Бърза помощ в Лондон

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

„ЦЕЛТА ни е да стигнем до сериозно болните и ранени пациенти за осем минути, където и да се намират в Лондон — град, заемащ площ от 1600 квадратни километра“ — това ни обясни Роб Ашфорд, оперативният директор на Бърза помощ в Лондон. „Успяваме в 75 процента от случаите, макар че всяка година броят на злополуките расте.“

Поканиха ме да посетя Лондонския център за спешна медицинска помощ, който се намира до станция Ватерло на южния бряг на река Темза. Центърът е най–големият по рода си в Европа и приема около 3000 спешни повиквания на ден. В Лондон живеят седем милиона души, които говорят на над триста езика. Как е организиран екипът от триста работници в централата, за да посрещне това предизвикателство?

Определяне на спешността

Наблюдавах как една диспечерка отговаря на „спешните обаждания на 999“, както ги наричат във Великобритания, тъй като 999 е телефонният номер на Бърза помощ. Диспечерката бързо установи местоположението на инцидента и кое е най–близкото кръстовище. Веднага на компютърния ѝ екран се появи пътна карта. За да определи спешността на случая, тя зададе допълнителни въпроси: Колко души се нуждаят от помощ? На каква възраст са и какъв е полът им? В съзнание ли са? Дишат ли? Имат ли болки в гърдите? Кървят ли?

Когато диспечерът вкара информацията в компютъра, той незабавно определя спешността на случая, като му дава  един от следните три цвята: червен — с голяма опасност за живота; жълт — сериозен, но без опасност за живота; зелен — без опасност за живота, нито сериозен. След това диспечерът прехвърля данните на свой колега, който изпраща помощ до пострадалия.

Помощ на място

Центърът разполага с 395 линейки и 60 коли за бързо реагиране. При спешен случай най–близкият екип се насочва към мястото на инцидента. Има на разположение и парамедици на мотоциклети, които могат да се движат по–лесно по натоварените пътища и да избягват задръстванията. Дванайсет лекари са на повикване 24 часа в денонощието, за да помагат на парамедиците.

Докато бях в Центъра за спешна помощ, се обадиха от местната полиция, за да съобщят за сериозна катастрофа на натоварен главен път. На местопроизшествието вече беше пристигнала линейка, но полицаите все пак се обадиха в централата. Защо? За да съобщят, че може би ще се наложи да бъде изпратен хеликоптер. Този лесно разпознаваем червен хеликоптер прави приблизително хиляда полета на година при спешни случаи. В него има лекар и парамедик, които обикновено пренасят тежкоранените до Лондонската кралска болница, където веднага им се обръща внимание.

През 2004 г. на лондонското летище Хийтроу започна да действа нов екип за спешна помощ с велосипеди, който беше пробно разширение на вече действащите в западния край на града екипи с велосипеди. В екипа участват медицински техници и парамедици, които се грижат за спешните случаи, и така не се налага изпращането на линейки. Всеки велосипед, снабден със синя сигнална лампа и сирена, има кош, превозващ 35 килограма оборудване, като например дефибрилатор, кислородни бутилки и болкоуспокояващи средства.

Само няколко дни след влизането си в действие, се разбра колко е полезно това нововъведение. На четвърти терминал на една 35–годишна жена ѝ прилошало и дишането ѝ спряло. Броени секунди след обаждането на номер 999 двама парамедици се отзовали, сложили на жената кислородна маска и взели реанимационни мерки. Пострадалата веднага била откарана с линейка в най–близката болница. След като се възстановила, жената лично благодарила на парамедиците, че са спасили живота ѝ.

Допълнителна помощ

Когато хората, които се обаждат на номер 999, не говорят английски, обаждането им се прехвърля към преводач. Разбира се, често е огромно предизвикателство да се определи родният език на човека, особено когато той говори бързо поради тревогата или силното притеснение!

За да се образова обществеността относно спешната медицинска помощ, беше направен кратък филм на DVD с английски субтитри. Според едно издание на Лондонския център за спешна медицинска помощ целта е да се помогне на имигрантите от Южна Азия, които живеят в Лондон, „да се научат да правят сърдечен масаж и изкуствено дишане“. Във филма е показано също какво става, когато човек се обади на Бърза помощ.

Жителите на този космополитен град са благодарни за бързото реагиране на екипите за спешна помощ, независимо дали пострадалите са много, или е само един човек, дали злополуката е станала под земята, или високо в някой небостъргач. Един от лекарите, които доброволно си сътрудничат с Лондонския център за спешна медицинска помощ, каза относно служителите там: „Те са едни от най–добрите здравни специалисти, с които съм работил.“ Това е заслужена похвала за персонала на най–голямата безплатна Бърза помощ в света.

[Блок на страница 11]

Проблеми и неприятности

Неуместните обаждания за искане на лична информация, обажданията при леки заболявания и наранявания, както и набирането на номер 999 по погрешка или просто за забавление, създават проблеми на служителите в Бърза помощ. Още по–лошото е, че някои пациенти и други хора, сред които и техни роднини, са нагрубявали и дори са нападали здравните работници, които са им се притичвали на помощ! Гневът, който тези хора изпитват, понякога се дължи на силно безпокойство, злоупотреба с наркотици или нетърпение, тъй като им се струва, че помощта се бави прекалено много. Не е лесно да бъдат решени тези проблеми, но образоването на обществеността е от полза.

[Снимка на страница 10]

В централата на Бърза помощ се приемат около 3000 обаждания дневно

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Всички снимки: Courtesy of London Ambulance Service NHS Trust