Справяне с проблемите на старостта

„ДНИТЕ на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) Тази поетична песен, записана преди три хиляди години, потвърждава това, че от край време при старостта хората се сблъскват с много предизвикателства. Въпреки забележителния напредък в областта на медицината някои аспекти на старостта все още са причина за „труд и скръб“. Кои са те и как някои хора преодоляват предизвикателствата, свързани с тях?

Възрастни, но с бистър ум

Ханс, който е на 79 години, споделя: „Най–много се страхувам да не загубя разсъдъка си.“ Подобно на много други възрастни хора, Ханс се тревожи, защото е започнал да забравя. Той се опасява, че губи контрол над онова, което един древен поет нарекъл „златната чаша“ — скъпоценният мозък и скъпите спомени, които се съхраняват в него. (Еклисиаст 12:6) Ханс задава въпроса: „Дали отслабването на умствената дейност е нормална част от остаряването?“

Може би и ти като Ханс забравяш имена и се питаш дали подобни пропуски в паметта не означават, че умствените ти способности започват да намаляват. Не се тревожи: на всеки му се случва да забравя, независимо от възрастта, и промените в умствената дейност при по–възрастните хора обикновено не се дължат на деменция, или старческо слабоумие. a Според д–р Майкъл Ливи, председател на катедрата по психология на поведението в университетската болница в Статън Айлънд (Ню Йорк), макар че човек може да изпитва известна загуба на паметта с напредването на възрастта, при „повечето възрастни хора умствената дейност остава нормална до края на живота им“.

Вярно е, че младите хора обикновено си спомнят различни факти много по–бързо от по–възрастните. Но както казва неврологът Ричард Рестак, „ако не засичаме времето, възрастните хора обикновено се справят точно  толкова добре, колкото и по–младите“. Всъщност, ако възрастните обучават и тренират правилно здравия си ум, ще могат да продължават да учат, да помнят и дори да подобряват някои свои умения.

Проблеми с паметта и лечими заболявания

А ако някой има по–сериозни проблеми с паметта? Дори и тогава не бива веднага да си мисли, че страда от деменция. Съществуват много други лечими заболявания, които се появяват по–късно през живота и може да доведат до отслабване на паметта и до внезапно състояние на обърканост. Често това състояние погрешно бива наричано „старост“ или „слабоумие“, дори понякога от зле осведомени специалисти. Това не само унизява по–възрастните пациенти, но може и да им попречи да получат необходимото медицинско лечение. Кои са някои такива заболявания?

Състоянието на обърканост може да бъде причинено от недохранване, обезводняване, анемия, травма на главата, проблеми с щитовидната жлеза, липса на витамини, странични ефекти на някои лекарства или дори объркваща промяна в обстановката. Отслабването на паметта може да се дължи на продължителен стрес, а възпаленията понякога причиняват състояние на обърканост при по–възрастните. Друга причина за загубата на паметта и объркаността при хората в напреднала възраст е депресията. Затова д–р Ливи съветва „внезапното изпадане в състояние на обърканост да не се пренебрегва и да не се смята за безнадеждно слабоумие“. С помощта на цялостен медицински преглед може да се открият скритите причини за различните симптоми.

Борба с депресията

Депресията не е нещо ново в хората, дори и за верните служители на Бога. Преди почти две хиляди години апостол Павел трябвало да подкани събратята си християни: „Говорете утешително на потиснатите души.“ (1 Солунци 5:14) В напрегнатите времена, в които живеем, нуждата от утеха е още по–голяма. За съжаление при възрастните хора депресията често остава незабелязана или на тях им бива поставяна погрешна диагноза.

Поради разпространеното мнение, че с напредването на възрастта хората стават по–унили и настроението им често се мени, е възможно другите, а и самите възрастни, да гледат на симптомите на депресията като на естествена част от старостта. В книгата „Как да се отнасяме към възрастните“ се казва: „Това обаче не е вярно. Депресията при възрастните хора не е част от естествения процес на остаряване.“

Продължителната клинична депресия се различава от обикновеното тъжно настроение и временната потиснатост, в които човек изпада понякога. Тя е сериозно заболяване, което може да има пагубни последствия, и затова не бива да се пренебрегва. Ако не се лекува, това състояние се влошава и може да стане  толкова сериозно, че някои отчаяни пациенти решават да се самоубият. Както обяснява д–р Ливи, най–тъжното относно депресията при по–възрастните пациенти е това, че „тя е най–лечимото от всички психични заболявания, но може да се окаже и най–смъртоносното“. Ако депресията продължава, може да е необходимо пациентът да се лекува при специалист с опит в лечението на разстройства на настроението. b (Марко 2:17)

Хората, които страдат от депресия, могат да бъдат сигурни, че Йехова „изпитва нежна привързаност и е милостив“, или състрадателен. (Яков 5:11) Той „е близо при ония, които са със съкрушено сърце“. (Псалм 34:18) Да, повече от всеки друг, Йехова „утешава повалените“. (2 Коринтяни 7:6)

Няма причини възрастните да се чувстват безполезни

Преди повече от три хиляди години верният цар Давид се молел с думите: „Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми.“ (Псалм 71:9) Дори днес през XXI век тези чувства не са нещо необичайно за възрастните хора, които се опасяват, че другите ще ги смятат за безполезни. Човек лесно може да започне да се чувства непълноценен поради ограниченията, които му налага лошото здраве, а преждевременното пенсиониране може да засегне неговото самоуважение.

