Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да спра да се наранявам умишлено?

Как да спра да се наранявам умишлено?

Въпроси на младите хора

Как да спра да се наранявам умишлено?

„Не можех да контролирам емоционалната болка, която изпитвах. После открих нещо, което можех да контролирам — физическата болка.“ (Дженифър a, 20–годишна)

„Когато се разстройвах, се порязвах умишлено. Така сякаш плачех. След това се чувствах по–щастлива.“ (Джесика, 17–годишна)

„Не съм [се наранявала умишлено] вече около две седмици. За мене това е доста време. Но не мисля, че някога ще успея да спра съвсем.“ (Джейми, 16–годишна)

ДЖЕНИФЪР, Джесика и Джейми не се познават, но имат много общи неща помежду си. И трите изпитвали силна емоционална болка. И трите започнали да се борят с отчаянието си по един и същи начин. Дженифър, Джесика и Джейми изпитвали временно облекчение, като умишлено се наранявали физически. b

Макар че изглежда доста странно действие, умишленото самонараняване, към което спадат умишлените порязвания и самоосакатяването, днес се среща много често сред младежите. В канадския вестник „Нешънъл Пост“ се казва, че умишленото самонараняване „ужасява родителите, озадачава [училищните] съветници и е истинско предизвикателство за лекарите“. Във вестника се казва още, че самонараняването „може да стане едно от най–сериозните пристрастявания, познати в медицината“. Дали ти или някой твой близък сте попаднали в плена на този навик? Ако е така, какво можеш да направиш?

Първо се опитай да разбереш какво те подтиква да се нараняваш умишлено. Не забравяй, че самонараняването не е просто навик при нервност. Обикновено това е начин човек да се справи с даден вид стрес. Онези, които се нараняват умишлено, прибягват до физическа болка, за да облекчат емоционалната. Затова се запитай: „Какво целя да постигна, като се наранявам умишлено? За какво си мисля в момента, когато усетя подтик да се наранявам умишлено?“ Дали в живота ти има някаква ситуация, може би свързана с твоето семейство или с приятелите ти, която да ти причинява стрес?

Несъмнено ще ти трябва доста смелост, за да си направиш такъв самоанализ. Но определено ще си заслужава. Често това е първата стъпка към прекратяването на навика на умишленото самонараняване. Но не е достатъчно просто да разбереш каква е причината за този навик.

Важно е да споделяш

Ако се бориш с навика на умишленото самонараняване, ще ти бъде от полза да споделиш какво чувстваш с някой доверен и зрял приятел. В Библията е записана следната мъдра мисъл: „Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.“ (Притчи 12:25, СИ) Когато споделиш с някого какво чувстваш, ще можеш да чуеш утешителните и мили думи, от които имаш нужда. (Притчи 25:11)

Но към кого да се обърнеш? Добре ще бъде да избереш някой по–възрастен от тебе, който проявява мъдрост, зрялост и състрадание. Християните имат на разположение помощта на старейшините от сбора, които са „като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя“. (Исаия 32:2)

Вярно е, че самата мисъл да споделиш тайната си с някого може да изглежда страшна. Може би се чувстваш като Сара. Тя признава: „Отначало ми беше трудно да се доверя на когото и да било. Мислех си, че щом веднъж ме опознаят и видят каква съм в действителност, хората ще се отдръпнат от мене с отвращение и ненавист.“ Когато обаче споделила какво чувства, Сара разбрала колко са верни думите от Библията, записани в Притчи 18:24: „Има приятел, който се държи по–близко и от брат.“ Тя казва: „Зрелите християни, с които споделих какво изпитвам, никога не ме обвиняваха, независимо от нещата, които им разказвах за навика си да се наранявам умишлено. Вместо това, те ми дадоха практични съвети. Разсъждаваха заедно с мене от Библията, като търпеливо ме насърчаваха, когато бях унила и ми се струваше, че нямам никаква стойност.“

Защо не споделиш с някого за проблема си? Ако се чувстваш неловко да разговаряте лично, може да опиташ чрез писмо или по телефона. Да споделиш с някого чувствата си, е важна стъпка към това да спреш да се нараняваш умишлено. Дженифър казва: „Най–важното за мене беше да знам, че някой наистина ме обича и че има някого, с когото мога да говоря, когато всичко изглежда мрачно.“ c

Важността на молитвата

Дона сякаш се намирала в безизходица. От една страна, тя чувствала, че се нуждае от помощта на Бога. От друга страна, си мислела, че той няма да я подкрепи, докато не спре да се наранява умишлено. Какво ѝ помогнало? Едно от нещата било това, че размишлявала върху записаното в 1 Летописи 29:17, където се казва, че Йехова Бог ‘изпитва сърцето’. Дона разказва: „Йехова знаеше, че дълбоко в сърцето си исках да спра да се наранявам умишлено. След като започнах да му се моля за помощ, бях изненадана как всичко се промени. Малко по малко започнах да придобивам повече сили.“

