Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Река Темза — уникалното наследство на Англия

Река Темза — уникалното наследство на Англия

Река Темза — уникалното наследство на Англия

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Река Темза води началото си от четири извора в живописната местност Котсуолд Хилс в южната част на централна Англия. Докато криволичи 350 километра на изток, тя се слива с други реки и накрая се влива в Северно море чрез естуар, широк 29 километра. Тази къса река е изиграла голяма роля в историята на Англия.

ЗА ПЪРВИ път римските войски нахлули в Англия около 55 г. пр.н.е. под командването на Юлий Цезар. Когато на следващата година императорът се върнал, настъплението му било възпрепятствано от река, която той нарекъл Тамезис — днешната Темза. Едва 90 години по–късно римският император Клавдий успял да покори тази страна.

По онова време от двете страни на Темза имало мочурища, но по–късно римската армия построила дървен мост на около 50 километра от естуара на реката, докъдето прониквали приливните вълни. Там на северния бряг на реката те построили пристанище, което нарекли Лондиниум a.

През следващите четири века римляните разширили търговията си с други части на Европа и внасяли луксозни стоки от Средиземноморието, дори дървесина от Ливан. Те използвали река Темза, за да пренасят стоки от вътрешността на страната до Лондон. Така този град, със своята добре развита пътна мрежа, скоро станал важен търговски център.

Вилхелм Завоевателя

След разпадането на Римската империя римските легиони се оттеглили от Британия през 410 г. и град Лондон западнал, както и търговията по река Темза. До XI век, когато Вилхелм Завоевателя нахлул от Нормандия, коронацията на англо–саксонските крале ставала в Кингстън, местност на 19 километра от Лондон нагоре по течението на реката, където имало брод. След като бил коронясан в Уестминстър през 1066 г., Вилхелм Завоевателя построил в римските крепостни стени Лондонската кула („Тауър“), за да управлява и разшири търговията, както и да ръководи движението през пристанището. Търговията отново процъфтявала и населението на Лондон нараснало на около 30 000 души.

Вилхелм Завоевателя построил още една крепост върху варовиковите скали на 35 километра западно от Лондон, в местността известна днес като Уиндзор. Крепостта е построена на мястото на стара саксонска кралска резиденция и от нея се разкрива великолепна гледка към река Темза. През годините замъкът Уиндзор бил променян и дострояван и днес продължава да бъде една от най–известните туристически забележителности в Англия.

През 1209 г. бил завършен трийсетгодишен проект — каменен мост над река Темза в Лондон, който е сред първите в Европа. Върху тази забележителна конструкция били построени магазини, къщи и дори малка църква, имало два подвижни моста и защитна кула в южния край при Саутуърк.

През 1215 г. на моравата Ранимийд, намираща се край Темза в близост до Уиндзор, английският крал Джон (1167–1216) подписал Великата харта на свободите. Така той бил принуден да гарантира не само гражданските права в Англия, но и правата на град Лондон и свободата на търговията — за отделните търговци и на пристанището като цяло.

Икономически напредък

През следващите векове търговията по река Темза процъфтявала. След време търговията се разраснала дотолкова, че съоръженията покрай реката вече не били достатъчни. Преди двеста години край Лондон можели да акостират едва 600 плавателни съда, а понякога 1775 кораба чакали в пристанището, за да бъдат разтоварени. Поради твърде големия брой плавателни съдове, кражбите се превърнали в сериозен проблем. През нощта крадците отрязвали въжетата на корабите, така че да ги отдалечат от пристанището и да ги ограбят. Мнозина се прехранвали, като пренасяли с малките си лодки контрабандната стока по река Темза. За да се справят с този проблем, лондонските власти създали първата речна полиция в света, която продължава да съществува и до днес.

Но това не било достатъчно, за да бъде намалена натовареността на пристанището. Ето защо през XIX век Английският парламент одобрил строежа на най–голямата система от заградени пристанищни докове в света, която да бъде изградена в ниските участъци от двете страни на реката. В началото на XIX век първи били построени търговските докове „Съри“, Лондонският док и Индийските докове (западни и източен), а след това и кралският док „Виктория“ през 1855 г., последван от кралския док „Албърт“ през 1880 г.

Двама инженери баща и син, Марк и Изъмбард Брунел, свързали двата бряга на Темза, като през 1840 г. построили първия в света тунел под водата. Той е дълъг 459 метра и все още се използва за подземните железопътни линии в района на Голям Лондон. През 1894 г. бил завършен мостът „Тауър“, който е съвременна туристическа забележителност. Двете части на моста могат да се повдигат и през получения 76–метров отвор големите кораби преминават между двете му кули близнаци. Ако човек изкачи почти 300 стъпала, ще стигне до два закрити коридора между кулите, откъдето се разкрива прекрасна гледка към реката.

През XX век лондонската система от докове вече можела да поеме нарастващия брой големи параходи, които пренасяли стока за търговията в града. Когато през 1921 г. бил построен последният док, носещ името на крал Джордж V, Лондон вече бил „най–голямото и най–богатото пристанище в света“.

Дворци, кралски особи и великолепие

Докато Лондон се развивал, пътищата му останали в лошо състояние и без настилка, поради което често били непроходими през зимата. Затова най–бързият и практичен начин за придвижване била река Темза, която през годините се превърнала в натоварена пътна артерия. Лодкарите на Темза се събирали на стъпалата по брега и викали „Орс!“ (което означава „гребла“), за да привлекат клиенти, които да пренесат нагоре или надолу по течението, до другия бряг на реката или през такива криволичещи притоци на Темза, като Флийт и Уалбрук, които отдавна са заровени под лондонските улици, носещи техните имена.

