Пилигримите и пуританите — кои били те?

НА СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКИЯ бряг край град Плимут (щата Масачузетс) има огромен гранитен камък, върху който е издълбана годината 1620. Камъкът е наречен Плимут Рок и се намира близо до мястото, където се смята, че преди почти четиристотин години са пристигнали група европейци. Може би си чувал за тях като за пилигримите или Отците пилигрими.

Много хора са чували разкази за това как гостоприемните пилигрими канели местното индианско население на богата гощавка. Но кои били пилигримите и защо се заселили в Северна Америка? За да си отговорим на тези въпроси, нека да се пренесем в дните на английския крал Хенри VIII.

Религиозни промени в Англия

По–малко от сто години преди пилигримите да отплават за Америка, Англия била католическа държава и крал Хенри VIII носел титлата Защитник на вярата, дадена му от папата. Но настъпила промяна, когато папа Климент VII отказал да анулира брака на краля с Катерина Арагонска, първата от шестте му жени.

Докато Хенри VIII се занимавал със семейните си проблеми, протестантската Реформация разклащала основите на католическата църква в голяма част от Европа. Тъй като не искал да изгуби властта, която църквата му осигурявала, първоначално кралят не допускал реформаторите в Англия. По–късно обаче променил решението си. След като католическата църква не искала да прекрати брака му, Хенри VIII решил просто да прекрати влиянието на църквата. През 1534 г. той отнел властта на папата над католиците в Англия и се обявил за глава на англиканската църква. След това той започнал да затваря манастирите и да разпродава огромните им владения. Когато Хенри VIII умрял през 1547 г., Англия вече се превръщала в протестантска страна.

Едуард VI, синът на Хенри VIII, водел същата политика спрямо Рим. След смъртта му през 1553 г. на престола се възкачила Мария I Тюдор, дъщеря на Хенри от брака му с Катерина Арагонска, и тъй като била католичка, тя се опитала отново да подчини страната на властта на папата. Тя изпратила в изгнание много протестанти и заповядала над триста души да бъдат изгорени на клада, заради което  станала известна като Мария Кървавата. Тя обаче не могла да предотврати настъпващата промяна. Мария I Тюдор умряла през 1558 г. и нейната природена сестра Елизабет I, която се възкачила на престола, ограничила значително влиянието на папата в религиозния живот в Англия.

За някои протестанти обаче отделянето на Англия от църквата в Рим не било достатъчно. Според тях трябвало да бъде премахната всяка следа от католицизма. Те искали да пречистят поклонението в църквата, затова били наречени пуритани (от английската дума за „чист“). Някои от тях смятали, че няма нужда от епископи, а всеки сбор трябва да е самостоятелен и независим от официалната църква в страната. Тези пуритани били наречени сепаратисти.

Пуританите, които не зачитали установената църква, започнали да действат открито при управлението на Елизабет I. Небрежното облекло на някои духовници раздразнило кралицата и през 1564 г. тя заповядала на архиепископа на Кентърбъри да наложи стандарт по отношение на облеклото. Пуританите отказали да се подчинят, тъй като смятали, че така духовниците отново ще трябва да носят одежди, подобни на католическите. Възникнали допълнителни противоречия относно старата йерархия от епископи и архиепископи. Епископите били подчинени на кралицата и тя изисквала от тях да ѝ се закълнат във вярност като към глава на църквата.

Сепаратистите стават пилигрими

След Елизабет I през 1603 г. на престола се възкачил Джеймс I, който оказал голям натиск на сепаратистите да се подчинят на неговата власт. През 1608 г. сепаратистите от град Скруби избягали в Холандия заради по–голямата свобода, която съществувала там. След време обаче новата обстановка започнала да ги притеснява повече, отколкото ситуацията в Англия, тъй като Холандия била толерантна към други религии и към разпуснатия морал на хората. Затова те решили да напуснат Европа и да се заселят в Северна Америка. Тъй като били готови да пътуват надалече от дома си заради своите вярвания, след време те били наречени пилигрими.

Пилигримите, сред които имало много сепаратисти, получили разрешение да се установят в английската колония Вирджиния и през септември 1620 г. отплавали за Северна Америка с кораба Мейфлауър. Около сто души, възрастни и деца, прекарали два месеца в бурните северни води на Атлантическия океан, преди да стигнат до нос Код, на стотици километри северно от Вирджиния. Там те подписали Спогодбата Мейфлауър, в която посочили желанието си да основат своя общност и да се подчиняват на нейните закони. На 21 декември 1620 г. те се установили наблизо и основали колонията Плимут.

Живот в Новия свят

Преселниците пристигнали в Северна Америка неподготвени за зимата. Само за няколко месеца половината от тях умрели. С настъпването на пролетта обаче условията се подобрили. Оцелелите пилигрими построили здрави къщи и с помощта на местното индианско население се научили да отглеждат характерни за района земеделски култури. До есента на 1621 г. благосъстоянието на пилигримите дотолкова се подобрило, че те отделили специално време, за да благодарят на Бога за неговите благословии. Така възникнал Денят на благодарността, който днес се празнува в САЩ и в някои други страни. Започнали да пристигат още заселници и така след по–малко от петнайсет години населението на Плимут вече наброявало повече от 2000 души.

Междувременно, подобно на сепаратистите, някои пуритани в Англия също решили, че „Обетованата земя“ се намира отвъд океана. През 1630 г. някои от тях пристигнали на едно  място северно от Плимут и установили колонията Масачузетс Бей. През 1640 г. вече около 20 000 имигранти от Англия живеели в Нова Англия. След като през 1691 г. Плимут се слял с колонията Масачузетс Бей, пилигримите сепаратисти вече не били толкова отделени от останалите. Тъй като вече пуританите ръководели духовния живот в Нова Англия, Бостън се превърнал в религиозен център на тази област. В какво се състояло поклонението на пуританите?