Псалмистът Давид, който многократно изпитвал страдания, писал: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи.“ (Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22]) Йехова знае какво изпитваш. Освен това ‘той се грижи за тебе’. (1 Петър 5:7) Ако сърцето ти те осъжда, помни, че Бог е ‘по–голям от сърцето ти и знае всичко’. Да, той разбира защо прибягваш до умишлено самонараняване и защо ти е трудно да спреш. (1 Йоан 3:19, 20) Ако се обърнеш в молитва към Йехова и се стараеш да преодолееш този навик, той ‘ще ти помогне’. (Исаия 41:10)

А ако отново прибегнеш до умишлено самонараняване? Дали това означава пълен провал? В никакъв случай! В Притчи 24:16 се казва: „Праведният ако седем пъти пада, пак става.“ Относно този стих Дона казва: „Аз падах повече от седем пъти, но не се предавах.“ Тя разбрала, че постоянството е много важно. До същия извод стигнала и Карън, която споделя: „Научих се да гледам на всяко връщане към умишленото нараняване като на временен неуспех, а не като на провал, и всеки път започвах всичко отначало, колкото и пъти да беше необходимо това.“

Когато е необходима и допълнителна помощ

Исус знаел, че ‘болните се нуждаят от лекар’. (Марко 2:17) В много случаи може да е необходимо да се консултираш с опитен специалист, за да разбереш дали зад навика на умишленото самонараняване не се крие някакво заболяване, за което той да ти предпише лечение. d Освен подкрепата, която получавала от любещите християнски надзорници, Дженифър решила да потърси и професионална помощ. Тя казва: „Старейшините не са лекари, но ми помогнаха много. Въпреки че от време на време все още чувствам подтик да се наранявам умишлено, в състояние съм да овладея това чувство с помощта на Йехова, на сбора и на уменията, които придобих да се справям с проблемите.“ e

Да, ти можеш да се научиш да преодоляваш по по–резултатни начини емоционалната болка. Моли се като псалмиста: „Здраво утвърди стъпките ми в твоите слова и нека не ме завладее нищо, което причинява болка.“ (Псалм 119:133, НС) Ще изпиташ удовлетворение и ще възвърнеш самоуважението си, когато успееш да се освободиш от този навик.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО...

◼ Какви други начини съществуват да облекчиш емоционалната болка?

◼ С кого би могъл да споделиш, че се бориш с навика да се нараняваш умишлено?

[Бележки под линия]

a Някои имена в статията са променени.

b За повече информация относно умишленото самонараняване — какво включва то и какви са причините за него — виж статията „Въпроси на младите хора: Защо се наранявам умишлено?“ в броя на „Пробудете се!“ от януари 2006 г.

c Можеш да се научиш да изразяваш чувствата си, като понякога ги записваш. Писателите на псалмите в Библията били хора, които също изпитвали силни чувства, като вина, гняв, отчаяние и скръб, и ги изразявали с думи. За да видиш някои примери, можеш да прегледаш 6, 13, 42, 55 и 69 псалм.

d В някои случаи умишленото самонараняване е последствие от друго състояние, като депресия, биполярно разстройство, обсесивно–компулсивни разстройства или разстройства на хранителното поведение. В „Пробудете се!“ не се препоръчва никакво определено лечение. Християните трябва да се уверят, че лечението, което предприемат, не противоречи на библейските принципи.

e В предишни броеве на „Пробудете се!“ бяха публикувани статии за различни проблеми, които често се крият зад умишленото самонараняване. Виж например поредицата от статии „Разстройствата на настроението“ (8 април 2004 г.), „Помощ за младежите, страдащи от депресия“ (8 декември 2001 г.), „Какво се крие зад хранителните разстройства?“ (22 януари 1999 г., англ.), както и статията „Въпроси на младите хора: „Как да се справя, когато единият от родителите ми е алкохолик?“ (8 август 1992 г., англ.).

[Блок/Снимка на страница 20]

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА НЯКОГО, КОЙТО СЕ НАРАНЯВА УМИШЛЕНО

Как можеш да помогнеш на член на твоето семейство или на приятел, който се наранява умишлено? Вероятно този човек отчаяно се нуждае от някого, на когото да се довери, затова бъди на разположение да го изслушваш. Старай се да бъдеш истински ‘приятел, роден за във време на нужда’. (Притчи 17:17) Вярно е, че първата ти реакция може да бъде да изпаднеш в паника и да настояваш този човек веднага да спре да се наранява. Но това само ще го отчужди от тебе. Освен това не е достатъчно просто да му кажеш да престане. Ще ти бъде необходима прозорливост, за да му помогнеш да научи нови начини, по които да се справя с проблемите си. (Притчи 16:23) Това също ще отнеме време, така че се въоръжи с търпение. ‘Бъди бърз да слушаш, но не бързай да говориш.’ (Яков 1:19)

Ако си млад човек, не си мисли, че ще можеш сам да помогнеш на някого, който се наранява умишлено. Помни, че е възможно дълбоко зад този навик да се крие по–сериозен проблем или заболяване, за което е необходимо съответно лечение. Освен това умишленото самонараняване е опасно за живота дори когато човек няма намерение да се самоубие. Ето защо ще бъде разумно да накараш другия човек да потърси помощ от някой зрял и загрижен възрастен.

[Снимки на страница 19]

Никога не подценявай важността на това да се довериш на някой близък човек и да се молиш на Бога