Вместо обаче да се обезсърчаваме от онова, което повече не сме в състояние да вършим, можем да се съсредоточаваме над нещата, които имаме възможност да правим, и така ще запазим самоуважението си и ще се чувстваме полезни. Във връзка с това в един доклад на ООН се препоръчваше човек ‘постоянно да се развива, като учи нови неща в учебни заведения или в ежедневието, като участва в обществени организации и в религиозни дейности’. Ернест, който е Свидетел на Йехова и пенсиониран майстор пекар в Швейцария, е пример за това каква полза извлича човек, когато ‘постоянно се развива, като учи’. Над 70–годишен, той решил да си купи компютър и да се научи да го използва. Защо направил това, след като повечето хора на неговата възраст се притесняват да използват съвременната техника? Той обяснява: „Първо, за да поддържам ума си активен с годините. Второ, като съм в крак с техниката, мога по–лесно да изследвам Библията и да се справям с дейностите в християнския сбор.“

Когато са заети с ползотворни дейности, възрастните задоволяват много от основните си нужди: това придава смисъл на живота им и им носи удовлетворение, а може да им осигури и известни приходи. Мъдрият цар Соломон разбрал, че е дар от Бога човек „да се весели ... и да благоденствува през живота си; и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд“. (Еклисиаст 3:12, 13)

Да правим онова, което е по силите ни

В много общества именно възрастните са онези, които предават на следващите поколения знание, както и морални и духовни ценности. Цар Давид писал: „Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещия род, твоята мощ на всичките бъдещи поколения.“ (Псалм 71:18)

А какво да кажем, ако възрастните започнат да изпитват сериозни ограничения поради лошото си здраве или обстоятелствата, в които се намират? Това се случило със 79–годишната Сара, която е Свидетелка на Йехова. Тя споделила с един християнски старейшина  колко е обезсърчена поради ограниченията си. Той ѝ припомнил библейския принцип, че „молитвата на праведния действа с голяма сила“. (Яков 5:16) След това ѝ казал: „През годините ти си изградила близки взаимоотношения с Бога. Сега можеш да помогнеш на всички нас да извлечем полза от твоето приятелство с него, като се молиш за нас.“ Сара се почувствала много насърчена, когато този старейшина ѝ казал: „Сара, имаме нужда от твоите молитви за нас.“

Да, както разбрала и Сара, молитвата е възнаграждаващ и смислен начин, по който много от по–възрастните хора могат денонощно да дават от себе си на другите. (Колосяни 4:12; 1 Тимотей 5:5) В същото време тези усърдни молитви ще помогнат на верните възрастни братя и сестри да се приближат още повече до Онзи, ‘който слуша молитва’, Йехова Бог. (Псалм 65:2; Марко 11:24)

Възрастните хора, които имат ограничения, но щедро споделят опита и средствата си с другите, са много ценни за околните. Така те показват, че „белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата“. (Притчи 16:31)

Сигурно обаче се питаш: „Какво бъдеще ни очаква с напредването на възрастта? Можем ли с основание да се надяваме на нещо по–добро през по–късния етап от живота си?“

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Често възрастните се чувстват пренебрегнати в нашия забързан свят

[Блок/Снимка на страница 7]

Как можеш да помагаш на възрастните

◼ Зачитай достойнството им. „Не укорявай строго никой по–възрастен мъж. Напротив, убеждавай го като свой баща, ... [а] по–възрастните жени — като свои майки.“ (1 Тимотей 5:1, 2)

◼ Изслушвай ги внимателно. „Нека всеки човек да бъде бърз да слуша, но да не бърза да говори и да не бърза да се гневи.“ (Яков 1:19)

◼ Проявявай съчувствие. „Всички вие бъдете единомислени, проявявайте съчувствие, братска обич, нежно състрадание, смирение, не отвръщайте на злото със зло, нито на лошите думи с лоши думи.“ (1 Петър 3:8, 9)

◼ Обръщай внимание кога имат нужда от насърчение. „Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.“ (Притчи 25:11)

◼ Включвай ги в различни дейности. „Бъдете гостоприемни.“ (Римляни 12:13)

◼ Предлагай им практическа помощ. „Дали любовта към Бога остава в онзи, който притежава необходимите средства за живот, но като вижда, че брат му е в нужда, отказва да прояви нежно състрадание спрямо него? Деца мои, нека проявяваме любов един към друг не с думи, нито със слово, а с дела и истина.“ (1 Йоан 3:17, 18)

◼ Проявявай дълготърпение. „Облечете се с нежна привързаност и състрадание, доброта, смирение, мекота и дълготърпение.“ (Колосяни 3:12)

Като се грижим за възрастните, проявяваме уважение към стандартите на самия Бог, защото в неговото Слово се казва: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ.“ (Левит 19:32)

[Снимка на страница 6]

Може да бъде от полза да се направи цялостен медицински преглед