С течение на времето Лондон заприличал на Венеция, тъй като многобройните му великолепни дворци били построени почти на самата река. Сред кралските особи било на мода да се живее на брега на Темза, за което свидетелстват дворците Гринуич, Уайтхол и Уестминстър. Дворецът Хемптън Корт също е бил дом на английските крале и кралици, а по–нагоре по течението на реката се намира Уиндзорският дворец, който продължава да е кралска резиденция.

През 1717 г. Георг Фридрих Хендел композирал своята „Музика на водата“ за крал Джордж I по случай една кралска разходка по реката. Според един тогавашен вестник с кралската лодка имало ‘толкова много лодки, че сякаш цялата река била покрита с тях’. Близо до кралската лодка се носела лодка с петдесет музиканти, които изсвирили три пъти произведението на Хендел, докато лодките плавали осем километра нагоре по течението на реката от Уестминстър до Челси.

Място за развлечение и отмора

Преди да бъде построен Уестминстърският мост през четирийсетте години на XVIII век, единственият път над река Темза бил Лондонският мост, който по–късно бил преустроен и накрая през двайсетте години на XIX век на негово място бил построен нов мост. Стълбовете, които поддържали деветнайсетте арки на първоначалната конструкция, забавяли значително течението на реката. В резултат на това през цялата почти 600–годишна история на моста река Темза е замръзвала поне осем пъти. Тогава на леда се организирали големи „ледени панаири“ с много спортни мероприятия. Предлагало се печено говеждо месо, от което понякога ядели и кралските особи. Книги и играчки с надпис „Купено на Темза“ били разграбвани от купувачите за броени минути. Върху леда били сглобявани печатарски преси, на които се печатали различни листовки и дори молитвата „Отче наш“!

В по–ново време всяка година през пролетта се провежда гребна регата, при която се съревновават студенти от Оксфордския и Кембриджския университет. Зрителите се събират по брега на Темза между Пътни и Мортлейк, за да окуражават състезаващите се осморки, които трябва да изминат разстояние от почти седем километра за по–малко от двайсет минути. Първата регата се провела през 1829 г. при град Хенли, още по–нагоре по течението на реката. След като състезанието било преместено, в Хенли била организирана местна кралска регата, която е първата по рода си и най–известната в Европа. Най–добрите гребци в света идват, за да участват в различните състезания на дължина от около 1600 метра. Днес тази регата се е превърнала в значимо светско събитие през лятото.

В един пътеводител за Англия се казва, че река Темза „предлага богато разнообразие от забавления, минавайки през характерните за страната ниски хълмове, гори, ливади, селски къщи, красиви селца и градчета. ... По голяма част от течението на реката няма изграден път, а само пътека. Затова хората в превозните средства могат да се наслаждават на реката в градовете, разположени по бреговете ѝ, но Темза разкрива тихата си красота само ако човек пътува с лодка или ходи пеша“.

Планирате ли да посетите Англия? Ако е така, защо не отделите време, за да се насладите на река Темза и на нейната история? По протежението на реката — от изворите ѝ в красива селска местност до нейния кипящ от живот естуар — има толкова много неща, които човек може да види, да направи и да научи! Река Темза няма да ви разочарова.

[Бележки под линия]

a Макар че името Лондон произлиза от латинската дума Лондиниум, и двете наименования може да идват от келтските думи лин и дин, които заедно означават „езерна крепост“.

[Блок на страница 27]

ТЕМЗА И ЛИТЕРАТУРАТА

В своята книга „Трима души в една лодка“ Джеръм К. Джеръм описал спокойствието, което вдъхва река Темза. В нея се разказва за пътешествието на трима приятели с тяхното куче нагоре по реката от Хемптън Корт до Оксфорд. Книгата била написана през 1889 г., преведена е на много езици и продължава да бъде известно „класическо произведение със своеобразен хумор“.

Друго добре познато произведение, което се харесва на малки и големи, е „Вятърът във върбите“. То е написано през 1908 г. от Кенет Греъм, който живял в град Пангбърн на брега на Темза, и в него е разказана приказна история за животни, живеещи в реката или близо до бреговете ѝ.

[Блок/Снимка на страница 27]

КРАЛЯТ СРЕЩУ ТЕМЗА

Крал Джеймс I, който управлявал в началото на XVII век, веднъж поискал от Община Лондон 20 000 лири. Когато кметът отказал да предостави сумата, кралят отправил следната заплаха: „Ще погубя завинаги Вас и Вашия град. Ще преместя съдебните си палати, своя дворец и Парламента от Уинчестър в Оксфорд и ще превърна Уестминстър в пустош. Тогава му мислете какво ще стане с Вас!“ Кметът отговорил: „За търговците в Лондон винаги ще остане една утеха: Ваше Величество не може да вземе със себе си река Темза.“

[Източник]

From the book Ridpath’s History of the World (Vol. VI)

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АНГЛИЯ

Лондон

Река Темза

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страници 24, 25]

„Биг Бен“ и Парламентът, Уестминстър

[Снимка на страница 25]

Каменният Лондонски мост, 1756 г.

[Източник]

From the book Old and New London: A Narrative of Its History, Its People, and Its Places (Vol. II)

[Снимка на страница 26]

На тази гравюра от 1803 г. е изобразена река Темза със стотици кораби в пристанището

[Източник]

Corporation of London, London Metropolitan Archive

[Снимка на страници 26, 27]

Гравюра, на която е изобразен леденият панаир през 1683 г.

[Източник]

From the book Old and New London: A Narrative of Its History, Its People, and Its Places (Vol. III)