Поклонението на пуританите

Отначало пуританите в Новия свят построили дървени молитвени домове, в които се събирали всяка неделя сутрин. При хубаво време условията вътре били поносими, но през зимата религиозните служби представлявали изпитание и за най–издръжливите пуритани. В сградите нямало отопление и вярващите бързо започвали да треперят от студ. Проповедниците често си слагали ръкавици, за да предпазят ръцете си от студения въздух в помещението, докато жестикулират.

Пуританите основавали вярванията си на ученията на френския протестантски реформатор Жан Калвин. Те вярвали в предопределението и смятали, че Бог предварително е решил кои хора да спаси и кои да обрече на вечни мъки в ада. Според тях каквото и да прави, човек не може да промени начина, по който Бог гледа на него. Той не знае дали след смъртта си ще се наслаждава на живот в небесата, или ще гори вечно в огнения ад.

След време пуританските проповедници започнали да проповядват покаяние. Те предупреждавали хората, че макар Бог да е милостив, онези, които не спазват заповедите му, отиват направо в ада. Тези проповедници разпалили адския огън в умовете на хората и го поддържали силен, така че да ги принуди да се подчиняват. Джонатан Едуардс, проповедник от XVIII век, веднъж изнесъл проповед на тема „Грешниците в ръцете на гневния Бог“. Неговото описание на ада било толкова ужасяващо, че други духовници трябвало да успокояват смутените слушатели.

Проповедниците, които идвали в Масачузетс от други краища, били изложени на риск. Властите изгонили три пъти квакерката Мери Дайър, но всеки път тя се връщала и продължавала да проповядва своите възгледи. Накрая на 1 юни 1660 г. тя била обесена в Бостън. Филип Ратклиф очевидно забравил колко ревностно пуританските водачи преследвали противниците си. За своите проповеди  срещу правителството и срещу църквата в Салем, той бил глобен и бичуван. За да му помогнат да не забрави това събитие, пуританите отрязали ушите му и го отпратили. Нетолерантността на пуританите принудила мнозина да напуснат Масачузетс и това допринесло за развитието на други колонии.

Арогантността поражда насилие

Тъй като се смятали за „богоизбрани“, много пуритани гледали на местното население като на по–низши същества, настанили се незаконно по тези земи. Тази нагласа породила неприязън, вследствие на което някои от коренните жители започнали да нападат пуританите. В отговор на това пуританските водачи променили законите за съботата, така че мъжете да могат да ходят на църква въоръжени. През 1675 г. положението се влошило още повече.

Като виждал как народът му губел земите си, Метакомет от племето на индианците уампаноаг, известен също като крал Филип, започнал да напада пуританските селища, като опожарявал къщите и избивал жителите им. Пуританите отвърнали на нападенията и войната продължила няколко месеца. През август 1676 г. пуританите хванали индианския вожд при Роуд Айлънд. Той бил обезглавен, а тялото му било изкормено и разчленено. Това сложило край на Войната на крал Филип и на независимия живот на индианците в Нова Англия.

През XVIII век ревността на пуританите започнала да се проявява по нов начин. Някои духовници в Масачузетс се обявили против английското господство и така разпалили желанието за независимост. Като говорели за революция, те смесили религията с политиката.

Много от пуританите били трудолюбиви, смели и отдадени на религията си. И до днес в английския език съществуват изрази като „пуритански характер“ и „пуританска честност“. Но искреността сама по себе си не изчиства някого от погрешните учения. Исус Христос никога не смесвал религията с политиката. (Йоан 6:15; 18:36) А проявите на жестокост са в противоречие със следната важна истина: „Който не проявява любов, не познава Бога, защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8)

Дали твоята религия учи за огнения ад, предопределението или други небиблейски учения? Дали нейните водачи участват в политиката? Ако непредубедено изучаваш Божието Слово, Библията, това ще ти помогне да разбереш кое поклонение наистина „е чисто и неопетнено“, приемливо за Бога. (Яков 1:27)

[Блок/Снимка на страница 13]

ПУРИТАНИТЕ И ОГНЕНИЯТ АД

Учението на пуританите за огнения ад противоречи на Божието Слово. Библията учи, че мъртвите не съзнават нищо и не изпитват нито болка, нито радост. (Еклисиаст 9:5, 10) Освен това на истинския Бог никога ‘не му е идвала на ум’ мисълта да измъчва хората с огън. (Йеремия 19:5; 1 Йоан 4:8) Бог подканя хората да променят живота си и се отнася състрадателно към разкайващите се грешници. (Езекиил 33:11) Обратно на тези библейски истини пуританските проповедници често описвали Бога като жесток и отмъстителен. Те не уважавали живота, както се вижда от безчувствените им действия, с които насила карали противниците си да замълчат.

[Снимка на страница 10]

Пилигримите пристигат в Северна Америка, 1620 г.

[Източник]

Harper’s Encyclopædia of United States History

[Снимка на страница 12]

Първият ден на благодарността, 1621 г.

[Снимка на страница 12]

Пуритански молитвен дом в Масачузетс

[Снимка на страница 12]

Жан Калвин

[Снимка на страница 12]

Джонатан Едуардс

[Снимка на страница 13]

Въоръжено семейство пилигрими отива на църква

[Информация за източника на снимката на страница 11]

Library of Congress, Prints & Photographs Division

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Горе вляво: Snark/Art Resource, NY; горе вдясно: Harper’s Encyclopædia of United States History; Жан Калвин: Portrait in Paul Henry’s Life of Calvin, from the book The History of Protestantism (Vol. II); Джонатан Едуардс: Dictionary of American Portraits/Dover

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Снимки: North Wind Picture Archives