе умът ѝ продължава да е бистър. Тя казва: „Моля се само да не изгубя ума си, както става с някои възрастни хора.“

Когато била по–млада, Евелин не се замисляла за старостта. Годините сякаш се изнизали изведнъж и сега нейното тяло не престава да ѝ напомня, че тя е на 74 години.

Някои хора, чиито обстоятелства са по–добри от тези на Евелин, и които нямат някакво сериозно заболяване или силен стрес, може да гледат на по–късния етап от живота си като на „златни години“. Подобно на патриарха Авраам, те може да достигнат „честита старост“ и да бъдат ‘стари и сити от дни’. (Битие 25:8) За други обаче настъпват ‘тежки дни и години’ (СИ), за които могат само да кажат: „Нямам наслада от тях.“ (Еклисиаст 12:1) При една анкета толкова много хора изразили отрицателен възглед за пенсионирането, че списание „Нюзуик“ предложило „златните години“ вече да бъдат наричани „мрачните години“.

Как гледаш ти на напредналата възраст? Кои са някои от предизвикателствата, с които се сблъскват възрастните хора? Дали проблемите с умствената дейност са неизбежни в тази възраст? Как може да се постигне вътрешен мир по време на „златните години“?

[Бележки под линия]