Посещение в център за изкуствени крайници

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ

ИМАХ две причини да си уговоря час в Центъра за изкуствени крайници в Уелингтън (Нова Зеландия). Изкуственият ми крак се нуждаеше от някои поправки. Освен това исках да разгледам центъра, за да науча повече за изработването на изкуствени крайници.

Протезистът, който се занимаваше с моя случай, любезно се съгласи да ме разведе наоколо. Беше интересно преживяване, което ми помогна да науча повече за всеотдайните усилия на специалистите, работещи в тази област, и да ценя повече техния труд.

Думата „протеза“ се отнася за „изкуствена част на тяло, направена да замени изгубена природна“. („Български тълковен речник“, издателство „Наука и изкуство“) Протезирането е ортопедична специалност, която се занимава с производството и поставянето на протези. Специалистите в тази област се наричат протезисти.

Как се прави изкуствен крак?

Повечето пациенти, които идват в центъра, се нуждаят от изкуствен крак. Първо ампутираният крайник се облича с маншет и се прави гипсова отливка, с чиято помощ се изработва точно съответствие на крайника. След това моделът на ампутирания крайник се използва, за да се направи специално ложе, в което влиза новият крак. Така започва процесът на изработването на напълно функциониращ крак, който ще замени изгубения. При по–съвременна техника се използват компютърни програми, за да се измери ампутирания крайник. След това специален уред създава негово точно копие.

След като видях как специалистите в центъра прилагат високите си технически познания, разгледах някои от готовите части за протезите. Особено впечатление ми направи една хидравлична колянна става, която може да се адаптира към ампутирания крайник с термопластично ложе. Това ложе може да се нагрее и да се оформи така, че да е по–удобно за пациента. По целия свят има на разположение подробни илюстрирани каталози на различни части за изкуствени крайници.

Накрая всичките части на изкуствения крак — ложето, коляното, обвивката и стъпалото — се регулират, за да се осигури възможно най–естествена походка. Най–накрая се приготвя пенопластично покритие, което скрива „костите“ на изкуствения крайник. Това се прави с цел  изкуственият крак да прилича колкото се може повече на естествен.

След като пациентът стане по–уверен, се уговаря консултация с хирург ортопед, който посещава центъра за изкуствени крайници. Така се прави последен преглед от специалист, за да може пациентът да си служи по най–добрия начин с новия си крак.

Приложение при децата и спортистите

Докато разглеждах центъра, забелязах едно малко момиченце. То не се притесняваше да ни покаже изкуствения си крайник. По–късно дори видях момиченцето да подскача безгрижно наоколо.

Беше ми интересно да науча повече за децата, на които трябва да им бъде ампутиран някой крайник. Моят протезист ми показа малка ръчичка и ми обясни, че такива протези се слагат дори на шестмесечни бебета. Защо се прави това? За да може детето да свикне от малко с протезата. В противен случай то използва само едната си ръка и когато порасне, му е по–трудно да използва и двете.

Разбрах, че неотдавна една европейска фирма изпратила части за изкуствени крайници за спортистите на Параолимпийските игри в Сидни. Състезателите можели да получат от частите безплатно и имало на разположение специалисти, включително и от Нова Зеландия, които им помагали по време на игрите.

Някои от частите за изкуствени крайници били разработени специално за спортисти. Показаха ми една такава част — стъпало и глезен, направени от специален материал, благодарение на който се постига почти естествена гъвкавост на крака.

Напредък в протезирането

Какво развитие можем да очакваме в областта на протезирането? Моят протезист ми каза, че е изработен изкуствен крак, чиито движения се координират с помощта на компютър. Понастоящем поне един пациент в Нова Зеландия има такъв крайник. Явно изкуственият крак се задвижва, когато върху сензорите в него се упражни натиск. Така се получава походка, подобна на естествената.

В някои страни опитни хирурзи ортопеди са започнали да прилагат метод, наречен остеоинтеграция. В ампутирания крайник се вгражда специален щифт, към който се прикрепя изкуственият крайник. По този начин няма нужда да се прави отливка и ложе.

Освен това се провеждат и проучвания, благодарение на които след време да бъде възможно в нервните влакна да се вграждат рецептори, така че човек да движи изкуствения крайник чрез мозъчни сигнали. В САЩ и в някои други страни са направени няколко трансплантации на ръце, но тази процедура предизвиква доста спорове и при нея се налага пациентите да вземат лекарства срещу отхвърлянето на присадения крайник до края на живота си.

Днес при изработването на изкуствени ръце се използва миоелектрониката. При нея електроди улавят импулсите, които често още съществуват в мускулите на останалата част от естествения крайник. Използват се батерии, които усилват тези импулси, така че да задвижат електронните части в протезата. В най–съвременната техника за изработване  на изкуствени ръце се използва компютър, за да може протезата да се нагласи прецизно според нуждите на пациента.

Този напредък в областта на изработването на изкуствени крайници ми направи много силно впечатление и попитах моя протезист какво би казал, ако трябва да сравни изкуствените крайници с естествените. Разбира се, той веднага отвърна, че оригиналът ги превъзхожда във всяко отношение. Това ми припомни думите на псалмиста, който в молитва към своя Създател казал: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен.“ (Псалм 139:14)

[Диаграма/Снимки на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

[Снимки]

При миоелектричните протези мускулните сигнали управляват скоростта на движение и силата при хващане

[Източник]

Ръце: © Otto Bock HealthCare

[Снимки]

В това коляно има микропроцесори и магнитни полета, чрез които то се нагажда според походката на човека

[Източник]

Коляно: Photos courtesy of Ossur

[Снимка]

При напречен разрез на изкуственото стъпало се вижда пенопластичното покритие и направата на глезена

[Източник]

© Otto Bock HealthCare

[Източник]

© 1997 Visual Language

[Снимка на страница 21]

Регулиране на изкуствен крак

[Снимка на страница 22]

Лекар намества протезата на пациент

[Снимка на страница 23]

Бебетата с ампутирана ръка получават такава малка протеза

[Снимка на страница 23]

На Параолимпийските игри през 2004 г. победителят в бягането на сто метра измина разстоянието за 10,97 секунди със стъпало от карбонов материал, изграден от влакна

[Източник]

Photo courtesy of Ossur/Photographer: David Biene

[Информация за източника на снимката на страница 21]

© Otto Bock HealthCare